"Газпром" е надежден партньор не за България, а за посредниците, които така или иначе ни продават руски газ на по-високи цени. Това каза в предаването "Отговорите" енергийният експерт Явор Куюмджиев, който беше заместник-министър на икономиката в правителството на Сергей Станишев и депутат от "БСП за България" в 42 Народно събрание.
В България доскоро друг газ нямаше, каза той. Има малко азербайджански, но останалият пак е руски. Дори когато купувахме въпросните танкери, те се разтоварваха в Гърция и в Турция и се правеха така наречените слотове. Физически този газ си оставаше там, а ние получавахме същия руски газ, само че през гръцките и турски договори, казва Куюмджиев (бел. ред. - практиката на пазара е, че когато дадено количество е трудно и по-скъпо да бъде доставено, се постига договорка с друг търговец за равностойна замяна на доставка с друга доставка на газ, така че крайният купувач да не получи по-скъпа стока).
Кой какво печели от решението на "Лукойл" да премести дейността си в България?
Откровено, от гледна точка на "Лукойл", главната печалба в кавички е това, че ще може да продължи да преработва руски петрол и да го продава в количествата, които могат да се произведат в Бургас. От гледна точка на държавата евентуално по-високи данъци. От гледна точка на потребителите в България и в съседните страни – сравнително стабилни и сравнително ниски цени на горивата в сравнение с други държави, които няма да купуват от 5 декември руски петрол, а ще купуват с 30% по-скъп друг нефт на световните пазари.
Спорът дали "Лукойл" може или не може да продава своите продукти извън България е по-скоро юридически и аз не се наемам да коментирам, каза Явор Куюмджиев.
Чисто технически, доколкото аз съм информиран и знам, „Лукойл“ не може да преработва по-малко от определено количество. Потреблението в България е по-малко от това количество. Т.е. за тях няма никакъв смисъл да произвеждат. Рафинерията няма да фалира, но ще се случи нещо, което стана в Германия и Италия. Не „Лукойл“ рафинерии, а друга руска компания, които по същата причина, като им забраниха да внасят руски петрол по море, те не фалираха, останаха си собственост на въпросната нефтопреработваща руска компания, но бяха поставени под така наречения особен надзор на местните регулатори. Българското законодателство също го позволява, особено в енергийната сфера, с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, държавата да поеме контрола върху съоръженията, да продължи да прави някакви бензини и дизели, със съоръженията на „Лукойл“, но проблемът е толкова сложен юридически, че е абсурдно. Проблемът за потребителите е друг – ако това се случи, цената на горивата не само че няма да спада в България, но ще се увеличава. Ако „Лукойл Нефтохим“ спре, ще трябва да внасяме горива.
Колко печелим от въглищните централи и дали въобще трябва да ги спрем, ще научите от видеоматериала:
