Роден в кубинската столица, Хосе Карлос Сомоса е точно толкова непредсказуем и екстравагантен като творец, колкото предполага биографията му. Лекар по образование, специализирал психиатрия, през 1994 г. Сомоса изцяло се посвещава на литературата, за да даде живот на спиращи дъха паралелни сюжети с философски загадки и лингвистични игри, преплетени с мистериозни убийства. За „Клара и сянката“ – криминален опус с остър социален заряд, писателят е удостоен с престижната испанска награда „Фернандо Лара” за 2001 г. и с най-уважаваното световно отличие в областта на криминалната литература – наградата „Дашиъл Хамет“ за 2002 г. Романи като „Пещерата на идеите”, „Ключът към бездната” и „Стръв” са едно безкрайно находчиво, брилянтно упражнение по „борхесианство”. На 7 декември издателство Colibri издаде романа му „Тетрамерон. Историите на Соледад“.
Сомоса бе гост на третото издание на Софийския литературен фестивал. Как един психиатър става писател и защо са толкова страшни разказите му Сомоса разказа в интервю за Actualno.com.
Как се преминава от психиатрията към литературата?
Просто в едни момент откриваш, че едното ти харесва повече от другото. И животът е прекалено кратък, за да не се опиташ да правиш това, което не ти харесва. Никаква мистерия!
Може ли да се каже, че във всеки човек живее един демон?
Да, но и по един ангел. Аз не бих го нарекъл точно демон. Онова, което сме ние всъщност, т.е докато съзряваме ние трябва да открием за себе си редица норми и правила, но когато тези правила се променят, избухне революция нормите напълно разрушават човешкото поведение и наяве излиза, това което носим вътре в себе си. И не винаги това, което носим в себе си може да наречем „демон“ . Но истината е, че докато не ни се случи нещо изключително ние нямаме представа каква жестокост носим в себе си. Затова в моите романи обичам да довеждам героите си до крайност, за да видя какво ще излезе от тях.
От какво зависи да победи доброто в един човек?
Това е много добър въпрос, макар че не зная дали съм в състояние да отговоря, защото не съм толкова мъдър, но има нещо, което е от основно значение. Доказано е дори психологически, на базата на експерименти относно жестокостта – способността, която имаме всеки един от нас да се постави на мястото на жертвата. Т.е. идеята е, че не всички човешки същества имат такава способност. Когато се случи голяма трагедия или престъпление, като атентатите в Париж не е необходимо човек да се намира в Париж, за да го изживее и страда. Дори не е необходимо да си роднина или приятел на жертвите. И това не ни позволява да стигнем до такава крайна жестокост. Но има друг вид човешки същества, които не са в състояние да се поставят на мястото на други. В крайна сметка всичко се свежда до един вид въображение. Тук трябва да се активира въображението и ти да си представиш какво е почувствал човекът, който е станал жертва.
Във връзка с атентатите в Париж какво е мнението Ви за бежанската криза в Европа?
Честно казано мисля, че едното няма нищо общо с другото. Това да се търси връзка между двете явления е в интерес на някои правителства и на някои убийци. Но бежанците са хора като нас, които търсят дом. Те не вредят на никого. Те просто търсят дом, защото техният е бил разрушен . Затова аз считам, че да се използва драмата на тези хора, за да се подкрепи престъпление или пък срещу някакво престъпление е безобразие. Защото ако беше така това би означавало, че ние трябва да използваме мизерията и нищетата в западните градове, за да убием някои политици. Това са неща, които нямат нищо общо помежду си, но те са манипулирани и изкривявани , за да може да се възползват различни хора от тях.
И все пак защо са толкова страшни разказите Ви?
На мен тези теми просто ми харесват. Споменах за необходимостта да се опознаем и да доведем един герой до крайност. Уважавам и другите жанрове - хумористичния и романтичния, но това което мен ме удовлетворява е да поставям героите си в крайни ситуации и да видя как ще се справят. И винаги давам този пример, ако ти искаш да опознаеш тази маса не можеш да застанеш в центъра трябва да обиколиш всички краища и ръбове, за да видиш какво има, защото само по този начин ти можеш да придобиеш представа каква е нейната форма. Затова на мен ми харесва да довеждам, както моите герои, така и читателите, до крайност. Освен това има нещо нездраво в мен, но това е характерно за всички скорпиони.
Какво е Вашето страховито определение за любовта?
Все още не съм написал книгата си за любовта. За любовта е писано толкова много, но на практика нищо не е казано, защото не се знае какво е. Любовта е нещо изкуствено, което е поставено върху естествено физическо желание. Любовта се опитва да обуздае, да контролира нещо, което само по себе си не подлежи на никакъв контрол, което е желанието. Любовта разделя и класифицира желанията. Любовта е много отдавнашно изобретение, от което ти трябва да се измъкнеш, да избягаш, ако наистина искаш да се отдадеш и да изпиташ желание. Но за повече подробности трябва изчакате следващата ми книга, която ще напиша за любовта, в която ще докажа, че любовта е нещо ужасно, нещо изкуствено.
Какви са ви впечатления ви от България?
За двата пъти, които съм бил тук малкото впечатления, които натрупах са, че българите са народ, който много обича културата има желание за повече културни прояви. Има много читатели и това е една от типичните характеристики на онези народи, които искат да се отворят навън и да живеят в света , а не в затворено пространство.
Интервю на Евгения Гигова
