Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Андрей Новаков: В България има достатъчно информация за еврофинансиране на иновации

28 ноември 2016, 09:06 часа • 2190 прочитания

В широкото публично пространство в България темата за иновациите не е от най-популярните. Темата за европейското финансиране, което може да получи всеки, за да създаде иновация, също е до известна степен тера инкогнита. Но че с иновациите животът на всички ни може да стане по-хубав няма съмнение. Няма и съмнение, че с помощта на европейските средства можем да вървим по пътя към този по-хубав живот. Дали ще тръгнем и как можем да тръгнем - по темата разговаряме с българския евродепутат Андрей Новаков.

Г-н Новаков, по Ваше мнение кои са най-популярните европейски програми и инструменти, които България използва, за да развива иновации?

Със сигурност щом говорим за иновации, „Хоризонт 2020” е програмата, към която младите предприемачи и учените се обръщат, макар в абсолютни суми и брой проекти да не говорим за голямо количество. Лично се уверих в това, след като миналата седмица поканих в Бюрксел осем български изобретатели и учени, които по „Хоризонт 2020” и предишната Седма рамкова програма са направили своите изобретения и открития. Дали са създали екзоскелет, който помага на обездвижени хора или технология, която помага на незрящи да си представят как изглежда картина в изобразителното изкуство или робот за оплождане, тези учени и предприемачи са се възползвали от европейско финансиране или по-правилно е да кажем – от европейско съфинансиране.

Наред с това има оперативни програми като „Конкурентоспособност”, които инвестират в това предприятията да купуват иновативни машини, с които да повишават качеството и добавената стойност на своите продукти, а оттам и да произвеждат с по-ниска себестойност, за да печелят повече.

Макар да не е безалтернативно, европейското финансиране е инструмент, към който все повече компании и учени прибягват – и програмите, и грантовете. Това е реалността.

Според Вас дали българският бизнес е добре информиран за възможностите, които предлага Европа като финансиране?

Част от бизнеса разбира. Не мога да се ангажирам да кажа каква част, но тези, които са по-заинтересовани от всички възможности, които ЕС създава, ги разбират или търсят хора, които да им помогнат да ги разберат. Не мога да се ангажирам с относителен дял на образовани относно евросредствата български компании по сектори, но например знам, че транспортни компании в България са запознати, че с евросредства могат да купят по-екологични автобуси. Знам, че има шивашки компании, които са си купили с помощта на евросредства нови станове и нови лаборатории, където да изпитват здравината и качеството на платовете си – с помощта на средства от оперативните програми. Знам, че има учени от Варна, разработили лодка, която се движи с помощта на слънчева светлина – това се е случило пак с европейски пари.

Сигурно не е голям делът на компании от даден сектор, които успяват да се възползват от евросредствата, но трябва да кажем, че това не е безграничен ресурс. Ако например имаш 100 единици финансиране и раздадеш по една единица на една компания, така само 100 компании ще получат средства от например 1000 и така само 10% в сектора ще са взели европари.

Ако съм предприемач с готов прототип на продукт, какво би следвало да направя, за да получа европейско финансиране – към кого да се обърна за помощ? Има ли в България единно държавно звено, което да насочва млади предприемачи и да им показва кои програми биха били най-подходящи за финансиране на техните идеи и продукти?

В България можете да се обърнете към един орган, който да ви разясни необходимото за европейското финансиране. Преди обаче да го направите, ще ви кажа какво направих аз преди година – създадох търсачка, която помага на всеки човек с достъп до Интернет, да може с три стъпки да видиш как например се отпускат пари за млади хора в земеделието. Кликаш три пъти и виждаш всички възможни програми, чрез които ЕС помага на земеделието.

Ако не ти се влиза в Интернет и не ти се търси така, в 28 областни града в България има 28 областни информационни центрове, които работят само и единствено да казват на хората как могат да се възползват от европейското финансиране. Отиваш и питаш – имам такава и такава идея, и в областните центрове са длъжни да ти отговорят има ли европрограма, която финансира такова нещо или не. Така че не можем да кажем, че липсва информация. Да, има бюрократични процедури и бюрократична тежест, през която трябва да преминеш и често пъти те отблъскват хората. Това обаче е различно от това да няма информация. Част от бюрократичните процедури съществуват, за да гарантират, че отпусканите средства се харчат по предназначение.

