Бургас е един от градове, които са най-хвалени, откакто ГЕРБ стана първа политическа сила в България. Какво става и какво предстои на града, накъде върви развитието му - научете в разговора ни със зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска.
Г-жо Коралска, как възникна идеята за "Регионална мрежа - Бургас" и какво представлява тя?
Това е един регионален проект, който има за цел да изгради удобни връзки с четирилентови пътища между всички общински центрове на територията на област Бургас, за да имат удобна връзка с областния център, тъй като това в днешно време е изключително важно. Лесният достъп и комуникация до областния център може да доведе до доста сериозен напредък в икономическото развитие на региона като цяло. С тази идея кметът на Бургас г-н Николов преди два месеца събра всички кметове от региона и всички, естествено, се съгласиха, че това е много важен проект. Тъй като той обаче изисква сериозен финансов ресурс, се очаква средства за реализацията му да се намерят в следващия програмен период, когато те ще се разпределят на регионален принцип за разрешаване на проблеми не само на отделен град. В тази връзка имаме две години пред нас, в които трябва усилено да работим, за да създадем предпоставки тези проекти да бъдат изготвени и готови за финансиране когато е възможно.
Изчислено ли е колко ще струва това начинание?
Не, тепърва предстои всяка от общините за своята територия да възложи предпроектни проучвания. Целият този проект е в координация с Агенция "Пътна инфраструктура", тъй като това са пътища от републиканската пътна мрежа.
А кой би бил възложител на изпълнението в такъв случай?
Още е много рано да се каже, тъй като когато говорим за регионален проект, възложител може да бъде едно сдружение на общини на регионален принцип - така, както се изпълняват проектите с регионален характер.
Докъде стигна изграждането на спортния комплекс в ЖК "Славейков"?
На финала сме. Първият етап, който представлява закрит басейн, беше официално открит. Приключиха и всички довършителни работи по втория етап - спортните площадки, тенис кортовете, футболното игрище, детската площадка, паркингите. Останали са много дребни детайли, свързани с документите, за да се приключи и документално обектът.
Той на каква стойност възлезе?
Около 18 млн. лв. с всички допълнителни видове дейности, които възникнаха в процеса на изграждането. 12,6 млн. лв. от тях са осигурени от финансовия механизъм Jessica чрез Европейската банка за развитие, останалите средства са от общината.
Как ще отговори общината на офертата за придобиване на стадион "Лазур"?
По решение на Общинския съвет комисия към него разглежда този въпрос . Тя провежда и преговори с продавача. Решението ще го вземат общинските съветници.
А как върви изграждането индустриалните зони?
Те придобиха доста интензивно развитие през последните години. Първият етап на индустриалната зона - т.нар. логистичен парк, вече е запълнена на 95%. В момента там върви усилено изграждане на инфраструктура, подземни комуникации и захранващи проводи. Доста от инвеститорите са реализирали своите намерения. Ето защо Бургас започва развитието на втори етап на инвестиционната зона върху територия от около 600 декара в Южна промишлена зона. В момента се разработва подробен устройствен план. Тя се урегулира с цел създаване на подходящи терени за инвеститорите.
Как си взаимодействате с държавата, предвид че 51% от територията на парка е държавна, а останалите 49% са на общината?
В изключително добър дух. Ние си взаимодействаме и по отношение на логистичния парк, и по втората инвестиционна зона. Държавата ни е партньор, нямаме никакви пречки или спънки. Точно обратното - всички процедури, свързани с решения на държавата, се движат приоритетно.
Кои инфраструктурни проекти са най-значими за Бургас през тази година?
След като изградихме рибарското пристанище в Сарафово и то вече се реализира успешно, започваме изграждането на рибарското пристанище или т. нар. рибарски пристан в кв. "Крайморие". Следващата година ще приключи неговото строителство, в момента изграждаме довеждащата улица. Продължава изграждането на спортната зала "Арена", която в края на 2019 г. трябва да е готова. Изпълняваме проекти, свързани с пътната инфраструктура. Очакваме да намерим допълнителни средства, за да продължим реконструкцията на градските територии и улици в кв. "Възраждане" - централна градска част. Стартираме обществени поръчки, тъй като имаме готови инвестиционни проекти. Очакваме да има спестен ресурс от оперативната програма, който да бъде пренасочен, за да продължим този процес, тъй като тази инфраструктура е доста остаряла, амортизирана и трябва да се влагат средства в нейното обновяване. Тази година ще стартира процедура по инженеринг - проектиране и реализиране на втори етап от бързата автобусна линия по "Интегриран градски транспорт", която включва реконструкцията на ул. "Демокрация" и ул. "Стефан Стамболов" в участъка между кръговото кръстовище на "Мираж", окръжна болница и ул. "Демокрация". Изградихме първия етап, сега продължаваме с втория.
С този обект ли приключвате проекта "Интегриран градски транспорт"?
Не, темата за мобилността и развитието на интегрирания градски транспорт няма да приключи, тъй като потребностите на гражданите стават все по-високи, а и градът се развива. Ние залагаме доста по-амбициозни цели и задачи, които обаче изискват сериозен финансов ресурс и реализацията им става поетапно в периода до 2020 г. Какво ще се случи след това и как ще се подредят приоритетите, темата ще бъде поставена тогава на дневен ред.
По отношение на санирането какви резултати отчитате?
Бургас е първенец по темата саниране, свързана с Националната програма за енергийна ефективност. Ние имаме 187 сгради, от които 80% са приключили. 19 сгради са на етап приключване и продължаващо строителство. По график се очаква до края на годината на 100% да приключим с всички сгради. В Бургас програмата е изключително успешна. Ние имаме обратна връзка с бенефициентите, всички са изключително доволни. Отчитат сериозните преимущества като намаляване на разходите за отопление и охлаждане, подобряване на естетичния вид на сградата, удължаване на живота им, благоустрояване на околното пространство. Не бива да забравяме, че общината влага допълнителен финансов ресурс, който не е допустим по програмата, за благоустрояването на междублоковите пространства.
Правите сериозни инвестиции в образователната инфраструктура, усещат ли се подобренията и оценяват ли се те от обществото?
Аз мисля, че няма друга община, която инвестира толкова в образователната инфраструктура и да е обновила целия си сграден фонд. През последните години се изградиха няколко нови детски градини и училища. В момента сме пред финал на новото училище по иновации и информационни технологии. Разбирам от г-жа Ананиева, че интересът на децата, които искат да учат в това училище, е изключително голям. Това е сериозно предизвикателство пред общината, но г-н Николов е човек, който си поставя амбициозни цели и въпреки това те намират своята реализация, защото когато човек вярва в това, което прави, резултатът е налице.
Общината успява ли да подпомага своите лечебни и здравни заведения с инвестиции в тяхната инфраструктура?
Средствата в здравеопазване никога не стигат. Ежегодно от бюджета на общината отделяме сума като трансфер в общинските лечебни заведения и медицинските центрове да си купят някаква специализирана медицинска апаратура или за капиталови ремонти. Тази година сме заделили по-сериозна сума, тъй като 600 000 лева от тях отиват за довършването на новия корпус на ВХТИ „Асен Златаров“, където се строи сграда на новия медицински факултет. Това е поредната амбициозна цел, но този университет ще стартира през следващата година, тъй като сградата вече е готова, остава да се дооборудва със специализирано оборудване, обзавеждане и компютри, но ни бави процедурата по акредитация. От тази година обаче стартира филиал на Националната художествена академия. Сътрудничеството с академията е много добро, също има голям интерес и от октомври месец филиалът ще заработи в помещение, осигурено от държавата на втория етаж на морския център „Магазия“ в зоната за обществен достъп на пристанището. Ремонтът се извършва от общината със средства по решение на Общинския съвет.
Интервю на Анита Чолакова
