Замърсяването на въздуха в България винаги е било щекотлива тема. Мръсният въздух е една от причините продължителността на живота в България да е 6,5 години по-малко от тази на останалите европейци. За качеството на атмосферния въздух в София, останалите градове и малките населени места, за мерките, които взима Столичната община, и какво е хубаво да правим, за да се предпазим от фините прахови частици - разговаряме с Борислав Сандов от ПП "Зелените".
Г-н Сандов, колко в действителност е мръсен въздухът в столицата?
Проблемът със замърсяването на атмосферния въздух в столицата, в големите градове, но и в малките населени места в България, е много сериозен. И последните данни, които се виждат от измервателните станции, показват девет пъти над допустимите норми по отношение на фини прахови частици и определени химични съединения, които са във въздуха и които всички ние дишаме. Необходимо е много спешно и бързо да се предприемат мерки както на национално ниво, така и на местно ниво, но така и от хората, които освен потърпевши, са понякога и причинители на този проблем.
Какво прави Столична община за качеството на атмосферния въздух?
Столична община не прави необходимото, за да се справи с този проблем - така, както не правят и останалите големи общини в България. Например - вместо да създава повече условия за ползване на градски транспрот, повече условия за свободно придвижване на хората, виждаме, че градският транспорт стана по-скъп, а хората предпочитат да пътуват с личния си автомобил. Вместо да имаме повече зелени пояси и повече дървета, които да опасват поне основните замърсители, ние виждаме основно дърветата в градската част да се секат, парковете да намаляват. За сметка на това имаме повече сгради, които се строят, повече трафик и повече замърсяване на самите улици и на самата среда, на самия въздух.
Какво можем да посъветваме хората, как да се предпазват от мръсния въздух?
Има няколко неща, които всеки един гражданин трябва да прави и това би намалило ефекта на мръсния въздух върху неговото здраве. Например ключово нещо е как проветряваме нашите жилища. Добре е те да се проветряват откъм страната на вътрешния двор, отколкото откъм страната на булеварда. Ако сме в съседство на булевард или на място с интензивен трафик, или индустриална зона, то следва тези прозорци да са изцяло затворени, а проветрението да става от друга страна.
Ако с автомобилите сме в задръстване, по-добре да се спира притокът на въздух отвън и да остава само вътрешното въртене на въздуха, за да не се поемат всички тези частици. Ако се разхождаме или отиваме на работа пеша, или пътуваме с колело, по-добре да се избират маршрути, които макар и по-дълги, да не са в непосредствена близост до интензивните с трафик булеварди например. Ако ние предвиждаме разходки и начин за споделяне на време, то по-добре да е в паркови пространства или сред природата, но не на пейките, които са до булевардите.
Също така, важно е всеки един от нас да се опита да премине към друг тип начин на отопление, за да може да не диша всичко онова, което се бълва от комина. Да се опитаме да използваме споделено пътуване, да ползваме повече градски транспорт. [...]
Например в България социалното министерство дава на над 200 000 домакинства енергийни помощи под формата на дърва и въглища и всъщност с това ние като данакоплатци поощряваме замърсяването на въздуха. Вместо тези пари в рамките на няколко години да бъдат събрани и да се дават за мерки, които да изваждат хората от енергийна бедност, като промяна на начина на отопление през зимния период. [...]
Как Европа се справя с мръсния въздух и още подробности от разговора с Борислав Сандов гледайте в прикаченото видео.
