Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград. Той е професор по кибернетика и информатика. Завършил е Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт.
Професор Тасев е финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Член на междуведомствения консултативен съвет към Министерския съвет по проекта "Белене". Бил е общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет.
Господин Тасев, вярно ли е че в хранилището в Чирен няма точен измервател на количеството газ – знае се колко влиза и колко излиза на седмична база, но не и в даден точен момент?
Абсолютно сте прав. Има измерител за това колко влиза и колко излиза, но измерителят за наличните количества газ е косвен. Т.е – освен това по принцип има т.нар „технологична подложка” от порядъка на около 300 млн. кубични метра газ, които не могат да се източват, тъй като тогава се разрушава цялата технология на газохранилището. Фактически възможностите за промишлен добив са над тези количества.
Оттам нататък има още един проблем – това, че хранилището е един балон. Само че този балон е в тевтоника. През този години той се нагнетява, после се освобождава. Вариацията в налягането понякога е в порядъка на 100 атмосфери, т.е – от 250 пада на 150, даже по-малко. Непрекъснато газохранилището пулсира, поради което има нарушения на тевтониката и загуби, които никой не може да изчисли колко са.
Така че това са реалностите. Аз и затова призовах управляващите да отиде една комисия да види какви са реалните количества, на какво можем да разчитаме. Защото тези прогнози за 120 дни са малко твърде оптимистични.
Добивът започва максимум – и то за няколко дни, от 4,5 млн. кубика газ на дневна база. Но този балон, когато започнете да го изпразвате постепенно, добивът спада и когато стигнете до 2-1,5 млн. кубика положението става критично. Така че в момента никой не може да каже колко може да се добие в критична ситуация от Чирен.
Слава богу, че във връзка с финансовите проблеми на „Булгаргаз” са отделени средства, за да може да се направи дозареждане. В противен случай аз има предложение тези, които са големи потребители, да участват солидарно, да закупят количества газ – т.е да отделят средства да закупят газ, да го депонират и в критична ситуация да започнат да изтеглят. Но засега отговорността остава на държавата преди всичко.
Така че това е реалното състояние в Чирен в момента.
А кой трябва да вземе едно подобно решение за изпращане на инспекционна комисия и нужно ли е парламентарно одобрение за подобна мярка?
Не, не, не... Вижте. Това е оперативна дейност. Оперативна дейност на самото предприятие. Има методика, която определя и разходите. Т.е – таксата, която трябва да се плаща за съхранението на газ. Така че тези неща са регулирани още от 1998 г. Няма никакъв проблем от нормативно отношение.
Знаете ли „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” да имат финансови проблеми, които биха наложили точене на Чирен, за да не останат двете компании без оборотни средства?
Вижте – „Булгартрансгаз” няма проблеми, но търговецът „Булгаргаз” има, а в момента БЕХ отпуска спешно средства, за да се реши въпросът. Защото той вече не е въпрос на „Булгартрансгаз”, а на националната сигурност и е много сериозен. Така че налице е и другият вариант – ако не достигнат средствата, все пак трябва да има елемент на солидарност от големите потребители, който се заключава в много просто нещо – закупуват солидарно количества газ, депонират ги и и в случай, когато им трябват, те ще си ги получат обратно. В противен случай те все едно са кредитирали краткосрочно „Булгаргаз”.
Доколко ситуацията с КТБ се отразява на работата на „Булгаргаз”?
Сериозно се отразява. Виждате осемдесет и няколко милиона лева от оперативните средства ги няма. В смисъл – те са блокирани там и „Булгаргаз” изпитва затруднения. Още повече – какво е „Булгартрансгаз”? „Булгартрансгаз” от газовите доставки за всеки 1000 км в цената при крайните потребители се включат 19,6 лв. Върху 600 лв. 19,6 лв. са нищо. Т.е – „Булгартрансгаз” няма възможност да акумулира. А „Булгаргаз” има един процент на комисионна върху самата търговия. Т.е – и „Булгаргаз” няма възможност да акумулира средства. А като имате предвид, че топлофикационните дружества не са се издължили, в момента „Булгаргаз” се е превърнал в някаква банка-кредитор – на индустрията, на топлофикациите...
