Министърът на околната среда и водите днес посети Смолян, за да провери какво се случва с няколко големи проекта. По този повод Actualno.com му зададе въпроси за програмата „Чиста околна среда“, за водните проекти на Смолян и Бургас, за „Зелената сделка“, за това дали се очаква водна криза през лятото.
Г-н министър, по какъв повод сте в Смолян?
Трябва да видя какво се случва с проекта по оперативна програма "Околна среда". В кампанията "Чиста околна среда" имаме обекти в много от вашите населени места - детски градини, училища. Всичко, което се е случило в последните години, е благодарение активността на кмета, на общинския съвет и на вашите народни представители.
Ще инспектирате водния цикъл ли?
Не. Има си инвеститор, има си инженери, които се занимават с тази работа. Аз гледам усвояемостта. Когато видя, че е създадена организация, че се строи бързо и качествено, ми е ясно. Когато видя, че някой почва обект, а после го замразява, допълва го, а после иска още, тогава става сложно.
Смолян е един от градовете, в които много добре се изпълняват всичките проекти. Много добре са ви окомплектовани. В момента по програма за около 40 млн. лв. има общини с по пет проекта и нито един направен както трябва. Това също е умение - да можеш да си направиш проекта така, че да бъде приет и финансиран. В Смолян се справят добре. Тук имаме и друга задача - да изнасяме пестициди. Тази година ще е много активна за Смолян - да изпълните проектите по "Чиста околна среда", да изпълните мерките за чистота на въздуха, водния цикъл и да кандидатствате с нови проекти. Велинград и Смолян са градове, в които няма ТЕЦ. Всички са на дърва. Зимата, зависи от въздушната инверсия, в един момент се получава котел с мръсен въздух, който остава с дни. Затова е тази нова програма за чистотата на въздуха, с която да се подменят уредите за отопление на дърва. За съжаление сме в едни съдебни дела. Всеки некласирал се кмет решава, че трябва да попречи на всички останали само и само на него нещо да му се случи. За тази програма аз нямам заслуга. Заварих я готова. Но 7 общини - Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община, са определени за финансиране по европейските правила. Хубаво е да бъде финализирана и качеството на въздуха, който всички ние дишаме, да бъде по-чист. Имаме няколко регионални депа. Трябва да ги оправим. Ако не се рекултивира, ако не се преработва отпадъкът и не се взима от него поне 60-70%, а всичко се заравя, рано или късно клетките ще се напълнят. Ето, в Барутин например. Срокът му беше 15 години, но наполовина на срока, заради още общини и липса на достатъчно техника, се запълни. Най-важното е, че навреме са се сетили да поставят въпроса и да търсят решение. Други чакат наготово.
Рестартиран ли е вече проектът за подмяна на печките на дърва с екологично отопление, чиято обща стойност е 111,4 млн. лева? Факт ли е споразумението между МОСВ и община Горна Оряховица, която на практика блокира проекта?
Готово е споразумението, чакаме да го одобрят. Това е проблемът, че ние сме в ръцете на съдебната система. Намерили сме средства, които да дадем на Горна Оряховица. Чакаме решение на Министерския съвет. Средствата са осигурени през ПУДООС - 7,9 млн. лева, от които сме лишили други обекти, но да отпушим целия проект навсякъде. Чакаме съгласувателни процедури. В момента кметове вече са похарчили част от тези пари за сметка на собствения си бюджет, а бюджетът на общините в условия на коронавирус не е голям. Във Велинград казват: "Имаме минерална вода, но жабите са големи в канала, не можем да ползваме минералната вода за отопление. Отопляваме се на дърва. Зимата въздухът е ужасен“. Същото е и в Смолян. Един и същи проблем го има навсякъде. ЕС, за да се съгласи да финансира тази програма, не е без основание.
Преди около 2 години общините получиха възможност да прехвърлят водоеми на държавата, с поддръжката на които не могат да се справят, как върви прехвърлянето?
Те не се прехвърлят на МОСВ. МОСВ няма нито един язовир. Язовирите, които ние управляваме като воден ресурс, са 52. Те са 85% от всичките води в България. Другите 5-6 хиляди язовира - общински и ведомствени, са към Държавното предприятие за управление на язовирните стени. Има язовири към МРРБ - на "Водоснабдяване и канализация". Има язовири към Министерството на енергетиката. Има към МЗХ - "Напоителни системи". Ние управляваме 52 водни язовира. Затова трябва да има единен орган, защото има различен интерес. Един го иска за ток, а не го интересува, че няма вода за пиене или поливане. Друг иска за поливане, а всичко останало друг да го мисли. Затова министърът на околната среда и водите има изключителни правомощия. Днес примерно ще подпиша графика за следващия месец. Сега всички язовири са пълни. Няколко язовира, като например "Искър" имат четири пъти повече сняг от миналата година. И си представете - язовирът е пълен. Сега още два пъти повече вода трябва да мине през него, която безпрепятствено да стигне до морето - Бяло или Черно, без да има проблеми за населението.
Тоест, не очакваме водна криза през лятото?
Водна криза не може да има следващите 2 години, защото всичките ни язовири са пълни. Мен ме е яд за водата, която минава през тях и изтича. Не можем да я съхраним, защото язовирите ни не са толкова много, колкото на мен би ми се искало.
Можем ли да направим сравнение между два водни проекта - на Смолян като първия, финансиран по новата Оперативна програма "Околна среда", и на Бургас - като последния досега и най-мащабен, който преди дни бе одобрен от ЕК?
Този на Бургас не е започнал. Наскоро одобриха една от частите. В екологичната част не е одобрена. ЕС налага непрекъснато нови и нови правила. Ако миналата година по тези правила проектът ви е минал, сега изведнъж се оказва, че трябва да отговаря на още и още изисквания. Това е голям проблем, защото един изряден проект е минал, а друг изряден не минава, защото за него вече има нови условия. Всяка година те стават все по-завишени. Бургас улучиха, че в момента, в който проектът им се прие, дойдоха нови правила. Те обаче са единни за цялата държава. Съвсем скоро всички големи инфраструктурни проекти ще бъдат зависими от тези правила. И ако ние не се подготвим - да направим всички зони, да издадем всичките заповеди, да направим тези цели, до никъде няма да стигнем. В същото време има такива, които саботират всеки акт, обжалват го, за да се точи с години. В един момент ще се окаже, че няма да можем да привлечем пари, ако не сме си оправили всичко останало. А не можем да оправим всичко останало, защото влизаме в съдебни процедури. Много е трудно. Трябвало е от 2009 година да се върви по един път, а не сега ускорено. Каквото мога, разбира се, аз помагам - и за газопроводи, и за други големи инфраструктурни проекти, но има европейски правила, които трябва да спазваме, а те непрекъснато се променят.
За следващия програмен период малки общини като Девин, Неделино, Мадан, ще могат ли да кандидатстват за водни проекти?
Ще могат, разбира се. Целта е да се финансират проекти с по-малко еквивалент жители, не само големите. Там има един друг проблем. Вчера бях в град Априлци. Те са четири квартала с по 20 махали. Имат 185 километра водопровод. В Плевен са 65 км. Може ли да сравниш Плевен с Априлци!? В Априлци населението е 15 000, в определени моменти става 30-40-50 хиляди. Цяла година ги няма в това населено място, но когато си дойдат, искат да имат вода. Някой трябва да поддържа системата цяла година, за да я получат, когато дойдат. А системата е много стара, износена и трябва да се подмени. Това са огромни средства. Всяка подмяна на водопровод и канализация, иска и асфалт после. Всичко това води до огромни разходи. Кметовете сами нямат този ресурс. Европа не дава до безкрай пари. Ние трябва да видим къде са най-големите проблеми и след това да тръгнем към другите.
Колко амбициозни зелени проекти готви България за участие в т.нар. "Зелена сделка"?
Много. Ние не можем да избягаме от тази сделка и да се правим, че я няма. Трябва да направим всичко възможно максимално бързо да подготвим бизнеса и промишлеността за нея. Ако ще се закриват дадени мощности, да е ясно на какво ще преминат. Има различни предложения от ЕС как да стане. Просто навреме да го направим, а не да догонваме. Сега сме на равен старт всичките. Знаем какво се иска и трябва да го постигнем. Ако тръгнем да го оспорваме, да обжалваме, да бавим, политиката в това отношение много пречи.
Една от партиите в предизборната битка – на д-р Петър Москов, настоява за блокиране на "Зелената сделка", за да се защити оцеляването на комплекса "Марица-изток". Какъв е вашият коментар?
Едно е да останат миньорите, друго е да плащаме глоби. Накрая ще се окаже, че ако плащаме на миньорите по една заплата, ще излезе по-евтино, отколкото глобата, която ще платим в ЕС. Ще ви дам пример със сметищата. Трябваше да закрием 113. Наказателната процедура е от 2009-та. Ако не ги закрием, глобата е 400 милиона и по не знам колко на ден. В един момент се оказва, че за 100 милиона сме можели да ги рекултивираме. Кое е по-евтиното - да платиш една огромна глоба накрая или да ги рекултивираш навреме?! Затова сега обикалям от депо на депо, за да може, когато дойдат да проверят, да не се стига до наказателна процедура.
Иначе мога и аз да се оправдавам. Всеки иска да се хареса на избирателите, обаче когато дойде глобата, няма той да я плаща. Оказва се, че е било по-добре да дадем по една заплата на тези хора, да ги обучим да работят нещо друго, да сменим мощностите на метан, на газ, но да продължават. Сега ще платим една огромна глоба и понеже сме дали всичките си пари после няма да имаме възможност да инвестираме. Така, че трябва още отсега да се мисли. Това няма да е предизвикателство пред мен, а пред депутатите, следващия парламент и правителство. Но е важно, защото това е една от процедурите, в които ние сме на равен старт с другите. Винаги сме догонвали. Вярно, на Запад много мощности са напреднали, други не са, но имаме еднакви правила и цели за всички.
Интервю на Анита Чолакова