България разчита много на туризма за развитието на своята икономика, но дали и тази година, подобно на предходната, ще ни донесе ръст на посетителите? По този и други въпроси от туристическата сфера разговаряме с г-н Бойко Манев.
Г-н Манев започва кариерата си в хотелиерството при престой в САЩ през 2002 г. Първите си стъпки прави като камериер, но постепенно успява да се изкачи нагоре. Заемал е ръководни позиции в някои от най-големите хотели в София, а от януари 2017 г. е част от екипа на Виктория Груп Хотели, като Корпоративен Директор „Човешки Ресурси“, отговарящ за всички хотели в групата. Той е и автор на книгата "Щом аз мога, и ти можеш", на издателство „Сиела“. Ето какво сподели г-н Манев пред нас за тенденциите и предизвикателствата в туризма, както и за пътя, който младите хора днес трябва да извървят до успеха.
Г-н Манев, миналата година България отбеляза сериозен ръст на туристи от чужбина, но той до голяма степен се дължеше на външни за страната ни фактори, например нестабилността в други традиционно посещавани държави. Смятате ли, че и през тази година можем да сме оптимисти за летния сезон?
Изначално съм оптимист човек и смятам, че и тази година ще имаме положителен ръст на туристите. Факт е, че през 2016 г. външни фактори повлияха повече за увеличението, но вярвам, че усилията на много туристически организации и асоциации, включително и на Българския борд по туризма, допринасят България да бъде все по-разпознаваема като дестинация. Тенденцията се промени от „туристи на всяка цена“ на „туристи с приоритети“, т.е вече не гоним само туристи като брой, а такива, които идват с явни интереси - винен туризъм, религиозен, балнео и т.н. Ръст ще има. Разбира се, за целта и хората в бранша трябва да сме активни в работата едни с други и с международните ни партньори.
Чуха се мнения на хотелиери, предимно от зимните курорти, че макар чуждестранните туристи да са повече, те остават от по-неплатежоспособната класа. Така ли е по Ваши наблюдения?
За съжаление е така. Дължи се именно на факта, че България дълги години беше дестинация за туристи на килограм. Ние в хотелиерството казваме, че най-трудно се вдига средната цена. За да се вдигне тя, трябва да се вдигне или качеството, или продуктът (самата база). Тенденцията за повишаване на ръста на туристите е благоприятна и позволява на инвеститорите да имат средства, които да се връщат под формата на вложения в обекта. Когато се подобрят самите бази, а и инфраструктурата около тях, ще имаме и по-платежоспособни туристи. В момента такива са посетителите от Русия и Турция. Те избират по-висок клас хотели, за разлика например от тези от Израел и Гърция, които винаги търсят най-евтиното. Проблем за доста туристи остават визовите ограничения. На някои им се налага да минат пред 9-те кръга на бюрократичния ад, за да дойдат на почивка тук.
Статистиката сочи, че заетостта на хотелите с 4 и 5 звезди се увеличава стремглаво. Те, разбира се, са предпочитани основно от чужденците, но започват ли и повече българи да ги избират?
Иска ми се да кажа да, но нямам конкретни цифри, на които да се позова. Факт е, че повече българи започват да избират по-скъпи хотели по празниците. През април и май например ще има няколко дълги уикенда и по всяка вероятност доста хора ще изберат висококатегорийните обекти за настаняване. Има и друго - много нискотарифни авиокомпании започнаха да осъществяват директни полети до България, заради което по-ниския клас хотели бързо се запълват и тези, които иначе биха спали там, се изместват в по-високата категория. Това също е вид натиск над пазара. Като се вдига заетостта, се вдига и цената, което в крайна сметка е положително.
Недостигът на кадри продължава ли да бъде основна тревога в индустрията?
Той по-скоро е предизвикателство. Увеличеният обем туристи води и до увеличаване на обема работа и повече нужда от работна ръка. Много българи заминаха да работят в чужбина, особено след влизането ни в ЕС, и освободиха работни места тук. Затова браншът в последните години наема доста хора от трети страни (извън ЕС - бел.ред.) - от Украйна, Молдова, Русия, които се възползват от това, че България се либерализира в някои отношения. Беше приета например специална наредба към Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която облекчава режима, за да могат такива граждани да работят в страната за период от 3 месеца. Така пикът на сезона успява да бъде покрит.
