Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Етнолог: Не бива да си мислим, че механичното целуване на икони е признак за дълбока вяра

27 април 2019, 10:25 часа • 3961 прочитания

За вярата у младите, за християнските ценности и за посещението на "набожни" асеновградчани само по празниците Actualno.com разговаря с етнолога и културен експерт 28-годишната Николета Костадинова. Темата е актуална в навечерието на един от най-големите за православните християни празници - Великден. В искрено интервю Николета сподели, че християнството е религия на силните духом и да прилагаш истините от Евангелието, значи да бъдеш победител във всяка една ситуация.

Разкажи ни, какво означава християнството за твоето семейство, каква ценност е и на какво учи?

За моето семейство християнството е религия на силните духом хора. Да си православен християнин означава да носиш особена отговорност. Ние трябва да живеем като обикновени хора, но едновременно с това, да изпълваме този живот с различно вътрешно и духовно съдържание. Да си силно вярващ означава да знаеш, че чрез силата на молитвата към Бог, ти никога не си сам, защото и в най-трудните моменти той е до теб и те „носи на ръце”. Християнството ни учи на много ценности - доброта, човечност, искреност, любов и други. Трябва да се молим върху Словото, да отворим себе си за неговия дух. Той ще ни учи и ще ни напътства през Библията, за да намерим принципите, върху които трябва да стоим, за да живеем като истински християни.

Как един млад човек може да бъде "заразен" от истинската вяра в Бог и да повярва в чудеса?

Много често си задавам философски въпроса: Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бог? На много от хората им липсва истинската вяра. Тази, която може да премести планини, способна е да възроди надеждите за добър живот и е в състояние да даде сили за преодоляване на най-тежките изпитания. Вярата, която може да разтърси с мощната си сила, и да направи чудеса в живота на хората, а именно такива, извършени от Божията ръка и благодат. „…Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава. Който търси, намира. И на този, който хлопа, ще се отвори….” (Матей 7:7). Вярата се чувства и възприема от всеки човек по различен начин. За мен тя е нещо дълбоко и съкровено. Не бива да си мислим, че механичното целуване на една икона в църквата е признак за дълбока вяра, или запалената свещ. Вярата не бива да излиза на преден план само тогава, когато имаме някаква спешна нужда от помощ и трябва Бог да ни окаже тази помощ, като с магическа пръчица. Тя трябва да бъде жива и действена всеки ден и ежедневно да бъде придружавана и изразявана с благодарност.

Защо според теб немалко хора (и млади, и по-възрастни) посещават храмове само по празници и може ли да бъде променено това, как?

Работата ми е свързана с посещение на храмове и църкви, изследване на празници и обичаи, локални традиции и култура не само на територията на Асеновград, а и извън него. Наблюденията ми с години потвърждават, че присъствието на днешната младеж в храма е минимално. От друга страна, съществува малък процент от младежите, които все още вярват в Божествената сила, и посещават църква не само на празници, а постоянно. Посещението на храмовете е свързано с възпитанието на децата от най- ранна детска възраст. Ако родителят покаже на детето този модел на възпитание и подражание, детето ще вярва и ще се моли, а също ще търси помощта на Исус Христос. В подкрепа съм и на въвеждането на предмет „Религия” в детски градини и училища. Той също ще засили интересът на младото поколение към християнството. Вярата в Бога върви ръка за ръка с вярата в доброто бъдеще. След като знаем обещанието, че Исус е дошъл да ни даде „изобилен живот”, то не трябва да се страхуваме, че ще живеем в бедност, лишения и болести. Ако оставим лошите мисли и навици настрана и се обърнем към Бог, то със сигурност ще имаме освобождение от болести и проблеми и дори подобрение във всяка област от живота.

Изгубва ли се в последно време християнството някъде из ежедневните ангажименти на хората и защо?

За мен и моето семейство християнството е начин на живот. Живеем във века на бързите технологии, информация, интернет, компютрите, властта за имоти, пари. Това е време, в което животът на хората става все по-удобен и всичко става все по-бързо и по-достъпно. Ако приемем тази гледна точка, вече става напълно ясно защо при този културен модел - на богатите общества, хората се отказват от религията и от Бог изобщо. Това се случва, защото всяка религия и форма на вярата има своите правила и изисквания, които човек трябва да спази. Много често те са абсолютно противоположни на това, което ни дава моделът на XXI век. Храмът обезлюдява. Хората в него по време на литургия се броят на пръстите на ръцете. Въпросът е „Защо?”, а отговорът е ясен. Защото забързаното ежедневие и удоволствията днес заемат първо място в живота на хората. Някак си вярата и молитвата остават на заден план. Не бива да се забравя, че вярващият човек винаги ще намира лесен път за справяне с изпитанията, чрез Бог. Френският психолог и социолог Густав Льобон казва: „От всички сили, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини”. Да вярваш значи да имаш ключ за всяка врата. Да прилагаш истините от Евангелието, значи да бъдеш победител във всяка една ситуация. Вярвайте!

Теодора Димитрова
Теодора Димитрова Отговорен редактор
Новините днес