Димитър Делчев е магистър по право от Софийския университет. Специализирал е европейско и английско право към университета Кеймбридж. Победител е в Международното състезание по европейско право, организирано от университета Кеймбридж и провеждащо се под егидата на Съда на Европейския съюз. Председател е на Сдружение за международни състезания по право. Бил е депутат в 43-ото Народно събрание. От 2017 г. е председател на Движение България на гражданите. Actualno.com го потърси да коментира най-актуалните теми.
Г-н Делчев, има ли според Вас смисъл от държавни бензиностанции? добра идея ли е държавата да се намеси в този бизнес?
Има смисъл държавата да се намеси в бизнеса само тогава, когато по отношение на бизнеса има нарушаване на правилата, които самата държава е установила. И то чрез органите, които тя е назначила да следят и осигуряват спазването на правилата. В случая тези органи са Комисията за защита на конкуренцията, Министерство на финансите и всички останали, които трябва да контролират горивата. И, ако там има проблем с горивата, това са органите, които трябва да наложат глоби. Самото създаване на бензиностанции от държавата по никакъв начин не регулира бизнеса. Много малко вероятно е да доведе до падане на цените поради простата причина, че това е свободен пазар и всеки преценява каква пазарна цена да сложи. Тоест, аз не вярвам самият факт на създаване на държавни бензиностанции да накара останалите играчи на пазара да свалят цените. Това е проста икономическа логика. По-скоро държавата или ще налее едни милиони - стотици милиони, за направата на бензиностанции, които ще изгуби, а това са наши пари. Другият вариант е да налее едни милиони и да продава бензин под пазарната му стойност, ще губи от това и ще загуби не само тези стотици милиони, които ще инвестира в строителството на бензиностанции, а и останалите пари, които не може да събере от клиентите си.
Значи не допускате, че може да бъде осъществена идеалната цел - ние като потребители да сме доволни от това, че ще зареждаме качествено гориво на по-евтини цени?
Не, аз казвам, че г-н Борисов и неговият финансов министър заблуждават обществото, казвайки, че чрез построяването на държавни бензиностанции крайната цел ще бъде постигната. Тя няма да бъде постигната по този начин. Крайната цел може да бъде постигната единствено, ако регулаторните органи си вършат работата, но както виждаме, при г-н Борисов регулаторните органи не си вършат работата.
Тази сутрин премиерът каза, че дисциплината на нацията ни е спасила от катастрофалните последици на коронавируса. Как според вас страната ни премина през това изпитание, ако можем да кажем "премина"?
Благодарни сме на медиците за куража и на хората за отговорността по време на епидемията. Но бих поставил под съмнение ролята на държавата по отношение на ограничаване ефекта от коронавируса. Напротив. Държавата показа много пъти, че действа хаотично. Спомняте си колко заповеди бяха наложени, после отменени. Така беше със заповедта за затваряне на част от предприятията, за маските. Това са все примери, в които държавата не знае какво прави и работи по примера опит-грешка, а това е лошо. Второ, видяхте, че държавата няма план за справяне с епидемията, няма епидемиологичен план. В момента, в който се появиха първите случаи в България, бяха минали вече два месеца откакто се знаеше, че я има тази епидемия, че тя от Китай тръгва към Европа, после към Щатите. Правителството не беше направило нищо, за да подготви държавата. Нямаше необходимите предпазни средства. Трябваше решения да се взимат в движение, да се изпълняват на крак. В първите седмици на кризата лекарите нямаха предпазни облекла, маски, шлемове. Правилно беше, разбира се, да се наложат строги ограничения в началото, но те бяха налагани спрямо всички, а не се направи разграничение, както в някои държави, да се прецени кои са по-засегнатите, по-рисковите групи.
Кои държави смятате за добър пример?
Южна Корея и Германия. Имам предвид държавите, които показаха най-умно справяне с коронавируса. Твърдя, че в България справянето беше привнесено отвън, но беше направено по нашенски. Тоест, както управлението на ГЕРБ обикновено прави нещата без оглед много-много на последствията от налагането на мерките. За икономическите последствия в случая, защото те са лоши. България е в икономическа криза донякъде и заради това, че държавата беше блокирана в рамките на два месеца.
Коя мярка според вас беше най-правилно и навреме въведена, съответно и най-грешната?
Спорен мен правилно беше възрастните хора да ходят в специфични часове да пазаруват като по този начин нямат контакт с по-младите жители, защото бяха рискова група. За мен държавата се провали в това да попречи на разпространението на вируса в някои болници и в домове за възрастни хора. Както се видя, бяха изпуснати случаи, които доведоха до заразата на много медицински лица и в един дом за възрастни хора, които трябваше да бъдат най-добре охранявани, стана същото. Бих добавил към това и нелогичността на мярката, че докато всички ние трябваше да си стоим вкъщи и да не излизаме, самолети кацаха от държави с тежки проблеми с коронавируса, хора безпрепятствено се движеха по таксита и автобуси.
Има ли резон според вас в свалянето на ДДС за ресторанти и книги?
