През седмицата бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров изказа мнението, че решението на парламента за военна помощ за Украйна противоречи на Конституцията. В „Отговорите със Спасиана Кирилова“ коментираме решението с преподавателя по конституционно право в СУ „Свети Климент Охридски“ доц. д-р Наталия Киселова. Ето какво каза тя:
„Ако трябва да отговоря кратко, проф. Киров има основание и тук не говорим за политическата оценка дали е правилно България да се присъедини към останалите държави в рамките на Европа, които подкрепят съпротивата на Украйна. Става дума за това как се взема политическото решение и как то се обективира в правен акт и как се изпълнява. Ако погледнем общо, без да се концентрираме върху това какво е съдържанието, какво може да прави Народното събрание с решения: Може да създава, изменя, допълва закони със закон, а тогава, когато се касае за определяне на външната политика, дали решението е най-правилния документ. И всъщност проф. Киров не навлезе в детайли, за да каже, че става дума за реализация на външната политика. Това е правомощие, което е в компетентността на правителството. По силата на чл. 105, ал. 1 (от Конституцията, бел. ред.), Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика. В този смисъл за НС е формирането на политиката. Това е първият критерий, по който можем да кажем, че решението по-скоро е в противоречие с чл. 105, ал.1.
И още нещо - има друго решение на друго Народно събрание, което не е отменено, с което България е отказала да даде (военна помощ, бел. ред.), да кажем така на жаргон. И сега необходимо ли беше онова решение от другото НС да бъде отменено? И в момента имаме две решения, които си противоречат. И вече на трети план идва въпросът какво съдържа решението. Ние възлагаме на Министерски съвет да определи какви са нашите възможности. И едва тогава ще се пристъпи към военна и военно-техническа помощ. В този един месец правителството, дали то е служебно, или редовно, това вече е втори въпрос, в който един месец трябва да бъде направен преглед на възможностите, които българската държава има. И правната форма също не е много изрядна“.
Защо все още никой, нито депутатите, нито президентът, нито правителството, не са атакували решението в Конституционния съд?
„Връщам се на това, което казах в началото. Че по-скоро става дума за политически документ, отколкото за правен. И оттук ние юристите няма да навлизаме в детайли правилно-неправилно, справедливо-несправедливо, а гледаме дали са изпълнени някои формални изисквания. И от формална гледна точка актът е оборим пред Конституционния съд. И следващият въпрос е кой може да го направи. Могат да го направят както 1/5 от народните представители, така и правителството, така и президентът на републиката. Според мен нито един от тях няма да го направи. И веднага ви казвам защо. По-скоро ще се постъпи витиевато и министърът на отбраната ще даде доста семпли възможности, които българската държава би могла, и ние символично ще се включим в подпомагането на Украйна. Според мен това ще се случи накрая, защото сами разбирате, от формална гледна точка актът може да бъде обявен за противоконституционен, но политическите последици от това могат да бъдат доста сериозни.“
Има ли вече и други примери от 48-ото НС, когато депутатите са нарушили основния закон, ще научите от видеоматериала.