Забелязвате ли осезаемо подобрение в хотелиерските услуги в България и в туристическите ни продукти като цяло в последните години?
Ние сме принудени да повишаваме качеството на продукта , защото туристите стават все по-претенциозни по отношение на предлаганата услуга. Хората все повече пътуват и могат да сравняват. След влизането ни в ЕС, бяхме и задължени да се съобразим с европейското законодателство и изисквания, което е плюс - когато има някой да ти каже какво да правиш, ти се рамкираш и го правиш, а не се луташ между едната и другата крайност. Това е и причина да се повиши качеството. От друга страна, инвеститорите и собственици на хотели също пътуват, понякога много повече от туристите, и също виждат определени неща и се опитват да ги налагат, за да бъдат адаптивни към нуждите на гостите.
Започнали сте кариерата си в сектора като камериер и сте преминали през различни позиции нагоре по стълбичката. По какъв начин това постепенно изкачване ви обогати и помогна на развитието ви като професионалист?
Смятам, че в началото на кариерата си всеки млад човек трябва да общува колкото се може повече с клиенти и гости. Годините, в които живеем, изискват да можем да изказваме мнението си по деликатен, дори понякога лицемерен начин, така че да постигаме целите си. Това се случва, след като сме комуникирали с много хора. В продължение на 7-8 години аз работех на позиции, свързани с рецепция. Беше много полезно не само от гледна точка на опит, а и за оформянето на по-широк мироглед. Ние се шегуваме, че една година на рецепция се равнява на няколко години човешки живот, тъй като комуникацията с гостите, особено когато става въпрос за оплаквания, е много честа. От друга страна, плюсът е, че клиентите идват с проблема при теб, докато при сервирането например ти ходиш при тях. Така ние сме били малко по-силната страна. Много важно е всеки човек да тръгне в началото в тази посока, за да придобие умения да си казва кога какво иска, кога иска да бъде повишен и т.н.
Провеждате различни специализирани обучения. Какви въпроси най-често ви задават мениджърите?
Аз провеждам няколко типа обучения. Някои са свързани със служителите от по-ниските нива - сервитьори, рецепция. Друг тип са обученията за ръководители на отдели - обучаваме ги как да бъдат отговорни и да организират работата на подчинените си. Тъй като моето образование е в хуманитарната сфера, а не в туризма, най-често ме питат как може човек без специализирано образование да постигне това, което аз съм постигнал. Винаги отговарям: „С много, много работа и лишаване от свободно време.“ Неслучайно успешната кариера е като успешния брак - всичко е въпрос на компромиси. Ако правилно управляваш времето си, ще постигнеш резултати.
През септември 2015 г. издавате книгата си „Щом аз мога, и ти можеш“. Какво Ви мотивира да я напишете?
Когато човек пише книга, той или има какво да каже, или е поставен в ситуация, в която други хора му казват какво да каже. При мен беше първият вариант. Много хора могат да се оплачат - ами и аз съм написал книга, но няма кой да ме издаде. Така е. За да се случат определени неща с кариерата на един автор, трябва и малко късмет, както и да бъдеш разпознат като такъв. Когато написах първата чернова на книгата, я предоставих на няколко души, като исках да проверя дали би била интересна на хора, които не ме познават. Беше приета много положително.
Книгата е написана в стил self-help или как да си самопомогнем , за да бъдем успешни . Това, което основно извличам, е че всеки човек може да бъде успешен, но не трябва да се сравнява с другите, а със самия себе си спрямо преди една година, две години и с там, където иска да отиде. Ако си поставяте цели, ще имате резултати. Ако се движите в рамки, без да знаете какво искате да направите, няма да постигнете нищо. Както казва Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.“ Ако работите повече, ще сте по-успешни. Работете. Успешните хора работят много.
Ако един млад човек в началото на кариерното си развитие току-що е затворил последната страница на Вашата книга, какъв е изводът, който Вие бихте искали той/тя да е запомнил?
Ще си позволя направо да цитирам книгата: „Всичко е за сметка на нещо. Не можем да имаме всичко. Затова трябва да си направим преценка - дали и доколко това, което имаме, е това, което искаме, и доколко то ни прави да сме тези, които сме. Всичко започва и свършва с нас. С мен. С вас. С тях. Бъдете себе си и никой друг!“
Интервю на Деница Райкова