Така че те („Булгаргаз”) нямат особени буфери, но пак повтарям тук държавата се намеси и оперативен кредит е отпуснат на „Булгаргаз”. От тази гледна точка не би трябвало да се безпокоим особено.
По Ваша преценка доколко сме готови за една евентуална газова криза?
Организационно ние сме готови, защото имаше опит от 2009 г., реален опит. Кризата беше кратка, но за 20-тина дни ние имахме преки и косвени загуби в размер на 200-300 млн. лв. за икономиката.
Разбира се, този сценарий (за нова газова криза – бел.ред.) не е приятен. Защото ако сега наистина се разрази подобна криза, тогава тя ще бъде много по-продължителна. Разликата между 2009 и 2014 г. е, че ако тогава Русия и Украйна имаха чисто търговски спор, т.е – Украйна не беше платила необходимите средства за потребения газ, то сега освен този дебаланс, който е между двете държави около 5,5 млрд. долара – това е много голяма сума, се води и война.
Така че ситуацията сега е много тежка и Европа предприема своите мерки, което е косвено доказателство, че самата Европа се готви за една предстояща криза. Европа активира ре-газифицикационните си терминали, в които буферите са запълнени на над 20%, много активно зарежда днешните газохранилища до максимум. А самата Русия също зарежда газохранилищата си.
Но ако Европа не направи едно много важно организационно мероприятие – да осъществи достъп на независими наблюдатели на входа на руско-украинската граница и на изхода на границата на Украйна с ЕС, то тогава може да се стигне до познатата ситуация, която предизвика първата газова кризата и накара Русия да спре доставките, а именно – да се отклоняват количества газ, нужни за самата Украйна. Отклоняване меко казано, това си е директна кражба и това в тежък момент. Сега дори Йотингер (бившият еврокомисар по енергетика Гюнтер Йотингер – бел.ред.) призна, че има такава опасност.
А проблемът с украинската газопреносна мрежа е в това, че тя е изграждана по времето на Съветския съюз. Когато никой не е мислил, че държавите ще се отделят, поради което националната система и транзитната система за взаимно свързани. Затова през лятото е много сложно да се решава балансовото уравнение – да се засечете на входа на Украйна откъм Русия и на изхода от Украйна към ЕС, защото междувременно през лятото се нагнетява газ в газохранилищата.
Докато сега уравнението е по-просто – количествата газ, които влизат в Украйна за транзита минус загубите, защото газовите компресорни станции използват газ от транзита в порядъка на около 10% от общия обем и виждате какво излиза към Европа. Тогава веднага се вижда дали е нарушено уравнението – дали се отклонява газ или не.
Така че в момента контролът е задължителен, за да няма такава криза.
Доколко България има варианти, с които да си достави количества газ?
За пълно удовлетворяване никакви, освен това, което е изпробвано вече – реверсът (реверсивната връзка – бел.ред.) през Гърция до 2,5 млн. кубика на дневна база. И това, разбира се, на по-висока цена, защото Гърция не е държава, която разполага с газ, трябва да се използва втечнен газ от терминала „Ревитуса”. Поне мисля, че се водят преговори. Основният източник остава „Чирен”. Ако приемем максимален дневен добив 4,5 млн.куб. метра, при това за кратко, защото само след седмица налягането ще спадне почти двойно и при доставки от 2.5 млн. кубични метра от Гърция, плюс около 0,5 млн. куб. метра местен добив, получаваме 7-7.5 млн. кубични метра при нормалното дневно потребление през зимата от 9-10 млн. кубични метра, в отделни случаи – до 12 млн. кубика дневно.
Това означава, че първо – Чирен бързо ще се изчерпи работния обем, при почти ежедневно спадащ добив, а ние от „Ревитуса” повече от 2,5 млн. не можем да получим. Така че ситуацията не е много блестяща. Разбира се, ТЕЦ-овете ще преминат на мазут, което веднага ще влоши екологичната обстановка. Освен това те трябва да поискат специално разшрение, защото ние моментално ще влезем в нарушение на екологичните норми. Въпреки че предполагам, че Европа в условия на криза може би ще даде някакво разрешение.
