Грегорж Шилевич, главен икономист на „Кофас” за Централна и Източна Европа, говори за нуждата от диверсификация на енергийните източници в страните от Източна Европа и закъснението с мерките в тази насока. По думите му има вероятност „Газпром” да не вземе под внимание констатацията на Европейската комисия (ЕК) за това, че компанията злоупотребява с доминиращото си положение. Според Шилевич вероятността за излизането на Гърция от еврозоната нараства, а България трябва да обърне внимание на производството на стоки с по-висока добавена стойност.
Когато говорим за Централна и Източна Европа не сме ли малко закъснели с изпълнението на енергийни политики и не закъсняваме ли със стъпките за подобряване на енергийния ни пазар?
Да, от една страна изпълнението закъснява. Закъснява и това, което се случва на енергийния пазар от гледната точка на вноса - нуждата от по-голяма диверсификация и по-малка зависимост от Русия. Страните от Източна Европа, включително България, Полша и Унгария, са изключително зависими от руската страна. Румъния в тази връзка е най-малко зависима.
Политиките в момента трябва да подкрепят по-голямата диверсификация на енергийни източници. Държавите направиха много и мисля, че България се представя доста добре в това отношение. Има още много да бъде свършено. Във всяка държава от региона е различно и е трудно да се оцени. Мисля обаче, че процесът се случва.
Европейската комисия изпрати официално уведомление за претенции към "Газпром", обвинявайки руската компания в злоупотреба с господстващо положение в Източна Европа. Какво може да очакваме от компанията? Дали "Газпром" ще се съобрази с исканията на ЕК?
Съмнявам се. Не мисля, че ще вземат на сериозно съветите на Европейската комисия. Предполагам, че те ще следват своята стратегия, което сме виждали и в миналото. "Газпром" прилагаше различни политики за ценообразуване спрямо различните държави. Например в миналото цените за Германия бяха доста привлекателни, а "Газпром" го обясняваше с това, че Германия е стратегически партньор. В същото време виждаме, че в Полша, където са обтегнати политическите връзки, през 2007 г. цената беше два пъти по-висока от тази за Германия. В момента по-скоро не очаквам "игра" с цената, тъй като Русия е зависима от износа на петрол и газ и е наясно, че страните биха могли да намерят други източници на енергия. Разбира се, държавите от региона не могат напълно да заместят тези суровини, но могат да намалят вноса на газ от Русия. Въпреки това може да видим временно използване на подобни ценови модификации. Газът все още е политическият инструмент в ръцете на Русия и следователно в ръцете на "Газпром".
Можем ли да очакваме "Газпром" да се обърне към други пазари, например към Азия?
Това е тяхната амбиция. Нужни са обаче много инвестиции. Не следя процеса отблизо, но подобно развитие е възможно. Азия е огромен пазар, който има голям потенциал. Нужно е обаче доста време, за да имат ефект инвестициите в този сектор. Тук говорим в дългосрочен план. В момента руската икономика, която е в рецесия, страда от различни фактори, които намаляват брутния вътрешен продукт на страната.
Когато говорим за Балканите, какво мислите за възможността Гърция да излезе еврозоната?
Тази възможност се увеличава. Ако питате за реакцията на пазарите, смятам, че там започва да се свиква с тази мисъл. Но ако излизането от валутния съюз се случи, това ще има значително влияние на стойността на европейската валута, както и на капиталовите пазари. Мисля обаче, че вероятността това да се случи е по-малка от миналата година. Има опити да се стабилизира гръцката икономика, но за момента се оказва, че мерките не са успешни. Чуждите инвеститори свикват с идеята за излизането на Гърция от еврозоната и се опитват да хеджират спрямо този риск.
Говорехте за количествените облекчения на Европейската централна банка. В тази връзка какво очаквате от плана "Юнкер" и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)? Може ли наистина по този начин да се засили европейската икономика?
Чудесно е, че имплементирането на плана започва. Беше обявено, че планът ще бъде пуснат през юли, но аз не мисля, че това ще се случи тогава. Смятам, че най-рано може да очакваме стартиране през четвъртото тримесечие на тази година. Освен това инвестиционната програма няма да подкрепя всякакви видове проекти. Ако не греша, няма минимален размер за инвестиция. Програмата обаче трябва да бъде стратегическа и едва ли малки проекти ще бъдат взети под внимание. Проектите трябва да са амбициозни, за да задвижат икономиката. Това е добра стъпка. Раздвижването на икономиката е необходимо и много страни-членки подкрепят идеята. Планът „Юнкер” е добра стъпка, но може би подкрепата за малкия и средния бизнес би оказала още по-добро влияние. Малките и средни компании в Европа са основният фактор за растеж на брутния вътрешен продукт.
Оказа се, че в България не е ясно какви проекти могат да се финансират по ЕФСИ. Смятате ли, че европейската инвестиционна програма е достатъчно ясна и какво още трябва да бъде обяснено?
Със сигурност трябват повече обяснения. Има твърде малко информация. Европейските фондове се използват, за да се промотира знание и информация как да се възползваме от тях. Трябва да бъде така и с плана „Юнкер”. По мое мнение, наистина има твърде малко информация.
Кои са факторите за растеж в Източна Европа за тази година?
Със сигурност това ще е вътрешното търсене, което ще е фактор за икономически растеж в много държави, включително и в Хърватска. Това е основното заключение за региона, което е считано за добро. Държавите черпят ползи от силната потребителска база и по-дълго потребление, което ще доведе до по-голям растеж. Това е много важно, когато имаме турболенции на външните пазари, не само от страна на Русия, но и от гледна точка на стабилността на еврозоната, която е под въпрос. Износът също играе важна роля сред страните от Източна Европа.
България например печели от по-ниската цена на труда, но според мен трябва да се обърне внимание и на производството на стоки с по-висока добавена стойност. Ниските заплати определено са предимство за привличане на преки чуждестранни инвестиции, но това не е достатъчно. Добрият пример за България е ИТ индустрията. Смятам, че за някои икономики е важно да намерят тясна специализация и да се фокусират на доброто ниво на образование.
Интервю на Петя Бързилска
