Гроздан Караджов завършва Първа английска езикова гимназия в София и специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалната му кариера започва през 1990 г. със създаването на Българско сдружение за честни избори. По-късно същата година става програмен директор на фондация „Отворено общество“.
През 1997 г. Караджов заема длъжностите главен секретар на Министерството на транспорта и комуникациите и председател на Борда на директорите на БТК. В периода 1998 – 2003 г. е член на Надзорния съвет на директорите на Българска пощенска банка и член на Борда на директорите на Rila Solutions.
От 2001 до 2004 г. Караджов е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. В следващите години е инициатор и създател на редица успешни бизнес начинания. Освен това Караджов е член на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие. Учредител на фондация „Светът на Мария“ и дългогодишен активен дарител.
С члена на Гражданския съвет на Реформаторския блок разговаряме малко след края на изборния ден на 6 октомври:
Господин Караджов, коментарът Ви за изборите?
На първо място да благодаря на всички, които дадоха доверието си за Реформаторския блок. Със сигурност няма да ги подведем – нито в настоящата сложна ситуация, която се очертава с 8 партии в следващия парламент, нито с работата си. Всичко, за което сме поели ангажимент, ще го изпълним.
Днешният вот се характеризира с това, че единствената формация, която вдига два пъти резултата си, е коалицията Реформаторски блок. Това показва, че сме на прав път и, че съвсем скоро можем да кандидатстваме за доверието на хората – вече като трета политическа сила. БСП не е толкова далеч пред нас – става въпрос за няколко процента, за които може би ще успеем да се преборим следващата година.
От гледна точка на задачата, която днешният резултат поставя пред всички, не само пред Реформаторския блок. Тя е много трудно решима, защото няма условия за формиране на дясноцентристко правителство, което да има стабилно мнозинство, за да могат да се случат промените, зад които сме застанали.
В този смисъл – ние ще останем на тези свои позиции и няма да излъжем избирателите си. Следователно няма да участваме в никакви политически сборове за формиране на правителство.
Днешният резултат доколко ще послужи като обединител на Реформаторския блок, предвид проблемите, които на пръв поглед имахте по време на предизборната кампания?
Реформаторският блок е коалиция от партии – това не е една единствена партия. Следователно е нормално да живее и да работи в различия. За нас е вече модел на работа. В този смисъл – освен, че някои процеси при нас се случват малко по-бавно, друга щета няма.
В крайна сметка взимаме правилните решения. Станахме много толерантни един към друг, от там и към всички, които са около нас – политически субекти. Това очевидно се харесва на избирателите.
По-скоро виждам, че партиите, които се схващат като унитарни, като произхождащи от един лидер, от едно ръководство, са големите губещи днес. Според мен те също трябва да си сверят часовника с желанията на избирателя.
Преференцията доколко проработи този път при Вас?
Нямаме данни, но личи си, че преференцията, ако не целият, то е огромният дял за този резултат (на Реформаторите - бел.ред.). В различни избирателни райони имаме между 2 и 6 отделни групи, работещи за преференция. Това, сами разбирате, че е дало толкова много тяга на тази ракета-носител.
Днес дори и социолозите не успяха да засекат този възход. Нито една агенция, дори и в най-смелите си прогнози, не беше прогнозирала близо 10 пункта (за Реформаторите – бел.ред.). Самите ние сме изненадани – за щастие приятно.
Защо въпреки миналогодишните протести, хората не дойдоха до урните?
Смятам, че хората в България – поне от срещите си с тях, не само в предизборната кампания, но и преди това, са докарани до много тежко положение в икономически план. Тоест – има масова бедност. Тази бедност прераства в усещане за безизходица и оттам сработва механизмът – „Няма значение кои ще бъдат, така или иначе ние не можем да се оправим”. Загубена е вярата, че можем да се измъкнем от тежката ситуация. И идва нежеланието им да излязат да гласуват. По друг начин не мога да си обясня (този факт – бел.ред.).
Как може да бъде върната тази вяра?
Вярата може да бъде върната чрез формиране на едно реформаторско мнозинство, което да проведе най-важните реформи. Бедността е следствие на корупцията, следствие на абсолютно неработещата и неефективна съдебна система. Това че на практика хората чувстват, че няма правосъдие, че справедливост се купува от богатия, този, който има позиция, или с връзки.
Всичкото това нещо ги обезверява. То може да се върне, съответно по този начин, когато се реформира изцяло Конституцията – това изисква свикване на Велико Народно събрание, когато се въведе некорумпирана, работеща съдебна система. Това са сериозни задачи, задачи за години напред.
А какви са първите стъпки, които трябва да предприеме следващото правителство?
Най-първата е да внесе Закона за бюджета час по-скоро, защото както знаете кабинетът „Орешарски” и сега служебното правтелство, което не може да променя бюджета, изхарчиха бюджета за цялата година. С други думи имаме месец октомври, месец ноември и месец декември тотално непокрити – хазната е на 0.
Трябва по някакъв начин да се покрие тази дупка. Ако не се запълни, ще започнат училища да остават без топло, болници да затварят или най-малкото да връщат болни и т.н. Това Ви го давам само като примери, все се надявам, че няма да се стигне дотам.
Така че парламентът, ако правителство не бъде сформирано, трябва да реши тези въпроси, внесени от служебния кабинет. След това да се търси решение на всички други.
Другите задачи, над които трябва да се съсредоточат управлявящите, са да се удари върху корупцията и върху тежката бюрокрация. Това поне е в ръцете на едно нормално правителство. Бюркрацията е голям бич за бизнеса в България, оттам е бич за работните места, оттам е бич за доходите.
Това, от което хората могат да получат директно облекчение за доходите си, е сериозен удар и въвеждане на дисциплина и въвеждане на електронно правителство.
Случаят КТБ къде седи в цялата схема?
КТБ е сред най-краткосрочните, може би дори наравно с бюджета. Защото ние сме заявили много ясно и точно, че Фондът за гарантиране на влоговете трябва веднага да пристъпи към връщане на средствата на малките вложители, т.е – тези до 196 хил. лв. След това да се премине към някакъв модел, който може да се нарече „модел на оздравяване”, ако това е икономически изгодно. А именно – другите вложители и вложителите, така да се каже бизнес и частни лица, които имат пари в банката или са оперирали с тях, да влязат в някакъв оздравителен план. С реализацията на този оздравителен план хем банката да остане – това може да стане на принципа здрава банка-болна банка. Т.е – здравите неща да се пренесат върху здравата банка „Виктория”. А всичко лошо, което е свързано със свързаните лица, т.е – настоящите собственици на банката, които са я докарали до този хал, да си остане в лошата банка. Т.е – ОК, вие сте си собственици на болната банка, оправяйте се със собствените си проблеми.
Ако не се сформира правителство и се стигне до нови избори, доколко съществува риск държавата да фалира?
Подобен сценарий е най-лошият за България. Неформирането на правителство сега, преди зимния период, за мен е най-тежкият сценарий.
Така че трябва да се положат максимални усилия – най-малкото от страна на ГЕРБ и Реформаторския блок, да привлекат някой партньор, който естествено не е ДПС, не е БСП, не е Цензурата (България без цензура – бел.ред.) и АБВ. Практически единствените, които могат да останат, са Патриотичния фронт, които под някаква програмна декларация да поемат управлението за определен, и то кратък период от време. Това е нещо, което ние казваме от 1 година насам.
С други думи – накрая ще се случи това, което прогнозирахме и настоявахме преди 1 година, защото то няма два начина да се излезе от тази криза, в която се намира страната.