През тази есен вие участвате с доклад относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за интелигентна специализация (RIS3). Моля, разкажете ни какво е RIS3?

Това е една от множеството инициативи, които логично надграждат това, което правя като евродепутат. След програмата „Алеко” и след доклада за „Еразъм+” и как програмата допринася за младите хора, и RIS3 намира място в тези инициативи.

Градовете, особено в Европа, се променят много динамично. Както имаме нужда от смартфони, от смарт коли, така имаме нужда и от смарт градове. Има специална форма на финасиране в рамките на RIS3, която отделя внимание на тези процеси и ако можеш да направиш така, че да има интелигентна, интегрирана система, която да намали харченето на гориво и да опазва по-ефективно околната среда, то се дава финансиране. Това е една брънка от целия пакет мерки, който ЕС създаде, за да подпомага развитието на иновациите.

Може ли да се каже, че RIS3 е съсредоточена в определени области и ако е така, кои са тези области?

Не бих могъл да дам детайлен списък, но мога да кажа, че ако си гъвкав, почти няма област, в която да не можеш да намериш начин да получиш финансиране по RIS3. Толкова е широкоспектърна, че се дава шанс на всеки млад учен да получи финансиране, независимо с какво точно се занимава. Давам пример – преди две години се запознах с млад фермер от Франция, който искаше да разработи приложение, което да спести милиони на френските фермери. Попитах го как ще става това и той ми отговори, че приложението ще помогне фермерите да знаят откъде най-евтино да купуват и къде да продават най-скъпо и така ще бъде спестено по 1 евро за всеки френски фермер. Друг пример е проектът „Галилео”, по който се изстрелват сателите – сам виждате за колко широк спектър става въпрос.

В описанието на RIS3 е подчертано, че стратегиите в тази рамка трябва да бъдат разработени на много широка база, за да бъдат ефективни – институции, университети, бизнес компании, неправителствени организации. Има ли вече такива примери в България, а ако няма - защо?

Признавам, че не мога да посоча инициатива или проект, който да може така всеобхватно да покрие такъв спектър от интереси, но „София Тех Парк” е нещо такова. „София Тех Парк” не е направен, за да подпомага само IT специалисти или само млади химици, или млади физици. Това е сборен пункт, където ще бъдат подпомагани както стартъп компании, така и млади учени и изследователи в почти всяка сфера. Това е инициатива, която до такава степен променя средата, че помага на значителен брой хора.

В „София Тех Парк” обаче много голямо участие взе държавата и това изглежда голям минус за българските предприемачи, които като че ли не желаят да се включат в разработването на мащабни политики за иновации?

И тук стигаме до големия въпрос – ако виждаш, че нещо не се случва на бизнеса, да кажем, трябва ли държавата да го предложи и направи или трябва да чака бизнесът да узрее за него? В същото време има положителни примери – „София Тех Парк” не е негативен, но има какво да се желае още в тази посока. Когато дойде време да говорим за други положителни примери, вижте какво става в Пловдив – в „Икономическа зона Тракия”. Все по-малко места има там, на които можеш да си построиш фабрика или завод, защото вече има много фабрики и заводи. Трябва да се превозват служители от целия регион, за да може да се задоволи търсенето на работна ръка. В същото време създадените условия благоприятстват разгръщането на съществуващи вече компании и привличат създаването на нови. Значи може да се получи! Тогава, когато имаш хубава инфраструктура, предвидима местна администрация, ниски национални данъци, това винаги имаш такива резултати. В този ред на мисли и „София Тех Парк” има своето място и може би му трябва малко време, за да набере скорост.

Интервюто с евродепутата Андрей Новаков е част от проекта "Европа и аз" на Българското училище за политика "Димитър Паница", който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския парламент. Actualno.com и Expert.bg са медийни партньори на проекта. Целта на проекта е да провокира интереса и ангажираността на младите българи към работата на Европейския парламент и възможностите за тяхното развитие в рамките на Европейския съюз.

Интервю на Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес