Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Хайкуто е всяко мигновено спиране на времето и абсолютно разбиране на нещата

28 януари 2015, 07:20 часа • 81053 прочитания

Преди малко повече от месец на пазара излезе триезичното хайку "Кибритени лодки / Matchbox boats / Лодки из спиничных коробков", дело на Диляна Георгиева, Дарина Денева и Весислава Савова. 

Диляна Георгиева е оперна певица, завършила хуманитарно образование в СУ „Климент Охридски“ – Философски факултет, и в НБУ – сравнителна културология. Усъвършенства творческите си умения като стипендиант в майсторския клас по оперно пеене и интерпретация на Гена Димитрова. Специализира камерно пеене при проф. Мария Слатинару, Румъния. Сценичният си дебют Диляна Георгиева прави в ролята на Виолета от операта „Травиата“ на Верди през 2004 г. Гастролира на международни сцени в Япония, Австрия, Италия, Франция и др. Има звукозаписи за Българко радио. Член на Българския хайку съюз. Публикува в Public Republic, Liternet, Litclub, Crosspoint, списание „Културна палитра“. Отличена е с трета награда на Шестия национален хайку конкурс на свободна тема през 2013 г. и с втора на Седмия през 2014 г.

Дарина Денева е родена през 1969 г. Завършила е руска и английска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преводач на свободна практика.

Весислава Савова – преводач и преподавател по английски език на свободна практика. Награждавана, отличена и публикувана в Yamadera Basho Memorial Museum, Iafor (на името на Vladimir Devide), World Haiku Review, Haiku Bandits, Kernelsonline, Under the Basho, Atlas Poetica (танка), Apolo Poetry, Diogen (второ място за сенрю на летния им конкурс, 2013 г.), Columbia River Reader (първо място в раздел „Чуждестранни”, 2012 г.) . От октомври 2013 г. е със свое портфолио в The Living Haiku Anthology и член на United Haiku and Tanka Society. Влиза в класацията за Топ 100 на европейските най-креативни автори за 2013 г. и 2014 г.

Трите авторки споделиха пред репортер на actualno.com как са били пленени от хайкуто и какви са били първите им стъпки:

1. Кое предизвика интереса ви към хайку като жанр и кои бяха първите опити да напишете свое тристишие?

Диляна: Моите прекрасни пътувания преди години до Япония – страната на изгряващото слънце и прародина на хайку тристишията са запечатили красиви спомени за „съжителството” на различните им традиции и изкуства. Там за първи път присъствах на демонстрации на икебана, чайни церемонии, ревюта на кимона, създаване на мини дзен градини и четене на хайку. Усетих някаква притегателна сила към тази поетична форма лишена от натруфеност и натрапчивост, намираща нови гледни точки към познатото и всекидневното. Харесвам фотографското вглеждане в битийността и лекотата на пестеливото и деликатно намигване, с което я изразяваме. Първоначалния „взрив” на моето хайку вдъхновение ме осени преди три – четири години. Почувствах тих комфорт от това си занимание и не се отказах.

На снимката: Диляна

Дарина: Когато бях студентка в първи курс си купих речника на литературните термини. Занесох го вкъщи и го отворих на посоки. Първото нещо, което видях в него беше терминът „Хайку”. Погледът ми веднага попадна върху трите реда, които графично се открояваха на цялата страница. Разбира се, примерът беше с най-известното хайку на Башо – това за старото езеро и жабата, която скача в него. Не разбрах защо го харесах толкова, първо даже не бях сигурна дали го харесвам, толкова необичайно ми прозвуча. Учудих се как нещо толкова кратко и несъществено на пръв поглед може да окаже такова влияние върху възприятията. Помислих си колко ли хора преди мен са виждали това бездънно езеро, чували са вселенското ехо на скока и са усещали вечната тишина след него.... Много често се говори за хайку-момента, но поетът не само трябва да го улови, а и да мине през него и да поведе читателя след себе си. По-късно открих много подобни моменти на проникновение в европейската поезия. Повечето хора мислят, че хайку е стих от три реда, но всъщност това е всяко мигновено спиране на времето и постигането за абсолютно разбиране на нещата. Такова усещане може да се появи, когато четете разказ или роман, слушате музика или гледате филм. Но целенасоченото търсене на хайку е безсмислено, то само те намира.

Първите ми опити за собствено творчество бяха свързани с някои редакции на стихове, които ми се струваше, че може да звучат по-добре. В едни момент обаче усетих, че редакциите ми се отличават толкова много от редактирания стих, че вече нямат почти нищо общо с него и могат да живеят собствен живот.

Весислава: Интересът ми към хайку бе предизвикан още при прочита на „По пътя“ от Джак Керуак. Тогава потърсих литература за този жанр и прочетох преводи на Башо, Иса, Бусон на английски. Първият ми опит за тристишие датира от 2009 г., а едва през 2012 г. спрях да „робувам“ на броенето на срички, осъзнавайки, че 5-7-5 са японските звукови единици (она), а не – българси или английски срички.

2. Как гледате на хайку – игра, сериозно занимание, начин да се самовъзпитавате или нещо друго?

Диляна: Словотворчеството е начин на живот. Дори да го приемем като „бърза гимнастика на ума”, то си остава сериозно занимание изискващо концентрация, самодисциплина и отдаденост - както е всеки креативен акт. Аз съм в центъра на един постоянен и затворен цикъл на търсене, събиране и заменяне на думи, изграждане на ситуации чрез тях и съзиране на малките чудеса в ежедневието. Възпитавам у себе си доза чувствителност за откриване на нови светове, които да обрисувам с думи.

Дарина: Преди всичко, хайку е начин на мислене и затова то може да бъде всичко. Както е казал един поет, човек започва да пише хайку, когато пляска с две ръце и в един момент усеща, че едната ръка вече не му е нужна. Усещането за ненужност на думите е може би първата стъпка. Втората и по-трудна стъпка е да намериш точните думи, защото това е ювелирен жанр.

На снимката: Дарина

Лично аз горещо подкрепям заниманията с хайку като игра. Прекалено сериозното отношение и задълбоченото изучаване на теорията не водят до положителни резултати. Най-добри хайку пишат, или по-точно, създават децата. Отново ще цитирам един от поетите, който казва, че хайку е там, където едно дете сочи с пръст и възкликва „Виж това!”.

Весислава: Хайку наистина възпитава в правилно отношение към думите – малко на брой, но точните, с които да разкажа една история. Но, преди всичко това е игра - игра, в която благодарение на интернет, можем да се включим с хайджини от различни части на света.

3. Кои са хайджините, оказали най-силно влияние на развитието ви в тази област?

Диляна: Уча се непрекъснато. Истинско удоволствие е да се потапяш всред майсторския изказ на световни величини като Дейвид Ланю, например. Той е голям приятел на България и хайку обществото тук. Чест за нас е да ни гостува всяка година и да ни изнася чудесните си лекции, да прави за нас премиери на хайку-романите си и да ни „облъчва” със високата си ерудиция и лингвистична начетеност. Както се казва пием направо от извора. Уроците на Джейн Райкхълд преведени и достъпни за нас са част от световната хайку съкровищницата. Дълбок респект изпитвам към старите майстори – Башо и Исса. Те ме възхищават с отношението си към простите, обикновени неща в живота, със своето върховно опиянение от природата и дълбоко медитативно съзерцание. Силно въздействие ми оказа и книгата на поета-преводач Димитър Стефанов „Гората на глухарчето” със свежият си полъх и летателност. Тези хайджини сякаш ми дадоха един ключ, които отвори моите сетива да чувам, виждам и вдъхвам по-дълбоко.

