Андрей Ралев е роден през 1979 г. Завършва Маркетинг и Мениджмънт в УНСС и Управление на околната среда в университета “Карлос III” в Мадрид. Работил е в областта на биологичното земеделие и на селския туризъм. Един от създателите на Коалиция “За да остане природа в България”, активист в редица кампании и проекти, свързани с развитие на селските райони, устойчиво ползване на горите, опазване на реките. В момента работи в Сдружение за дива природа “Балкани”. Член е на Изпълнителния съвет на „Зелените”. Actualno.com разговаря с него за проблема с незаконната и неустойчивата сеч в България, за липсата на контрол и за дървената мафия.
Г-н Ралев, всички знаем, че мащабът на незаконната сеч в България е обезпокоително голям, но могат ли все пак да се посочат конкретни данни за него?
Могат и те са показателни. През 2005 г. общата сеч е била 9,5 млн. кубика, от които – 3,7 млн.кубика или 39% е незаконната. През 2012 г. незаконната вече е 2,4 млн.кубика или 25% от общата. Така от една трета тя пада на една четвърт. Това обаче не е повод за радост, защото законната сеч се е увеличила с 16%. През последните години голяма част от незаконната сеч се легализира. Тя се осъществява при регламентирани сечи чрез редица схеми, които позволяват скриване на реалните обеми на отсечена и транспортирана дървесина. При средна продажна цена на дървата за огрев и технологичната дървесина от около 5029 лв/м3 годишно незаконният добив на дървесина от 2,4 млн. куб. метра генерира скрити приходи от около 120 мил. лв., казва се в доклад на WWF.
Още от създаването им, целта на държавните горски предприятия е максимална печалба, а не опазването на дърветата. Те са подчинени на земеделското министерство, а задачата, която спускат към стопанствата, е максимален дърводобив за кратко време. Годишните им програми често противоречат дори на десетгодишните горскостопански планове. Тези програми са едно от най-вредните неща – чрез тях се унищожават най-ценните, вековните гори. Има голям натиск дърводобив да започне и в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан. В момента ние започваме кампания „Да защитим защитените територии в България“. Искаме да гарантираме, че те ще останат такива в бъдеще, а няма да се сече безогледно в тях.
Само в липсата на контрол ли се корени проблемът?
И в това, но не само. Факторите са различни, а трябва да кажа и че в някои насоки около проблема с незаконната сеч има подобрение. То се дължи на работата на редица неправителствени организации, както и на експертната работа на Изпълнителната агенция по горите.
В кои насоки не се забелязва подобрение?
Контролът на легалната сеч. Тя си има един инструмент, който се казва Областен план развитие на горските територии. Плановете произлизат от Наредбата за инвентаризация на горските територии и горско планиране, която, надяваме се, ще се приеме до около месец. Чрез нея планирането ще може да се прави по по-публичен начин, с повече участие на местните хора, които да имат право на глас. Сега какво се случва – една фирма отива в едно горско стопанство, правят десетгодишен горскостопански план и – доколко компетентно, доколко не – казват какво къде да се сече, като гледат остарели таблици, вече несъответстващи на растежа на гората. Важно е тези данни да бъдат осъвременени.
Какви са основните негативни ефекти от незаконното изсичане на гори?
Нека да не говорим само за незаконното, а за неустойчивото изсичане като цяло. Негативите - не се запазват най-ценните гори, вековните. Те дават питейната вода и поглъщат дъждовната, за да не навлиза тя толкова бързо в реките и да няма наводнения. Вековните гори са и огромен туристически ресурс. Такива като в Пирин например – 400-годишни гори от мура – почти няма другаде в света, не и в такива мащаби. Чужденците се впечатляват, защото на много места природата е в по-окаяно състояние от нашата. Там живеят и най-редките птици, много от които вече са изчезнали в държавите от Западна Европа. Например белогръб кълвач, който обитава вековните букови гори, някои изключително редки кукумявки като врабчевата кукумявка, която се среща само в иглолистни гори на голяма надморска височина и др. Унищожавайки дома им, губим това богатство.
Мнозина експерти застанаха зад тезата, че безогледната сеч многократно е засилила ефекта на водната стихия при наводненията миналата година. Така ли е?
Незаконната сеч има ефект върху наводненията, но съществуват и много други фактори, които повлияха. Един от основните фактори е, че естествените реки в България са унищожени. На някои места причината за наовдненията е изтеглянето на водосборния басейн.
Има ли политически чадър над дървената мафия?
Да, определено. Корупцията е една много добре смазана система, която работи на всички нива и при всяка една управляваща партия. Механизмите са много устойчиви – от най-ниското до най-високото ниво. Много често например се решава в дадена гора да се изсекат 100 кубика, а в действителност се изсичат 200 и разликата се продава на черно, парите нелегално отиват към горското стопанство, оттам към предприятието, оттам към управлявщата в момента партия. Да не забравяме, че назначените първи директори на държавни предприятия бяха от Държавна сигурност. Надяваме се, че ще има политическа воля да се прекъсне цялата тази практика.
От МЗХ обявиха, че ще предприемат мерки за справяне с незаконната сеч, сред които увеличаване на броя на горските служители, маркиране на дървесината и др. Смятате ли, че тези мерки ще бъдат ефективни?
Идеите са добри и са в правилната посока, чрез тях контролът определено ще се засили. Може би това показва воля за промяна, но е рано да се каже дали наистина ще има ефект. Трябва да се проучи резултатът на терен. А може да се направи и още нещо – когато има глоби за незаконната сеч, част от тези глоби да оставят в контролиращия орган, за да върши той работата си по-добре.
Одобрявате ли мораториума върху износа на дървесина?
Това беше една от идеите, които самите ние предложихме с внасянето на една наша подписка за запазване на горите. Мисля, че е нещо важно, знам, че има някои минуси, но плюсовете са повече. По-скоро трябва да се намери начин да заработи преработвателната продукция в България, а не всичко да остава суров материал.
Как ще коментирате скандала около втория лифт в Банско и опасенията, че заради него ще се извърши поголовна, неразумна сеч?
Коментарът ми е много прост. Имаме Закон за защитените територии, в който се забранява производствена дейност и ново строителство на спортни съоръжения в националните паркове. Не може да се правят никакви дейности в нарушение на тези правила, а планирането на увеличението на сечта е нарушение. Ние просто искаме законност.
