По какъв начин Дания се грижи за децата си разказа пред Actualno.com Диана Йенсен. Тя е българка, омъжена в скандинавската страна и вече е майка на две момченца. Диана изрази и мнението си за вече доста често обсъжданата и оспорвана Национална стратегия за детето 2019 г. - 2030 г. в България. В социалната мрежа се създават групи, които оплюват текста й. Родители коментират стресирано, че децата на България "са в опасност", ако стратегията бъде обнародвана официално.
Пишат се отворени писма против документа, организират се протести. Гледните точки на всички са различни - някои подкрепят Стратегията, а други я отхвърлят. Много от родителите в България смятат и се страхуват, че документът е създаден, за да се извеждат принудително малчуганите от семействата им, но не се мотивират в твърдението си. Решихме да потърсим едно по-различно мнение по темата и да проучим как се отглеждат деца в една от най-развитите държави.
Диана Йенсен е майка на две момчета - на 3 г. и 4 г. Самата тя живее в Дания от 10 години. Младата майка сподели защо е избрала рожбите й да растат в Дания и какви са облекченията и трудностите при отглеждане на дете в скандинавската страна.
Какво е мнението ти за Националната стратегия за детето в България - какво те притесни и какво ти хареса?
Стратегията за детето е началото на цивилизоването на България. Тя дава права на децата и им ги гарантира. От една страна, разбирам българите, които са притеснени от нея, защото това е голяма промяна. Доколкото разбирам стратегията е създадена по скандинавски модел, с който аз съм запозната, тъй като Дания е разположена именно в този район. Този метод е изграден на принципа, че децата са равнопоставени на възрастните и имат същите права от деня, в който се родят. Това означава, че например, да си биеш детето или да го наказваш жестоко, се налага наказание затвор. За страна, като България, където боят е национален спорт за родители, това е страшна промяна.
Чувала съм и мнения за "изпуснатото поколение" в Швеция, където децата не се бият. Това се счита от много българи за огромна намеса в семейството. А в действителност е просто начин да се защитават правата на децата. Това, което ме притеснява е, че българите не разбират за какво става въпрос. Това води до съпротива и до разпространяване на неистини - като за "изпуснатото поколение" в Швеция. Аз бях поканена от моя бивша колежка да харесам група, специално създадена срещу Стратегията за детето. Ужасих се от коментарите там и от историите за отвличания и т.н. Истината е, че никой няма изгода от отвличане на деца и затварянето им в лудници, както членове на групата пишат. Истината е, че българите чули-недочули нещо си създават национални митове в нищото.
В групата имаше и изявения за отвличания на деца в Европа. Когато живееш в България, а Европа звучи много далече, нищо не пречи на такива митове да се разпространяват. Но това не ги превръща в нещо повече от митове. Няма отвличания на деца в Европа. Да, има деца, които се отнемат от родителите, но за това има логични причини - бой, насилие, наркотици и т.н. И това се прави наистина за доброто на малчуганите. Защото, за съжаление, не всички хора са годни за родители.
Как Дания се грижи за децата - осигуровки, социални помощи и придобивки, здравна и образователна грижа?
В Дания има един тип - нещо, като осигуровка, нарича се "детски пари". Те се получават в различна степен - от раждането, докато детето стане на 18 г. Важно е обаче да кажа, че в Дания са много малко хората, обикновено - бежанци или второ-трето поколение бежанци, които имат нужда от помощи в българския смисъл на думата. Тук има изисквания и условия хората да получават една или друга помощ. Най-честите причини, поради които се налага датчани да получават помощи, са някаква болест, депресия, увреждане или реална невъзможност да се намери работа. В Дания данъците са около 55% от доходите и с тях се финансира безплатно образование - от училищна възраст до завършен университет и безплатно здравеопазване цял живот. реално погледнато, ако си гледаш работата, държавата се грижи за останалото. А работата е добре заплатена. Истината е, че в Дания имаш ли реална нужда от нещо и имаш право, в 90% от случаите го получаваш, колкото и труден да е пътят към постигането му.
Спомена, че едното ти момченце е с аутизъм - какви грижи се изискват за него, по какъв начин страната те поощрява, като родител?
