Ниската избирателна активност е един феномен, който не може да бъде обяснен, но когато се зададат избори винаги започва едно морално поучаване от политиците как когато не гласуваме всъщност гласуваме, как по този начин подкрепяме платения вот и т.н. Подобни думи обаче никога не стигат до хората, които не гласуват, защото те не слушат политиците. Това се превръща в съкратена илюстрация на книгата "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Негласуващите дават шанс на политическата арена да се появяват политици, които не са им приятни и понеже не са им приятни политиците - те не гласуват… Верни ли са тези размисли - в Студио Actualno питаме психолога Пламен Димитров - бивш председател на УС на Дружеството на психолозите в България, който се занимава с този феномен вече 30 години.
Той направи дисекция на негласуващите хора и обясни тяхното разделение по групи:
25% (1/4) от негласуващите са много активни хора, интересуващи се от политика, но негласуващи, защото смятат, че тяхното участие ще доведе до неприятни резултати. Те са хора със социални умения и са емпатични. Грижат се за своето развитие - те са елит. Някои от тях са учили навън, искат да участват във формулирането на политики в различни сектори, а не да подкрепят партийна листа.
42% са така наречените пасивно защитни хора. Те са отчаяни и разочаровани - едва свързват двата края. Работещите бедни са преобладаващата група. Разбира се има много хора, които искат да им се решат конкретни проблеми. Те биха се мобилизирали ако партиите са щедри. В този смисъл това са основната група негласуващи, които хронично не са отишли до урните.
33% приличат на тези, които отидоха този път и отбелязаха "не подрепям никого". Ние ги наричаме агресивно защитни, нападателни. Една част от тях са автоматичните опозиционери, които смятат, че "никой не става". Те са гневни и цинични. Гласът им означава "не ме заслужавате и ви наказвам". Те са гневни на всичко - на началниците, на съседите, на мениджърите, на света и т.н. Имаме и хора, които са перфекционистите, които казват "имам много по-високи критерии и вие не отговаряте на тях - затова няма да си дам гласа". Остават властохолиците - самите те искат да бъдат избирани, но са попаднали в среда, партии, структури, които са неизбираеми и естествено не отиват да подкрепят друг.
Още: Бюджетът не е счетоводна сметка, а политика: Любомир Дацов в "Отговорите" (ВИДЕО)
Кои хора стават политици?
Вижте във ВИДЕОТО:
