Един от най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен юбилей на 30.01. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга с интимна лирика „Любов до синьо“ (издание на „Персей“). Някои от стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха бум в социалните мрежи. Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13.02. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Вижте какво споделя поетът в интервю за почитателите си.
Днес празнувате своята 50-годишнина. Ако обърнете поглед назад, какво постигнахте през тези години? Сбъднахте ли мечтите си?
С времето човек разбира, че постиженията се крият в радостта и удовлетворението от малките неща. Да си част от сплотено семейство, да разчиташ на истински приятелства, да се уповаваш на любим човек в моменти на безпокойство. В това съзирам големия успех, когато извърна поглед към миналото. Що се отнася до професионалните и творческите успехи, хубаво е да ги имаш, разбира се. Няма как да не съм благодарен и усмихнат заради обичта на читателите, защото те са част от вдъхновението и от този успех. Бих казал, че повечето от моите мечти са сбъднати, наистина. Не спираме да мечтаем и да се надяваме, така сме устроени като човешки същества.
А какво не успяхте да постигнете?
Не успях да постигна „баланс“ с лицемерието, злобата и завистта. Около нас е пълно с хора, които упражняват тези състояния, а това ме влудява. Който ме познава, знае колко ненавиждам неискреността. Бягам далеч от такива екземпляри, те не са добре дошли в моя свят.
През петте десетилетия, които сте преживял, обществото ни мина през много промени и катаклизми. Как Ви се отразиха те?
Отразиха ми се отрезвяващо. Отраснах в „онова“ време, но висшето си образование завърших след „промените“. Моето поколение сякаш е обречено да съществува в непрестанен преход, където реализираш способностите си сред неясни правила. Налага се да импровизираш, сам да „наваксаш“ неща, които младите усвояват с лекота. Но пък подобно предизвикателство не е за пренебрегване. Чак сега си давам сметка колко много ми е дала военната служба. Едно е сигурно: продължавам да държа на реда и чистотата – в буквалния и в преносния смисъл.
Роден сте в Ловеч. С какво са свързани най-скъпите спомени от детството Ви?
С баба ми и дядо ми, с къщата, която имаха те в центъра на този прекрасен град. Сега, въпреки че той е все така красив, е почти обезлюден. Цари призрачната красота на безвремието, в което са още много други градове. Но няма да забравя мириса на люляците, Покрития мост на Фичето и чаровния чар на „Вароша“. Имах щастливо детство в Ловеч. Когато се сещам за него, в мен още се усмихва щастливо момче.
Вие сте един от любимите съвременни автори. Много са хората, които смятат, че изразявате мислите им във Вашите стихове и проза. Какво е разковничето на такъв успех, какъвто малко автори постигат?
Опитът. Не можеш да пишеш за нещата от живота, ако сам не си го опознал. Това с още по-голяма сила важи за любовта. Изживял ли си я, можеш да я увековечиш в стихове и то във всичките ѝ състояния. Това кара хората да припознават себе си в моите думи. Най-приятният комплимент е, когато ми кажат: „Г-н Банев, това сякаш е писано за мен!“.
Стиховете Ви са много популярни в социалната мрежа. Там ли е Вашата публика?
И там, разбира се, но по-важно е колко от читателите купуват книгите ми. В социалните медии не пускам всичко, там често аудиторията се радва на по-повърхностни неща. Единствено продадените книги са истинският критерий за това, колко обичат да те четат хората, колко си им скъп като автор.
Любовта е важна тема в творчеството Ви. Какво е за Вас тя – вдъхновение или предизвикателство, мечта или реалност?
Любовта е движещата сила на света. Често ми задават този въпрос, но ако имах еднозначен отговор, щях да ѝ посветя едно-единствено стихотворение. Прекрасно е, че любовта не се побира в рамки, всякакви клишета са ѝ чужди.
Защо озаглавихте най-новата си книга „Любов до синьо“?
Защото очите ми са сини, защото небето е синьо, защото морето е синьо… Синьото е цвят, който сближава хората. Ако зависеше от мен, щях да изобразявам човешкото сърце в син цвят, защото да обичаш до синьо не е лесно начинание. По своята същност любовта е и болка. На болката също ѝ отива синьото.
Бихте ли хвърлили повече светлина върху това коя е жената, чийто силует е на корицата до Вас?
Предпочитам да остане загадка. Ако исках да се знае коя е, нямаше да бъде силует. Ще кажа, че това е жената по принцип. Онази, която очаква, ревнува, обича и не спира да се надява на споделеност.
Кои са Вашите вдъхновители и учители в творчеството?
Ще спомена само част от мъртвите, за да не обидя някои от живите: Яворов, Вапцаров, Дебелянов, Емили Дикинсън, Шекспир, Марина Цветаева… Не мога да изброя всички, но съм им благодарен за това, което ми дадоха.