Според Движение България на гражданите единната ставка на ДДС е по-правилното решение и ние бихме предложили не свалянето на ДДС за конкретен бизнес, а за целия бизнес от 20 на 18 процента. Ние изчисляваме, че по този начин парите ще остават в бизнеса и потребителите в крайна сметка, защото ДДС всъщност е данък за потребителите и потреблението ще се запази в някакви нормални нива, няма да пада. По този начин ще се спомогне на икономиката като цяло.
А на фиска как ще се отрази това?
На фиска в дългосрочен план това ще се отрази добре, тъй като фискът зависи от потреблението - колкото повече хора пазаруват, толкова повече ДДС се плаща. Тоест, стимулирането на хората да купуват би трябвало в дългосрочен план да доведе до повишени приходи, а не обратното. Смятаме, че е по-добре да събереш 18% от нещо, отколкото да не събереш 20%, защото човекът е решил да не си купува.
На дневен ред сега е справянето с безработицата. Бизнесът дали ще може скоро да се изправи на крака?
За Движение България на гражданите проблемът е, че правителството няма план за заетост. Както вече се видя, Европейската комисия публикува план, има фонд, който сега изгражда, за възстановяване на Европа. Парите от този фонд - 15 милиарда, за които се заговори, че ще дойдат в България, могат да бъдат усвоени само, ако правителството има план с ясни и умни мерки как да увеличи заетостта. То няма план. На този етап единственият наличен план това са 19 мерки за справяне за 19 месеца с Ковид-19, който ние от Движение България на гражданите подкрепихме заедно с г-жа Мая Манолова и "Изправи се.БГ" на протеста преди две седмици. Този план предвижда държавата да отдели 2,5 млрд.лева за увеличаване на заетостта в малките и средните предприятия. Идеята е, ако едно предприятие има да кажем пет служителя да може да наеме още двама с помощта на държавата. Тя да им плаща минималните заплати и осигуровките за една година, а дружеството, ако се включи в тази програма, да е задължено още една година да задържи тези работници. По този начин ще се намали безработицата, която в момента е 200 000 само от началото на епидемията. Също така предвиждаме много мерки в подкрепа на бизнеса.
Най-ярките от тях кои са?
Най-ярката от тях електронното управление. Говоря за изцяло е-управление - електронно здравеопазване, образование от една страна. Заедно с това премахване на пречките за създаване на нов бизнес - да се премине към уведомителен режим, не регистрационен за стартиране на нов бизнес. Има и други - повишаване на прага за регистрация на ДДС от 50 000 на 200 000 лева. Но, ако трябва да се фокусираме върху две, едното е електронното управление, като е престъпно, че то липсва, а толкова милиарди са давани за него. И второ, това е уведомителен режим за стартиране на бизнес.
Какъв ефект да очакваме от прилагането на мярката 60 на 40 и възстановяване на програмата за саниране?
За жалост мярката 60 на 40 ще приключи след един месец и тя стигна до не повече от 4% от бизнеса. Там бяха предвидени да се дадат един милиард лева. До този момент са дадени някъде около 58 млн. лева, което е много, малка част от това, което трябваше да стигне до бизнеса.
Защото тя е трудно достъпна ли?
Защото администрирането на мярката е лошо и защото условията за достъп до нея са непосилни за голяма част от бизнеса. Ние смятаме, че мярката трябваше да е 60 на 0 или 80 на 0. Условията да се стигне до нея трябваше да са много по-облекчени - почти автоматични, за да може тези предприятия, които са в затруднение, да не се налага да изпълняват целия закон от-до, а да получат пари навреме, за да могат да си поемат глътка въздух. Между другото подобни неща се случиха и с другите мерки. На практика правителството за април месец тази година почти не е увеличило разходите си в сравнение с април месец миналата година, което означава, че мерките са направени така, че бизнесът да не може да се възползват от тях. Разбира се, с изключение на фирмите, които са близки да управляващите.
А относно програмата за саниране?
Ние смятаме, че програмата за саниране е морално и законово осъдена. Спомняте си, когато Комисията за защита на конкуренцията откри, че в програмата за саниране имаше картел. Тя затова беше спряна. Рестартирането на една спряна програма заради картел буди най-малкото подозрения защо се прави това нещо. Програмата за саниране е направена така че, парите, които се наливат в нея, да могат да изтекат в множество корупционни схеми и затова ние предлагаме планираните на за тази цел 1,6 млрд. лв. да се похарчат много по-умно и да се инвестират в малките и средни предприятия, които са на практика 90% от фирмите в България и гръбнакът на икономиката.
По какъв начин да стане това обаче?
Чрез създаване на заетост и иновативни продукти. Имаме идея, чиято реализация ще донесе много ползи на България и тя е стимулиране на семейните стопанства. Това са малки стопанства, за които държавата ще отдели земя, ще инвестира в осигуровки на служителите, които бъдат наети в тези стопанства и ще създаде компания, която да изкупува на пазарен принцип, разбира се, тяхната продукция от домати, краставици и др. зеленчуци и плодове. По този начин държавата хем ще стимулира производството на качествени български стоки, хем за производителите ще има сигурен пазар, който ще бъде стимулиран да произвежда все по-добра и по-добра продукция. А и ще се създадат нови работни места.
