Преговорите с РС Македония занапред няма да се обвързват със срокове, а с конкретни резултати. Това стана ясно след проведения вчера Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС). Президентът на България Румен Радев беше категоричен, че правата на македонските българи не могат да бъдат предмет на преговори.
Тяхната защита е изрично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 г. и са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в Европейския съюз.
Позицията на президента Радев и България е, че процеса на интеграция на РС Македония е в застой, защото след подписването на договора от 2017 г., страната-кандидат не направи необходимото за изпълнението на Договора за добросъседство. Освен това, от македонска страна не се дават и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.
Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български граждани – а с това и граждани на ЕС, в последно време ескалира в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход, беше отбелязано още в изявлението на българския президент.
Отношенията между двете страни остават в застой. Все пак от Actualno.com потърсихме за коментар по темата няколко експерти, които да изкажат мненията си по казуса. Първият от тях е Георги Георгиев - доцент в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
Г-н Георгиев, как оценявате вчерашният Консултативен съвет по национална сигурност по темата Северна Македония? Какво смятате за изказаната позиция на президента Радев след него?
Както и българското общество в цялост, оценявам определено положително резултатите от проведения вчера Консултативен съвет по национална сигурност. Стана ясно, че българската държава в лицето на нейните институции препотвърждава и още веднъж консолидира позицията си по отношение на Република Северна Македония и по-специално – по въпроса за напредъка на нашата роднинска страна към членство в голямото европейско семейство. Тази позиция продължава да стъпва върху Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, върху Рамковата позиция на Министерския съвет и Декларацията на 44 Народно събрание от 2019. С други думи, българските позиция, от която интегрална част сега е и условието за равноправие и вписване на македонските българи в Устава, т.е. Конституцията, на Република Северна Македония като държавотворен народ, остава единна, неизменна и непоколебима дотогава, докогато нашата страна не прецени, че изпълнението на Договора дава реални позитивни резултати. Много важно е уточнението, че именно от резултатите, а не от предпоставени лековато срокове, зависи промяната на принципната българска позиция. Така (засега) се слага край на спекулациите и опасенията, че при определени обстоятелства страната ни ще бъде принудена да отмести, разводни и отстъпи от защитата на българския национален интерес, прехвърляйки акцента върху икономизирането на отношенията за сметка на общата история, паметта, правата на македонските българи. Икономическото сътрудничество, разбира се, е важно, то – ако се случи наистина, – ще допринесе за активизирането на отношенията ни с Република Северна Македония, но фундаменталният проблем е другаде: езикът на омразата, постоянният антибългаризъм като еталон за поведение, бруталните фалшификации на ликове, събития, процеси от историческото ни минало, маргинализация и стигматизация на македонските българи, на българския народ, на българското във всички сфери на живота в Република Северна Македония, претенции за несъществуващо македонско малцинство на територията на Република България и пр. и пр. Този проблем, или по-точно проблеми, могат да се решат единствено чрез добросъвестно спазване и изпълнение на Договора от 2017 г. Това, което ми се губи, са гаранциите, че Договорът ще бъде изпълняван – къде да се търсят, какви да бъдат, кой ще ги даде и други подобни.
Стана ясно, че македонският президент Стево Пендаровски ще приеме представителите на двете нерегистрирани в България организации - ОМО Илинден Пирин и ОМО Илинден. Срещата е анонсирана по искане на двете организации. Какво очаквате от нея и провокация ли е това?
Вече говорихме по въпроса. Това е то – казаното по-горе.
Очаквате ли промяна в българската позиция по македонския въпрос?
Не, поне не скоро. Но да допуснем все пак, че очакваните реални резултати дойдат някога, надявам се, по-скоро. Тогава и българската позиция синхронно ще трябва да еволюира. Ще видим. Да се съсредоточим първо върху настоящето.
Как протича общуването с македонските ви колеги?
В личен професионален план – никак. Повече общувам с колеги от македонските албанци. Иначе на академично равнище, макар и рядко, са предприемани различни инициативи, ако не за решаване на драстичните проблеми и разминавания в историографиите ни, то поне за колегиален диалог. Не виждам особена полза досега от тези инициативи. Просто моделите тук и там са не само различни, те са фундаментално противопоставени. В Скопие македонското задължително е антитеза, отрицание, противопоставяне на българското, такъв е моделът им. За да работи този модел-машина, той трябва да бъде захранван непрекъснато с антибългаризъм. То такава е и същността на държавата при Вардар – тя е конструирана така, че в нея просто да няма македонски българи, да бъде противопоставяна на България в интерес на Белград.
Интервю на Тодор Беленски
