Миналата седмица т.нар данък „градинка“ - налог за малки ниви и градинки в селски дворове, бе приет на първо четене на ниво парламентарна комисия. В момента собствениците на земеделски земи и гори не плащат данък върху имотите, с изключение на застроените терени, за които се дължи налог за застроената площ и терена под нея. От 2016 г. обаче от налог ще бъдат освободени само земеделските земи извън строителните граници на населените места. На практика с готвените промени всички селски градини и ниви, които попадат в строителните граници на селата, ще се облагат с 4,50 лв/дка. Налог се предвижда и за парцели и ниви, които са извън границите на населените места, но не са регистрирани в местните земеделските служби и за тях не се получава финансово подпомагане.
Редица кметове и жители на села реагираха остро на подготвяните промени, а от Асоциацията на българските села (АБС) настояха за тяхната отмяна. Actualno.com разговаря с председателя на Асоциацията Борислав Борисов за рисковете от въвеждането на новия данък и за предизвикателствата пред аграрния сектор у нас.
Г-н Борисов, твърдите, че „данък градинка“ ще има негативен ефект върху развитието на селските райони. В какво ще се изразява той?
Приемането на този данък от страна на управляващите ще е един лош сигнал за населението в селата, което не заслужава допълнителна данъчна тежест, а напротив – данъчни облекчения и стимулиране на икономическите и социални дейности. В цяла Европа са налице данъчни преференции именно в селските региони, а у нас ставаме свидетели на обратното. Още повече, че като цяло този нов тип облагане няма да осигури някакви значителни финансови приходи в общините, но за сметка на това ще натовари администрацията и както казахме още през септември – ще се окаже по-скъпо събирането му, отколкото постъпленията от него.
Защо и колко по-скъпо?
Според предварителни анализи на експерти към АБС, събирането на новата данъчна ставка за парцели в селата под 2 дка при действащите законодателни норми от 0,1 до 4,5 промила ще се окаже по-скъпо за администрацията и общините, в сравнение с евентуалните приходи, които този данък може да донесе. Семейните градини в селата с размер до 2 дка представляват много малка част от общия обем на земеделските земи в България и са около едва 15 000 хектара, което при облагане с действащите в закона промили формира нищожна част в бюджета на всички 265 общини на територията на страната.
Това означава ли, че за по-големи от 2 дка площи данъкът би бил оправдан?
Логика в този нов тип данъчно облагане има само за поземлените имоти в строителните граници на градовете, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Имат ли общините административния капацитет да приложат мярката, при положение че повечето малки парцели не са регистрирани?
Към момента няма ясна информация за методологията и технологията на облагане, което поставя под въпрос дали общините имат капацитета да приложат новата ставка от началото на 2016, още повече, че е нужно адаптиране и синхронизиране на софтуера и базите данни, които се използват.
Появиха се опасения, че данъкът ще накара много хора да продадат ниви, които не обработват. Реални ли са тези притеснения и какви биха били последиците?
Притеснителното по-скоро е в това, че продавайки земята си, тези хора ще се лишат от източник на доходи в следващите години, когато се очаква остър дефицит в производството на храни.
Преди време заявихте в интервю, че приемането на данъка би довело до социално недоволство. Очаквате ли протести, ако мярката бъде окончателно одобрена?
Не изключваме организирането на протести по повод новия данък, тъй като той масово не се одобрява от кметовете на селата и населението.
Какви са прогнозите ви – ще бъде ли приет налогът окончателно, имайки предвид, че Реформаторите се обявиха против, а и в редиците на ГЕРБ има разколебаване?
Надяваме се разумът, експертизата и зачитането на професионалните мнения да надделеят във взимането на окончателното решение. Защото е факт, че минусите от новото облагане са повече от евентуалните позитиви.
Какви са основните предизвикателства пред селскостопанския сектор и как да се спре обезлюдяването на селата - прочетете в останалата част от интервюто с Борислав Борисов в Expert.bg.
