Елизабет Костова е написала романите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“, които я нареждат сред безспорните автори на бестселъри в класациите на The New York Times. Нейни разкази, есета и стихотворения са публикувани в периодични издания и антологии като The Mississippi Review, Poets & Writers Magazine, The Best American Poetry, The Michigan Quarterly, Another Chicago Magazine. Възпитаничка е на Йейл и на Мичиганския университет, където печели наградата „Хопуд“ за роман в процес на писане. Преподавател в университетски програми и семинари по творческо писане.
На 27 септември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото” ще се състои премиерата на новата й книга "Земя на сенки".„Земя на сенки“ съживява трагична история от недалечното минало на България и свързва континенти, поколения, хора и мирогледи в лиричен разказ за потресаваща злина, превъзмогната със силата на смелостта, човешкото благородство и състраданието.
Вижте какво още разказа авторът за създаването на книгата и какво мисли за страната ни в интервю за Actualno.com
Разкажете ни как се роди идеята за книгата?
Раждането на книгата беше прекрасна изненада. Не знаех как да започне, много е трудно да пишеш книга за нечия друга държава. За да напишеш роман, имаш нужда не само от идея, но и от герои, въпроси, които ще се разглеждат, нещо което ще задвижи историята... Така преди няколко години се събудих от сън, в който видях как една млада жена пристига в София. Тя е много уморена, не знае нищо за страната. Само час след пристигането си помага на двойка възрастни хора и установява, че е взела тяхната чанта, в която намира урна.. Събудих се и си казах: "Това е моята книга за България!" Не мога да опиша чувството, веднага нахвърлях няколко страници с бележки. Говорила съм с други автори, които са споделяли, че книгите им са родени след сън. Интересното тук беше, че аз знаех, че сънувам книгата си.
Мислите ли, че все още има „сенки“ в България?
Мисля, че всяка страна има своите сенки. Всеки човек има своите сенки от миналото. Историята на всяка страна има своите тъмни моменти. Дори сега моята страна се сблъсква със сенките от своето минало. Важното е да се говори за тях, да се обсъждат.
В бележките към книгата пишете "София се оказа и елегантно древна, и неприветливо комунистическа по източноевропейски." Как я виждате днес?
О, София е много променена. Тя е прекрасна със своите стари сради, зелени дървета, паркове. Тя винаги е била много красив европейски град, но сега сякаш е по-отворена към хората. Има много цвят и живот в този град, много изкуство с галериите си, музеите, книжарниците. Сега София е много жива! Промяната е голяма.
Сигурно знаете, че престъпленията от времето на комунизма не се изучават в училище. Какво мислите за това?
Мисля, че е шокиращо. Мисля, че единственият начин да се преодолее трудното минало е да се дискутира, да се прояви уважение към жертвите на режима. Ако наистина искаме да имаме едно истински здраво общество, тези въпроси трябва да се обсъждат. Смятам, че писателите и учителите трябва да вземат участие в това. И политиците също. Много се радвам, че книгата ми, поне малко може да допринесе за тази дискусия. Литературата винаги е била добър помощник в този процес. Да не говорим за проблема е първата крачка към това той да продължава да съществува.
Кои са любимите Ви места в България?
Това е много труден въпрос. Обожавам Родопите, там има толкова различни места за откриване. Харесвам и София. По-рано харесвах и Черноморието, но сега е прекалено застроено. Спомням си, че преди години често виждах делфини. Обожавам Созопол и прекарвам много време там. Наистина обичам планините ви – природата, естествената красота на страната ви е нещо невероятно! Това е невероятен ресурс, който много трябва да пазите.