Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Авторите на VIVA HISTORY: Историята преди всичко е наука на грешките

15 декември 2015, 11:33 часа • 33496 прочитания

„Българска история”. Тези две думи през 2012 година събират пътищата на група млади и българи, тогава все още ученици в XII клас. Днес тяхната кауза се простира извън тесния приятелски кръг, за да достигне и да бъде приета от хиляди българи в страната и чужбина.

Основна цел е съхраняването и популяризирането на българската история чрез поддръжката на сайт, обиколки на училища с цел изнасяне на уроци по родолюбие, създаване на образователни клипове, документални поредици, късометражни филми, посветени на бележити лица и събития от родното минало, както и издаване на книги с историческа тематика. С цялата тази дейност екипът на „Българска история“ се опитва да хвърли един по-различен поглед върху историята, който да запали интереса към нея най-вече сред младите.

Основатели на сайта са Марио Мишев и Иван Кънчев, а към днешна дата екипът наброява 7 човека. Още близо 10 души помагат за редакцията на материалите, графичното и аудио офромление, както и техническа поддръжка на сайта.

VIVA HISTORY е най-новият проект на Сдружение „Българска история“, който се осъществяват с подкрепата на VIVACOM. Телекомът е основен партньор на младите патриоти вече повече от година. През това време бяха реализирани съвместно редица родолюбиви и образователни инициативи като изнесените уроци по история под мотото „Да обиколим българските училища“, втория сезон на поредицата „Легендите оживяват“, документалния филм „Швейцарецът с българско сърце“.

С Марио и Иван Actualno.com проведе разговор - що е то история и с какво тя ни помага в живота ни.

Защо е важно един човек да знае историята на народа и страната си?

Познанието за родното минало и високото национално самосъзнание са основа, върху която всеки млад човек трябва да стъпи, за да се изгради като достойна личност. Именно от такива хора имаме нужда днес – знаещи, можещи и целеустремени.

Как се влюбихте в историята?

Интересът към историята у всеки един от нас датира още от ранна детска възраст, но може би в последните гимназиални години той се прояви най-силно и бе отключен от нашия преподавател Никола Дюлгеров. Това е и причината още като ученици, в 12-ти клас, да създадем проекта „Българска история” – чувствахме, че страстта ни към миналото не бива да се ограничава единствено до това да получаваме информация, ами и да я разпространяваме.

Разкажете ни повече за последния си проект VIVA HISTORY – как се роди идеята, какво можем да намерим на тази образователна видео платформа?

VIVA HISTORY е първата по рода си видеоенциклопедия за българската история, в която всеки един зрител може да се наслади на близо 10 часа видеосъдържание. Форматът на всеки един от клиповете е 5-минутен, което предполага увлекателност и достъпност на информацията. В сайта могат да бъдат намерени видеа не просто за историята, но и за бита, културата и традициите на народа ни. Опитали сме се този мащабен проект да обхване всичко, което може да бъде характеризирано като типично българско, а главната ни цел е да го популяризираме сред младото поколение именно чрез силата на видеосъдържанието. Вярваме, че ще успеем.

Вие обикаляте училищата, за да изнасяте открити уроци по история. Какви са впечатленията ви за днешните младежи?

От нас не бихте чули лоша дума срещу подрастващото поколение. Това поколение е читаво и способно като всяко друго. Ако някой има проблем с младото поколение, то той има проблем със себе си, защото младежта е огледало на всяко общество. В този смисъл, ако обществото ни е болно, то и младежта ни ще бъде. Конкретно към въпроса – това, което сме видяли, през посещенията ни (посетили сме около 100 града) зависи до голяма степен от икономическото развитие на областа, в която се намираме. Логично е, предвид несъразмерните темпове на стопанско развитие сред регионите, и нивото на образовазованост да е различно.

Как виждате България в контекста на нейното минало и настояще?

България днес е такава, каквато е била винаги – прекрасна страна. Единствената разлика, която се оказва и значима за състоянието на държавата в наши дни, е нейното общество или по-точно манталитетът и мирогледът на това общество. Характеристиката на българина днес не се доближава по никакъв начин до тази от периода на следосвобожденска България, когато националният интерес е бил превърнат в идеал, преследван от мнозина. Може би именно този стремеж за обединение трябва да вземем от някогашните българи, за да направим държавата си просперираща, както е била в онези години.

Може ли историята ни да обясни защо България днес е такава, каквато е?

Историята преди всичко, е наука за грешките. Грешките, допуснати от тези, живели преди нас. Поне ние така я приемаме, защото е твърде наивно да считаме, че българската история трябва да се разглежда единствено като низ от поводи за гордост. Напротив, за нас е по-важно да проследим къде и как обществото ни се е проваляло, за да избегнем това днес. За съжаление, изглежда сякаш до този момент нито една поука не е взета, но това е тема на друг разговор и по-скоро е свързана с всеизвестната ни къса памет.

Кои са митовете и заблужденията по отношение на нашата история?

Всеки един период или политически строй върви ръка за ръка с митовете за него, що се отнася до историческия му прочит. В този смисъл, голяма част от заблужденията, противно на очакваното, не се съдържат в далечното средновековно минало да речем, а касаят именно последните две десетилетия от развитието на страната ни. Оказва се, че на този етап не сме достатъчно зрели, за да анализираме обективно събитията нито от годините на социализма, нито от времето на Царство България, а още по-трудно ще ни е да вземем поуките от случилото се.

Има ли откровени исторически лъжи и неистини, които официалната наука защитава и на които и до днес ни учат в училище?

Вероятно има, но големият проблем не се касае точно в това, а във факта, че все по-малко стават обективните и мотивирани учители, които имат волята и уменията да разясняват на подрастващите това, което те четат в учебниците. Защото колкото и да е добър един учебник, той не може да бъде заместен от човешкия фактор.

Според последните промени в средното образование, общообразователните предмети, сред които и историята, вече няма да се изучават в 11 и 12 клас. Как оценявате това решение?

Разбира се, че това би било пагубно и няма как да чуете друго от нас. Така или иначе обаче сме сигурни, че няма да се случи и е поредната ежегодна спекулация. Припомняме, че и миналата година се говореше абсолютно същото, дори съществуваше готов законопроект, но МОН се отказа от намеренията си, както ще стане и сега. Нека обществото и медиите се концетрират върху нещо, което е реален проблем, а не излишно надуване на балон.

Ако имате 5 минути, за да разкажете на един чужденец за историята на България, какво бихте му казали?

Вероятно 5 минути биха били достатъчни единствено, за да му разкажем за кирилицата, която е сред най-подценяваните български постижения, но с най-голяма значимост за развитието на цяла Източна Европа. Защо българско постижение? Защото България в лицето на княз Борис I създава условия, която никоя друга държава по това време не успява, и подкрепя делото на учениците на светите братя. Именно тук св. Климент Охридски довършва започнатото от славянските първоучители и създава азбуката, която днес се използва от над 250 милиона души. Азбуката и писмеността преживяват най-големия си разцвет при наследника на княз Борис I – Симеон, когато старобългарският започва да играе ролята на латинския език за цяла Източна Европа. Тези няколко изречения са способни да накарат и най-апатично настроения човек към историята да повярва в богатството на нашата.

Интервю на Десислава Любомирова

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес