Smallman е група, която чуеш ли за първи път, не можеш да повярваш, че е българска. Звук, глас и текст се сливат в енергия, която те кара да се обърнеш към самия себе си. Тази музика е правена, за да се изживее.
От началото на годината smallman работят над звука и облика на третия си запис с Лъчезар Георгиев в Studio 42 в Пловдив. На 31 май smallman ще представят новите си песни на специален концерт в клуб Терминал 1.
Вокалистът на smallman, Цветан Хаджийски разказа пред actualno.com за новия албум “Envision”, създаването на групата и… какво още – виж долу.
От доста време не сме ви виждали на сцена. Чух, че съвсем скоро предстои голямо събитие.
За сегашния лайф (на 31-ви май) се работи многопластово, не е правено такова нещо досега. Конструира се нова мапинг - мултимедийна система, мащабна идея, която е изцяло на моята глава. Нямаше готови материали, които да могат да се купят, всичко трябваше да се направи и да се сглоби едно по едно.
Снимка: Facebook
Благодаря на Венко Шурелов, с когото работим заедно в академията. Той ми предостави неговото лично ателие, за да построя цялото това нещо. Не искам да го обличам в някаква форма, за да има изненада за самия лайф. Като техника е доста сложно, тоест шансът нещо да се обърка е огромен (смее се).
Мога да ти кажа, че досега не съм имал лайф, за който да работя 5 последователни месеца.
При нас целта не е да сме готини или да сваляме мацки. След концерт сме много изтощени, защото детайлите са ужасно много и напрежението е сериозно, кога да ги сваляме тия фенки?
Да разбирам, че ни готвите голяма изненада на 31-ви май и ще видим нещо ново от вас?
Не искам да звучи помпозно в никакъв случай. Много хора казаха, че ще ни помогнат в деня на събитието. Записването на албума отне много време – повечето го прекарахме в конструкция на звук, тестове и експеримент, отколкото в реален звукозапис. Всичко има нужда от много време и трябва да слушаш нещата пак и пак, и пак. Процесът беше много изморителен.
За концерта се готвите 5 месеца, а последния си албум за колко време го записахте?
Две от песните са стари, тоест ядрото им е от стари песни. Едно от парчетата се роди в студиото. Половината албум е записан в малкото родопско селце Манастир. Заради това не мога да ти кажа конкретен период от време, това си е един процес. Проектът е много сложен като обезпечаване, а времево – синовете ни не ни виждат. Този лайф ще бъде посветен на тях.
Личният ни живот е много субективно понятие. Трябваше да действаме много по-целенасочено и затова разписахме всичко на хартия, разбихме всичко на тайминг. Нашият пиар Ивайло Александров се включи и много ни помогна, защото не можеш да мислиш за всичко. Бяха ни се подпалили главите, така че онези приказки „колко е креативно и прекрасно“ са пълни глупости. Всичко е адски много работа и тичане. Няма фън, забавлението е когато си си вкъщи, на саундкартата, да си запишеш някоя идея на спокойствие – това е много готино.
Снимка: Славея Йорданова
А удовлетворението кога идва?
Давам си два месеца, за да се зарадвам на целия този проект. Как да се зарадвам в момента, след като за мен все още не е станало нищо?
Значи да разбирам, че ще е след лайфа?
При мен винаги първата реакция е да отида в планината след такова събитие. Близките ми ми помагат малко по малко да се върна в по-адекватни състояния. За това си зная, че ми трябват месец-два да усетя радостта, нещата да минат през мен, да ги осмисля, защото въртопът е много голям.
Когато сме на сцена, аз съм напълно изолиран със системите, с които работя и се старая да съм изолиран от визуалната среда и всичко, което се случва, за да може максимално чисто и математически да се предаде всичко изработеното от нас. Всичко зависи от подготовката и концентрацията. Този измислен модел „рок звезди“ е пълна глупост. В края на събитието вече идва едно освобождение, което е психологическо. Като нищо след концерт човек може да свали 3 килограма.
Ще те върна доста назад във времето, за да ми разкажеш как се формира групата?
