Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Арбитражът в ТПТИ би подкрепил ЕС, когато иска да инвестира в Китай или Африка

28 май 2015, 10:54 часа • 14834 прочитания

Христо Христов, съветник Политически анализи в Представителството на Европейската комисия в България коментира пред Actualno.com Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), защо присъства като предложение механизмът за арбитражен съд и какво се прави в международен план относно обхвата на дейността не арбитражните съдилища.

Г-н Светослав Малинов, евродепутат от ЕНП, беше изразил мнение, че арбитражният съд, включен като част от ТПТИ, е поставен на масата, за да се види общественото мнение. След гласуването в Европейския парламент, когато най-вероятно мнозинството ще се обяви против механизма, очаквате ли ЕК да излезе с позиция пред американските партньори, че арбитражният съд не се харесва и трябва да отпадне от ТПТИ?

Наистина защитата на инвеститорите чрез арбитраж беше първоначално предвидена да се включва в бъдещето споразумение между Европа и Съединените щати. По една или друга причина обаче европейското обществено мнение даде ясен знак, че има доста полярни мнения по темата и сериозни притеснения. Това беше и причината Европейската комисия през миналата година да стартира мащабна онлайн обществена дискусия, която продължи 90 дни. Всеки един европейски гражданин и организация имаха възможност да изкажат своето мнение по темата. Получихме над 200 хил. отговора. За съжаление, голяма част от тях, които бяха с идентичен текст, се обявяваха против тази клауза. Тук ставаше въпрос обаче за коалиция от неправителствени организации, които са изцяло против ТПТИ. Но голяма част от отговорите бяха по същество, така че ние в момента ги анализираме. Идеята е ЕК да излезе с адекватен отговор на обществените притеснения по темата.

Същевременно течащите консултации в Европейския парламент също са от изключителна важност за нас. Европейската комисия не преговаря сама за себе си, а го прави на основата на мандат, даден от правителствата на държавите членки. Каквото и да бъде договорено, ще подлежи на одобрението на евродепутатите и националните правителства. Ние няма как да не се съобразим с избраните от народа европейски депутати. Нека не избързваме и да видим какво ще бъде тяхното мнение. Важното към днешна дата е, че от проведените 9 кръга на преговори между Европа и САЩ до момента въобще не е обсъждан подобен механизъм за защита на инвеститорите.

САЩ ли искаха този арбитражен съд да се включи в ТПТИ?

Международните арбитражи са сравнително стандартен механизъм, макар и не толкова добре познати в България и Източна Европа. Арбитражите датират от 60-те години на миналия век, като първият такъв е поискан от Федерална република Германия в нейно двустранно споразумение. И сега в света действат над 1300 подобни споразумения, като 8 тях са на държави от Източна Европа, които са членки и на ЕС. Очевидно не може да се говори за ясна зависимост между членството в Европейския съюз и липсата на арбитражи или обратното.

От евродепутати беше изразено мнението, че всъщност арбитражите ще защитят европейските компании в САЩ. В същото време във всички държави членки се говори, че арбитражните съдилища ще нарушат интересите и правомощията на националните държави в ЕС. Как ще коментирате това разминаване?

Това наистина е един аспект, който противниците на ТПТИ забравят. Те си представят как мултинационални компании, базирани в САЩ, ще дойдат и ще осъдят националните правителства в Европа. Те забравят обаче, че един такъв механизъм ще помогне на европейските компании, когато те отидат да инвестират в САЩ. Имайки предвид, че споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа може един ден да стане основа на едно глобално споразумение, както и стандартите в развиващите се страни и техните правосъдни системи, може би трябва да се замислим дали европейските компании няма да имат нужда от една бъдеща защита един ден, когато решат по-масирано да инвестират в страни като Китай, Индия и държави от Африка. Затова е важно да се установи един ясен механизъм в тези преговори, за да може в бъдеще европейските компании да имат  глобална защита на своите инвестиции. Същевременно, когато американските компании идват в Европа, да знаят, че интересите им са защитени и не зависят от промяна на закони от днес за утре.

А арбитражните съдилища няма ли да променят правилата на играта при взимане на политически решения? И защо те трябват на САЩ и Европа, при положение, че ние трябва да си имаме най-голямо доверие?

Важното в случая е не как точно ще функционира този съд между САЩ и Европа, а това каква бъдеща основа би дал за едно евентуално бъдещо глобално споразумение. Така или иначе световната тенденция е не да се разширява обхвата на арбитражния съд, а да се свива. От тези 1300 действащи споразумения едно от последните е това, подписано между ЕС и Канада (CETA), където ЕС се бори обхватът на исковете да бъде ограничен, т.е. да не може една компания да подава за каквото и да е иск, а само за ограничен набор от области. Отделно иска се да има много по-голяма яснота кои са членовете на този арбитраж, какви са методите за обжалване. Като цяло се върви към ограничаване на обхвата на темите, по които може една компания да сезира такъв арбитраж. Световната практика показва, че в 50% от случаите държавите членки печелят тези искове, в 25% се стига до споразумение и едва в една четвърт компаниите печелят.

Интервю на Петя Бързилска

Петя Бързилска
Петя Бързилска Отговорен редактор
Новините днес