Общо взето – криза като криза. По време на криза се мисли как да се минимизират загубите, отколкото да се търси някаква печалба. Разбира се, няма да умрем, но ще има много тежък дискомфорт и много тежки загуби за икономиката, която в момента нито е цъфнала, нито е вързала.
Очаквате ли отново да има заплахи за спиране на подаването на газ от „Булгаргаз” към топлофикациите-длъжници?
Не, не, не. Въпросът е твърде сериозен и всички знаем, че не това е мярката. Всички знаем защо не плащат топлофикациите – защото има проблем със събираемостта, а този проблем няма да се реши, докато не се приложи полският модел. Знаете, че фалира варшавската топлофикация, в момента тя вече работи - работи при нови правила. Доставчикът на топлинна енергия – т.е топлофикацията вече има отношение с етажната собственост, а не с Иван, Драган и Петкан. Поради което няма такава ситуация да няма плащания.
Няма търговско предприятие в света, което да има събираемост 55-60% и да не фалира.
Така че аз и сега очаквам да не се прибегне до тази мярка, тъй като тя е антисоциална и е свързана с националната сигурност. Спирането на доставките на топлинна енергия за София (при тотално спиране), имайки предвид, че общата топлинна мощност на радиаторите (сумирано топлинната мощност на всички радиатори) е около 3 хил. мегавата. Ако трябва да се покрие тази топлинна мощност с електрическа, ще трябва да бъде осигурена мощност в размер на около 3,5 хил. мегавата. Това означава, че ако АЕЦ „Козлодуй” се намираше в центъра на София, нямаше да реши проблема.
Освен това съществува и другият проблем, че енергийната инфраструктура в София е в окаяно състояние – има кабели, които са на повече от 45 години. Които при свръхнапрежение и при протичане на големи обеми електроенергия могат да прегреят и да предизвикат аварии.
Така че спирането на доставките на газ е свързано с екологията. Преминаването към мазут означава влошаване на екологията, по-високи цени. Тоталното спиране може да доведе до колапс на цялостната енергетика в София. Така че не вярвам да се прибегне до тази мярка.
Имате ли информация дали Русия е намалила доставките на газ за България?
Това е стара информация. Русия намалява количествата газ за Полша и Словения – това са транзитните газопроводи, защото там се използват „виртуални” схеми. Европа твърди, че доставя газ чрез реверс, а всъщност схемата е виртуална. Точно затова казах, че трябва да има контрол на двете граници, но и присъствието на руснаци.
Примерно на дневна база Полша получава 23 млн. кубически метра газ, а Словакия - 12. При което вие получавате реално 20, подписвате че са 23, а 3-те милиона остават в Украйна. И тогава се оформя протокол за това, че има реверс от страна на Полша към Украйна. Поради което Русия пресметна това и със същите количества намали общо доставките. И затова тази виртуална смеха в момента не действа.
На 23 септември беше съобщено, че при евентуална газова криза ще бъдат спирани първо индустриалните потребители с циклично производство. За кои точно производства става въпрос?
Това са непрекъсваемите – „Агрополихим”, стоманодобивните предприятия...Те не останаха много. Те са големите потребители.
При една подобна мярка те ще понесат преки загуби, които не знам някой дали може да им ги компенсира. Тук има разлика – при „Агрополихим” става дума за технологичен процес. Природният газ е суровина за производство на изкуствени торове, при което, примерно 70-80% от количествата газ влизат в себестойността на продукта. Очевидно е, че при това положение на може газът да се замени с мазут. Докато в пещите на стоманодобивните предприятия може да се сменят горелките и вместо газ да се гори мазут, растително гориво или нафта. Това нарушава екологията.
Не смятам,че в ограничителен режим ще попадне битовото газопотребление. Общо за страната то има дял около 3-4%. То просто е незабележимо.
Имате ли информация дали ЕК разглежда жалбата на ДКЕВР от 25 юни за дългосрочните разговори с американските ТЕЦ-ове ("КонтурГлобал Марица Изток 3" и "AES ТЕЦ Марица Изток 1") и ВЕИ централите?
Това е доста хитър ход, прикрит под маската на наивност. Това няма своето решение от Европейската комисия, защото тези договори, колкото и да е неприятно, са сключвани в условия на действащо законодателство.
В другите държави този въпрос е решен като тежеста за крайния потребител е намалена поради участието на държавата. Държавата има компенсаторни механизми. Компенсаторните механизми в държавата означава бюджетът, а бюджетът това сме ние. Тоест – пак ние плащаме тази сметка. Но ние в България в момента не можем да го направим, тъй като виждате какво е състоянието на икономиката.
Следователно остава най-непопулярното решение. Аз съм тук (на 24 септември) на енергиен форум в „Шератон”, точно това обсъждаме. Държавният регулатор каза, че да се ликвидира устойчиво системният дисбаланс в НЕК на годишна база (400 млн. лв от надпазарна експозиция за ВЕИ и 500 млн. лв. от надпазарна експозиция на „американските централи”) е необходимо да се увеличи „шоково” добавката „отговорност към обществото”* от 17 лв./Мвтч на 72 лв./Мвтч. Това се отнася едновременно за свободния и регулирания пазар. Разбира се, че нито икономиката, нито потребителите могат да понесат този шок. Но сметката трябва да бъде платена. Въпросът е как? С последното заявено, но невстъпило в сила решение на регулатора за повишаване на цените на електроенергията, средно с около 10%, в НЕК ще се акумулират 200 млн. лв. Това означава, че 700 млн. лв. остават. За следващата година системния дефицит ще бъде 1,4 млрд . и т.н. докато не се компенсира.
При пълно освобождаване на пазара ще се случи катастрофа и за индустрията, тъй като тя ще бъде натоварена с тази отговорност към обществото от седемдесет и няколко лева. Това е приносът на надпазарната експозиция на „американските централи”, ВЕИ, или, по определение на ЕК това се нарича политическа компонента. Защото ВЕИ-тата с политическо решение се пускат, строителството на американските централи също се случва с политическо решение, но в крайна сметка плаща обществото.
Какво трябва да се направи, за да се намали този дефицит?
Това е задача за Нобелов лауреат – да се покрие системен дефицит от 900 млн. лева, без да се вдига шоково цената на ел. енергията за крайните потребители. Освен системния дефицит, който рефлектира върху финансите на НЕК, имаме още значителни суми, които са свързани с недофинансиране на капиталови разходи. В момента, когато се приведат в действие плановете по реконструкция и модернизация тази сума ще нарасне значително. Затова в момента цялата експертна мощност в страната е мобилизирана да търси оптималното решение. Тривиалното е ясно. Вдигаме цената на тока с още 70-100 лв. върху сегашните цени и – затваряме България.
Оптималните решения се търсят в следните посоки:
- Отлагане пълната либерализация на ел. енергийния пазар;
- Плавно повишаване цената на ел.енергията за 2-3 годишен период;
- Въвеждане на пазарни механизми за компенсация на високите преференциални цени на ВЕИ чрез механизмите на държавно подпомагане и търговия със зелени сертификати;
- Предоговаряне на дългосрочните договори с „американските" централи при съчетаване на частична пазарна експозиция и държавно подпомагане;
- Съществено засилване ролята на държавата при подпомагане на групите „енергийно бедни” и социално слаби;
- Придобиване на нова култура при ползването на силно поскъпващия електро енергиен ресурс и т.н.
Най-важното е, че към проблема за ликвидация на дефицитите в енергетиката трябва да се подхожда отговорно, комплексно ( не на парче) и с участието на всички.
Интервю на Петър Чернев
* Отговорност към обществото замени добавките за "зелена" и "кафява" енергия, както и за т. нар. "невъзстановяеми разходи". Невъзстановяемите разходи са разходите по изкупуването на ток от американските централи от страна на НЕК съгласно дългосрочните договори, подписани от Иван Костов.