Smallman съществува от декември 2000-та, но с моето идване през феврурари 2001-ва, басистът Стефан „заби кола“ на знамето, че тогава стартира всичко. Ядрото на тази група са Иван Тодоров-Доктора и Стефан Пенев, те направиха тази група реална. Всъщност Стефан имаше истински музикален опит по това време, а ние не. Аз дори свирех на ударни тогава. Преди да започнем да градим реалното лице на проекта имахме 13-14 парчета които просто изхвърлихме безвъзвратно.
Аз им казах, че не мога така и или почваме да правим истинска музика, или аз нямам работа в този проект. Всъщност тогава се роди “Evolution” с идването на Андон и си стиснахме ръцете. По това време не се приемах като певец. Айде сега не е точно така, защото ходих на много уроци и научих адски много неща, развивам се в тази сфера. Но около 2005-та или 2006-та казах, че напускам, защото усещах, че дърпам момчетата назад. Мина време и Иван ми се обади с думите: „Не, не става! Връщаш се! Пробвахме с много хора, много грамотни, но не се получава, няма я тази магия“. Аз взех, че наистина се върнах и ето ни сега.
Защо на Иван му казвате Доктора?
Представи си само – седим и записваме втория албум. Той записва китара, а ние сме в другата стая. В един момент чувам някакви възгласи от Лъчезар „това не е възможно“. Всички се сдухахме и се чудехме какво става, а какво се оказва - Иван записва китара, както ти казах и гледам 3 абсолютно еднакви графики на системата. Ние не можахме да разберем за какво става дума. Лъчезар продължи да крещи, че това в природата не е възможно. Ние пак не разбираме. „Този пич е направил нещо, което досега никога не се е случвало. Три пъти е изсвирил абсолютно естествено по еднакъв начин, с еднаква атака, с еднаква динамика, с еднаква техника нещо, което системата е записала все едно си й дал копи пейст.” Хората, които работят в тази среда най-вероятно ще се разсмеят, но това е истината. Оттам стана и Доктора – от хирургическата точност.
Как се преориентира от ударните и стана певец?
Не, не ги гледай така нещата. Какво значи „стана“? Всичко е метод за изразяване – дали ще пееш, рисуваш и т.н. Да станеш означава да се занимаваш от малък. Мога да кажа, че съм станал професионален художник и дизайнер, защото 25 години го правя всеки божи ден. Израснал съм в семейство на музиканти. Майка ми е педагог, а брат ми стартира с музика. Късаха ми нервите със солфеж (смее се). А сега най-големият цирк – познай кой единствено се занимава с музика в цялото семейство?
Разликата от началото на групата до сега е, че сме много по-осъзнати и дисциплинирани. Вече почти нищо не оставяме на случайността и имаме определена насока. Знаем как искат да се случат нещата. За сегашния лайф описахме абсолютно всичко – ключови думи, опис на емоцията, опис на цветове, карта на цветовете, които отъждествяват вълната на звука. След като направих една транспонация, се оказа, че правим супер цветна музика. Всяка песен има конкретни 2-3 основни цвята, базирани на основен тон. Така знаем какво правим и защо нещо ни харесва или не. За мен трябва да има обосновка и конкретика. Искам да отбележа, че ние правим само и едиснтвено това, което можем, няма как да се надскочим. Да, направихме филмова музика, да, сега работим по друга продукция, но всичко идва с годините. Но и никога няма да се примиря с нещо половинчато.
Или всичко, или нищо, така ли?
За да може тази банда да отиде на участие е нужно да се стиковат всички хора в конкретно време, а ние сме 7 човека – 4 на сцената и 3 зад сцената; да се вземе цялата апаратура… за това е нужна поне месец и половина организация. А за да може да се случи само това нещо от финансова гледна точка, стандартът в България е абсурден, но целта при нас не е да орязваме части от проекта, а да ги намерим. Да, това коства неврити и разни други такива глупости, но това е положението.
Кажи ми тогава защо правиш всичко това?
Не мога по друг начин. Ще се побъркам и няма да мога да заспя… ако искаш не включвай тази част.
Защо, на мен ми харесва как звучи?
Добре, ама в никакъв случай не искам да звучи като някаква поза, не си измислям.
Цял живот съм възпитаван в естетика, откърмен съм с това. Как да се откъсна от всичко това? Започва един дисбаланс иначе в мен, побърквам се. И пак, без да звучи помпозно – ако ме сложиш в проект с много ниско ниво, аз няма да издържа повече от 20 минути.
Много пъти споменаваш, че не искаш да звучиш помпозно.
Да, позата много ме дразни, не ми харесва оригиналниченето. Понякога не зная как може да бъде прието дадено нещо остреща.
Снимка: Facebook
Разкажи ми как започна да свириш на гайда и защо точно този инструмент?
Единият вариант е да ти отговоря с „ами защо не“, но ще е тъпо. Аз израснах с гайда, покрай братовчед ми Веселин (свирил и в Кайно Йесно Слонце и Исихия, бел. ред.), който свири на много инструменти, но всъщност ме запали един човек на улицата. Ако си се влюбвала от пръв поглед, ще ме разбереш защо. Срязва те и това е, край.
Дали се учи трудно – да много. Това е инструмент, който иска пълно отдаване.
Има парчета, които, когато ги чуеш, ти става нещо. Питала ли си се защо? На вокалиста тембърът му бил еди си какъв си ли? Не, това са пълни глупости. Всичко е математика. Всички ние трептим и целият ни живот е на база трептене.
Мога да ти дам пример с това как в нечий дом се чувстваш удобно и уютно, а в друг не можеш да останеш и 5 минути. Същото е и с изкуството.
В новия ни албум има две композиции, в които използваме 5/8. Самото трептене на този ритъм създава много специфични усещания. Всъщност ние, хората, чуваме музиката вътре в нас.
Доколкото схващам аз, всеки вибрира на различна честота. Да разбирам ли, че вие таргетирате определена група, която вибрира по определен начин?
Не целенасочено, но това по дефиниция е абсолютен факт. Първо това не е парти музика, второ не е за масовата публика. Това по-скоро е музика, която слушаш сам. При нас го няма този модел да направим хит и да се врежем в еди си кой таргет.
Много хора ви сравняват с Tool, какво мислите по въпроса?
Мога да им благодаря, че ни сравняват с една от най-мощните банди от последните 20 години. Какво друго да кажа, освен „благодаря“? Няма какво да оборвам, защитавам или отричам обаче, защото аз не виждам на базата на какво и защо правят това сравнение. При нас всеки текст е лично изживян. Аз не мога да пиша текстове ей така.
А кой ги пише?
Аз. Всички текстове са по-скоро рисунки, по-скоро хайку и най-вече състояние.
Последният ни албум е голям скок по отношение на архитектурата на звука. Лъчезар Георгиев го продуцира заедно с нас в Studio 42 в Пловдив. Това е третият ни албум, който записваме заедно. С него много време мислехме как да разположим и изградим звука. Когато чуете новия албум, съм сигурен, че ще имате усещането за пътуване.
За „Envision“ знаех, че ще стане както искаме. Първите два албума не ги усещах толкова добре, а този го слушам поне веднъж на ден и искам пак да го чуя. Не ми се беше случвало такова нещо.
Тук не ме вълнува имиджа ми като певец, а какво изпитва човек, след като е чул наше парче.
Снимка: Facebook
Защо smallman?
Измисли го Стефан, но имаше момент на колебание какво да е името. Това е този малък елемент, обект или субект, който няма определено лице, лимит и край. Към дадения момент името е изпълнено със своята концептуална насоченост.
Какво те вдъхновява?
Няма никакви ограничения за едно вдъхновение. Вдъхновението като цяло се възпитава.
Какво би казал на хората, които ще дойдат на предстоящия лайф на 31-май?
Работим с огромен хъс. Нека дойдат хора, които имат желание да се споделим взаимно. Пледирам само за искреност и хората да не носят проблемите си със себе си, за да се насладят с всичките си сетива. Добре дошли са всички, които имат нужда от подобен вид изживяване.
Въпроси: Виктория Пенева, снимки: Славея Йорданова
