Асен Генов е един от най-популярните български блогъри и може би най-популярното лице на "Протестна мрежа". Генов е и човекът, който на практика запали искрата на ДАНСwithme, след като от негова инициатива във Facebook тръгна протестната вълна срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Генов е роден на на 3 март 1969 г., завършил е специалност декоратор-технолог в керамичното производство.
Блогърът се прочу като създател на „Бойкометъра”, измерващ обещанията на политиците и изпълнението им. Малко след края на евроизборите, проведени на 25 май, той отдели няколко минути на репортера на Actualno.com:
Господин Генов, каква е оценката ви за евровота?
Едно от най-видните неща на него беше заиграването на почти всчки партии, които са челни позиции – визирам партиите, без ГЕРБ и Реформаторски блок, с руските геополитически интереси. Тук не говоря за един естествен сантимент на българите към Русия като към някаква славянска страна. Говоря за чисто геополитическите им и енергийни интереси. Аз ги наричам експанзионастични и имперски интереси.
Т.е – за мен е абсурдно да се води европейска кампания, която да почива на отричане на Европейския съюз. На отричане на консенсуса, който българското общество има по отношение на ползата от Европейския съюз и разбира се НАТО. И на практика един голям процент от партиите, които участваха в тази надпревара, дори заявяваха позиции открито за излизане на България от тези структури.
Това не беше една европейска кампания. Това беше една кампания, която имаше за цел да осигури бъдещето на кабинета. През европарламентарната кампания българските политици в сегашния парламент, които конституират и поддържат правителството, се опитаха да запазят кабинета от падане. Това беше цялата идея според мен на тази кампания.
Ние не чухме нищо за ролята на Европарламента, за ролята на Европейския съюз, за плюсовете, дори за негативите, които България може би има от недостатъчно ефективното консумиране на членството в Европейския съюз. Дори стигнахме до абсурда, при които кандидати за евродепутати бъркат Европейския парламент с Европейската комисия като функции. Това беше видяно от екрана на телевизиите.
В този смисъл добрата новина за мен е, че Бареков на практика не прави гласове повече, отколкото мрежа от наблюдатели, застъпници и представители на политическата му формация могат да мобилизират като вот. Всеки един от тях, от тези 50-тина хиляди души в тези 3 категории може да доведе като роднини. Нали знаете този вот, който се генерира през тази мрежа, свързана с партиите... Това е добрата новина.
Другата добра новина е, разбира се, изключително слабото представяне на БСП.
И няма как да не оценя положително представянето на Реформаторския блок, която заявява проевропейска позиция, подобно на ГЕРБ.
Какво следва за кабинета оттук насетне?
Много трудно оцеляване. И то не заради номадите – тези, които шарят между парламентарните групи, а чисто заради провала, които претърпяха всички партии. "Атака" е извън чертата, доколкото знам от екзит половете (интервюто е взимано в неделя, 25 май, след 21:00 часа – бел.ред.), ДПС няма как да не са на това ниво, тъй като те имат изключително феодализиран вот, който не може да мръдне под определени стойности. И БСП също тотален провал бих казал аз. Сега разбирам, че губят и петия си депутат най-вероятно, т.е – ще имат четирима евродепутати.
В този смисъл смятам, че бъдещето на Орешарски и кабинета „Орешарски” е все по-мрачно.
А бъдещето на Сергей Станишев като цяло?
Аз смятам, че ако европейските социалисти, заради изборите бяха все пак внимателни към Станишев като лидер на ПЕС и БСП, оттук нататък, при това неубедително представяне, говоря за България, критиката срещу него у нас ще се засили.. Особено на фона на проруската и антиевропейската позиция на редица политици, сред които такива, влизащи в парламента.
Първите четирима евродепутати (в листата на БСП - бел.ред.) ако ги разгледаме като позиции, далеч не са безпорни. Станишев каза, че няма да ходи, т.е – той се оттегля и влиза следващият – не съм си правил труда да помня за кого става дума точно. Не е и важно, за мен.
От реториката на тези кандидати знаем, че оценката им е по-скоро негативна, по-скоро антиевропейска и е по-скоро проруска, свързана с руските енергийни и геополитически проекти. Какъвто е например „Южен поток”.
Защо отново се стигна до принизяване на европейския вот до теми, които са откровено злободневни? Кой има полза от това говорене?
Тези, които се опитват да оцелеят, имат интерес от това да отдалечат дебата колкото е възможно по-далеч от реалните ползи на България като член на Европейския съюз, от реалните възможности през представителството в Европейския парламент да се прокарват политики, които са благоприятни за България.
А тези, които се опитат да оцелеят, са точно тези три партии – БСП, „Атака”, ДПС и сега новият играч Бареков, който се представи изключително слабо на тези избори. Въпреки виковете „Искате ли да стана премиер?!” и така нататък. Очевидно със 150-160 хил. души не можеш да станеш премиер. Дори да искаш. Очевидно тези са, които бягат от европейския дебат.
Също за мен е много важно нещо, което се надявам да излезе в медия като Actualno.com… За мен е важно това, че начинът, по който е контролирана политическо-медийната среда в България, може да бъде определен като порочен. Защо? Има много положителни примери от развити европейски страни – Германия, Франция, Италия, Англия и т.н., където политическата реклама и платеното политическо съдържание е много стриктно ограничено и дори бих казал забранено.
Това, разбира се, на пръв поглед е в противоречие с интересите на комерсиалните медии. Но медиите имат и обществена функция. И е в обществен интерес в медиите да има равнопоставен политически дебат. Което означава той да не е платен.
Защото при платения дебат всеки се чувства комфортно в своята медийна ниша – икономическа ниша, гарантирана от икономически интереси, които той защитава през плащането за това присъствие. И, разбира се, се бяга от реалния политически дебат, при който кандидатите за един или друг пост противопоставят тези, противопоставят визия, противопоставят образование, противопоставят харизма, противопоставят култура.
Може ли положението да се промени в, да речем, средносрочен план?
Със законодателни промени – може. Както сега положителното в Изборния кодекс е, че все пак се даваше възможност малки партии през държавния бюджет да употребят едни 20 или 40 хил. лв. в медиите. Т.е – ако тази тенденция се продължи и се задълбочи, мисля, че това може да се случи.
Друго нещо, което трябва да се случи – прякото ми впечатление днес е специално ходих да наблюдавам машинното гласуване. Аз го намирам като много добре организирано, изключително разбираемо за всеки един, без изключение. И ако то даде добър резултат (като технология, не като резултат във вота), в което аз съм сигурен, смятам, че това трябва да се доразвива.
Машинното гласуване с електронна машина, с компютър, е със сигурност фактор, който ще повлияе много силно върху контролирания, зависимия вот и купения вот.
Преференциалният вот – по-скоро успех или неуспех беше той?
Партиите бягаха. Ще видим. Не мога да кажа преди да са преброени преференциите. Партиите бягаха от преференцията.
Тук-таме някой кандидати в някои от партиите сред своята аудитория – например младежката аудитория или интернет аудитория, рекламираха преференциалния вот. Но като цяло на ниво партии, на ниво информационна кампания, не беше акцентирано върху преференцията. Защо?
Според мен не беше акцентирано, защото това обърква плановете на партийните елити. Примерът с ДПС според мен е показателен. Младежкото ДПС има потенциала да премести Пеевски от второто място. В този смисъл ДПС нямаха интерес да агитират за преференциалния вот.
Въпреки всичко преференциалният вот трябва да бъде продължен?
Да, категорично. Преференциалният вот е изключително силен мажоритарен елемент. Изключително силен. Преференциалният вот обяснен просто означава аз и ти не харесваме човека, който партията ни казва, харесваме последния в листата. Ние имаме силата да го преместим.
Преференциалният вот е така направен, че работи за европейските избори. Но за съжаление законодателят го обезсмисли за вътрешнопарламентарните избори. Но това така или иначе е тема за един по-дълъг разговор.
Реформаторският блок – успех или провал?
Не знам какви са данните. Ако направят двама депутати е успех. В смисъл това е тяхната цел, която си бяха поставили. Ако имат един, е добро представяне. Ако нямат нито един, със сигурност е неуспешно представяне. Но не знам екзит половете какви са...
Имайки предвид днешните резултати – предсрочните избори по-близо или по-далеч са?
Ами струва ми се, че бъдещето на кабинета „Орешарски” е все по-неясно и несигурно. Дано да са по-близо. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
А може ли да се стигне до вариант „Чудовището на Франкенщайн”, в който БСП и ДПС си партнират с „България без цензура” в парламента?
Е, нека да започне предизборна кампания. В смисъл – не искам да гадая. Ако Бареков измества Сидеров, не виждам промяна, така или иначе. Няма съществена промяна. Може би единствено Бареков е малко по-умерен в желанието си да извади България от Европейския съюз. За което „Атака” са по-склонни с недомлъвки да говорят.
Автор: Петър Чернев