Дарина: Традиционният отговор на този въпрос е Башо, а и в моя случай първото хайку, което видях, беше негово. Но за мен Башо си остава прекалено недосегаем. От класиците особено любим ми е Исса с неговата непосредственост, емоционалност и дълбочина. Сред българските творци на първо място мога да поставя Едвин Сугарев. Именно неговите творби ме накараха да обърна сериозно внимание на този вид поезия. Но тук искам да отбележа, че аз, а вероятно и останалите колеги, изпитваме влияние от цялата хайку-среда, формирала се от възникването на жанра до сега. Взаимодействието на всички творци в тази общност, за която времето не е от значение, е от особена важност.

Весислава: Разбира се, че Башо, Иса, Бусон, като аз отдавам предпочитанията си на Бусон – „кабинетният“ поет, за когото е било важно изкуството да постига красота, добрина и душевна хармония.

На снимката: Весислава

4. Какво са за вас наградите, които сте получавали?

Диляна: Ценя високо всяко признание. То ме окрилява, поставя ме на едно по-високо стъпало сред хайджините и ми дава допълнителна увереност за избрания път. Радостен е факта да те забелязват в качеството ти на иновативен творец със собствен почерк и индивидуален стил.

Дарина: Не съм участвала в конкурси и не съм получавала награди, въпреки че този пропуск може да се поправи по всяко време. Самият Башо е поощрявал състезателния елемент между учениците си, но трябва да припомним, че хайку не е това, което си измислил, а това, което действително си видял, чул и преживял. Конкурсите предполагат целенасочено писане по определени теми, което създава условие за използване на измислени ситуации и образи. Хайкутата са два вида – преживяни и измислени. Само първите са истински и имат художествена стойност.

Весислава: Както всяко дете, което се учи да кара колело, се нуждае от помощни колелета, така за мен тези награди са само помощно средство, което да ми даде сигурност, че карам колелото си по правилния начин. От друга страна, изключително приятно е да видя името на България наред с тези на държави, утвърдени в писането на хайку, включително и в Япония.

5. Разкажете ни малко повече за книгата „Кибритени лодки“.

Диляна: Три дами, непознати една на друга, от новата вълна в българското хайку, различни като натюрел и светоусещане се открихме в инернет пространството чрез Фейсбук страниците на българското хайку общество. Обменяхме мисли и тристишия без да бяхме се виждали, поощрявахме се, критикувахме се и се подкрепяхме. Накрая си протегнахме ръце и се обединихме около идеята да издадем книжно тяло, събрало малка част от „творчеството” ни до този момент. Останахме верни на числото три – триезично издание на български, руски и английски език, а всяка една от нас участва с 33 хайку за пълна симетрия. До нас като рецензент и редактор на книгата плътно застана Петър Чухов. Харесаха ни от издателство „Пергамент” и ни поканиха да сътрудничим. Поласкани бяхме да попаднем в полезрението на това издателство, което залага за пореден път на българското творчество, далеч от комерсиалното начало. Това сътрудничество създаде една чудесна екипна работа. В поетапно се включиха и художника Иво Рафаилов с цялостния дизайн, умело свързващ текста с корицата, както и прецизните преводи на Родел, Седенкова и Слатинска. Това е мащабен проект за книга и творчество – уникален за България по своя подход и скромност.

Дарина: У всеки творец в един момент се появява желанието да сподели творчеството си с колкото се може повече хора. Въпреки че в интернет имаме много читатели, ние решихме да потърсим по-широка публика и да запознаем повече хора с този жанр. За мен най-голямата награда от работата ни би била да открием съмишленици, а защо не и нови хайку-поети, които да тръгнат по нашия път.

Весислава: Идеята е на Диляна Гоергиева, която по съвет на Петър Чухов, нашият редактор, покани Дарина Денева и мен за участие в съвместна хайку стихосбирка, към края на 2013 г. Целият ни екип, изброен по-горе, работеше в пълен синхрон. Допълвахме се. Довършвахме това, което другите не са успели и в крайна сметка, през декември 2014 г. книгата бе факт с помощта на редакторите ни на преводите - Анжела Родел, английски текстове, и Наталия Седенкова и Наталия Слатинска на руските. Благодарностите ни са за най-коректното издателство, с което съм работила до сега - "Пергамент" и великолепната работа по корицата на Иво Рафаилов.

6. На 20.01.2015 г. беше премиерата на книгата. Как се почувствахте, като се има предвид, че залата на музикален център „Борис Христов“ се оказа тясна за всички ваши почитатели?

Диляна: Много бяхме щастливи. Заля ни огромна вълна от задоволство… а аз си казах браво на нас смелите дебютантки, какъв завиден интерес предизвикваме. Читателите са истинското огледало. Голям комплимент за нас и хубава гледка бе да видим как залата се изпълни с млада, интелигентна и тръпнеща заедно с нашето вълнение публика. Приятно е да си оценен и харесван с постигнатото до този момент от одухотворени и начетени хора. С чувство на хумор обещавам за следващите премиери да се събираме в зали, където половината ни почитатели няма да са отвън…

Весислава: Удовлетворена, че вървим в правилната посока и най-вече с опровергаване на клишето, че в България не се чете, а още по-малко – хайку.

7. Планирате ли следващи представяния на „Кибритени лодки“?

Диляна: Естествено – трябва да се дават шансове повече хора да чуват за този жанр, да не оставаме в сянка и да не се премълчава за нас само защото сме авторки-дебютантки. Читателите в провинцията заслужават да им гостуваме, а първата покана към нас е от Пловдив за месец февруари. Предвиждаме национално турне и дано стигнат финансите, за да обиколим 5-6 града тази година

Весислава: Да, засега имаме покана от Пловдив, а обмисляме и други пътувания. Книгата ни всъщност, намери свои читатели в САЩ, Франция, Русия и Израел. Очакваме отзвуци и от там.

8. Работите ли по бъдещи проекти, свързани с хайку?

Диляна: Да, планирам лични проекти, обединяващи оперената музика и хайку. Някои от тях ще прекрачват в полето на благотворителността. С Български Хайку Съюз, на който съм член участваме редовно в дните на Японската култура в България. Летния фестивал „Изток в парка” е различно предизвикателство. Ежегодния „Салон на поезията”, поместване на публикации в списание „Хайку свят”, в алманаси и антологии са част от интересните планове през тази година.

Дарина: По конкретен проект не, но постоянно пиша. Хайку-моментите са подаръци от съдбата, затова трябва да сме благодарни за всеки стих. Аз самата не знам още колко хайку ще напиша - това не зависи от мен, хайку-моментите не могат да се планират.

Весислава: И тази година започна с изключително добри изяви на българските хайджини и вече имам покана за участие в хайку антологии, включително и за трети брой на списание „Хайку свят“, както и в „Есенния салон на поезията“. Планирам да продължа популяризирането на хайку в училищата, като вече имам опит през периода 2012-2014 г.

9. С кое ваше хайку се представяте най-добре на читателите си?

Диляна: Като оперна певица аз съм обградена ежедневно с прекрасна музика, която ме зарежда с нейния ритъм, динамика, фини нюанси, релефни фрази. Харесвам денят ми да започва с феерия от звуци и струящи от светлина, надежда и естествена красота.

...

зазоряване

чучулиги надпяват

водопада

Дарина: Бих искала да споделя последното си хайку, което написах докато обсъждахме как правим изборите в живота си:

...

да бъдеш или не да не бъдеш

върху везните

каца пеперуда

Весислава: На премиерата на „Кибритени лодки“ бях определена от редактора ни Петър Чухов като най-палавата от трите авторки. Затова се представям най-добре с усмивка:

...

глътка чай

снежният човек

с две усмивки

Виктория Пенева
Виктория Пенева Отговорен редактор
Новините днес