Ако си дете с аутизъм, нещата са малко по-трудни, защото става въпрос за невидимо увреждане и за много пари. Затова се налага родителите на такива деца да бъдат в чести контакти с общината. Това не е приятно занимание и често се случва да говоря с някого, който не разбира нищо от аутизъм. Ако не се брои борбата с некомпетентни служители и с опитите да се спестят пари, децата с аутизъм имат възможност да ходят в специални детска градина и училище. Тези, които са по-добре, получават подкрепа от специализиран педагог в нормалните институции или в специални класове в нормално училища. За съжаление, по отношение на грижата на държавата за децата със специални нужди не мога да кажа много добро. Дания е добра държава, докато можеш да се оправяш сам. Не си ли здрав, има опасност да попаднеш на служители в общината, които да ти направят живота ужасен. Ние сме обаче от късметлиите засега в това отношение.
Какви проблеми възникват пред родителството в Дания?
– Родителите в Дания нямат проблеми. Лекари, зъболекари, детски градини, училища, спорт, интереси, ваканции - децата растат. Проблемите, ако ги има, са лични. Например, ако детето се забърка в нещо, разболее се или пострада. Важно е да се отбележи, че децата тук имат свободата да решават за себе си от малки. Без забрани. Родителите са там само за да окуражават и подкрепят, не да бъдат разочаровани или да забраняват.
Защо избра да отглеждаш децата си в Дания, вместо в България?
Не съм избрала да отглеждам децата си тук. Аз избрах аз да се махна от България. Манталитетът в тази страна, в която човек не може да бъде себе си или да бъде добър в нещо, без да му се присмиват, не ми понася. Често, когато се говори за емигранти, се споменават финансови причини. За някой това може и да е вярно. За мен - не. Най-голямата и единствената причина да напусна България беше българският манталитет. Това, което на мен най-много ми харесва в Дания е, че тук няма корупция или по-скоро е микроскопична, в единични случаи.
А колкото до отглеждането на децата - те задължително трябва да ходят на училище и ако няма признаци, че детето не се развива правилно или в семейството не се грижат за него както трябва, никой не ти се меси. Обаче всички институции държат децата под око. Например, в детските градини имат специални тестове, за да оценяват развитието на децата. Ако се установи, че някое дете не се развива както трябва му се помага с допълнителни часове или логопед и физиотерапевт или друг подходящ специалист. Като родител, от нас се очаква да се съгласим с такава помощ, но то пък би било странно да не си съгласен, след като е за доброто на детето ти. В нашия случай, вкъщи имахме консултант, която ни помагаше в грижата за детето ни с аутизъм и ни казваше какво трябва да правим.
Какви са отношенията родител - учител - как двете страни съвместно се грижат за детето?
Нямам все още много опит с училищата. Мога да кажа, обаче, че тук има силна тенденция родителите да пращат децата си в частни училища. Това ще направя и аз. Причината не е в ниско качество на обучението или лошо отношение към учителите, от страна на родителя. Просто има прекалено много арабски деца в държавните училища и датчаните не искат децата им да са заедно с тях. Иначе образованието тук си е на ниво. Разликата от България е, че тук почти няма изпити, а оценки се получават чак в по-горните класове. В Дания, смятам, че нито учители, нито родители се мислят за "нещо повече от другия". Тук работата с детето се базира на взаимно съгласие, което се постига чрез различни форми на срещи с родителите.
Родители в Дания изоставят ли децата си и по какви причини най-често?
За родители, които изоставят децата си, не мога да отговоря на 100%, защото не всичко се знае публично. Тук няма домове за сираци. Ако има изоставено дете или такова, останало без родители, обикновено му се намира приемна фамилия, която да го гледа. Случаите, в които има изоставени деца, най-често - новородени, се отнасят за имигранти, които или са нелегално живеещи в страната, или семейство, религия, родители, не искат или не могат да ги гледат. По-скоро би ме изненадало, ако разбера, че датчанки често изоставят децата, без да имат причина. Ако не искат детето могат свободно и безплатно да направят аборт. Освен това, няма да се намери никой да им каже нещо лошо за това, че имат дете, независимо дали са женени или не, или пък много млади.
