Циркът е приказно място, което може да те остави без дъх след страшните и чувствени изпълнения, да те просълзи от смях и да те накра да се влюбиш в красотата и добротата на артистите.
За съжителството между хора и животни, за трудностите и щастието разказва Александър Балкански-син пред actualno.com:
През последните дни времето е много променливо. Как се отразява това на животните и имат ли те сценична треска?
Те имат отопление и не усещат застудяването. При тях е по-скоро любопитство. Когато са на ново място, искат да подушат, да разгледат. Ние хората се притесняваме, а на тях им е интересно и любопитно.
С кое животно се работи най-трудно и изисква най-много търпение?
При всяка порода е различно. Единственото валидно за всички животни е, че трябва да си отдаден. Не можеш да дойдеш за няколко часа и да си отидеш. Контролът трябва да е непрекъснат. При това лошо време постоянно се мери температурата при животните, проверяват се конюшните дали са сухи, дали храната не се е намокрила, как се чувстват самите животни. Не можеш да разчиташ на гледачи. Човекът, който се грижи за хипопотама, го е отгледал и живее с това животно.
Темата за промените под натиска на ЕК в Закона за защита на животните, които забраняват тяхното използване в цирковите представления, е много обсъждана в момента?
Най-лесното е да се забрани нещо. Това правят всички – премахват дадено нещо, вместо да намерят правилното решение. 90% от зоопарковете в цял свят, които имат възможност, са направили една приспособена арена и представят някакъв вид цирков номер, който да забавлява публиката. Защо може там да се прави, а в цирка не? Животните при нас живеят много по-добре. В много зоопаркове не достигат пари за определена грижа.
Нашите животни са с нас още от бебета, живеят с нас, отглеждаме поколения от даден род. Не сме ги взели от гората. Отглеждаме ги от биберон и дресурата е под формата на игра.
За мен е много странно, че делфините от делфинариума във Варна спадат в същия разряд животни, но държавата не прави проблем за тях. Двойните стандарти не са приятни.
Не се притеснявам, че ще остана без работа. Нашият цирк е на колела. Ще съм просто поредния, махнал се от България, но това не е редно. Явно ние българите не можем да отстояваме интересите си. Не сме нечия собственост. Ние се гордеем с това, което правим, няма нищо незаконно.
Ватикана отвори врати на всички циркове в Италия миналата година, те са няколко хиляди. Папата каза, че желае на хората да живеят по между си, както живеят хората и животните по цирковете и едва тогава светът ще бъде едно добро място.
Наемаме най-добрите италиански дресьори при нас. С този закон те биха могли да работят навсякъде, но не и в България. Това нарушава правата им. Ако има български дресьори, аз ще ги наема, но нямаме традиция в тези процедури.
Цирковото изкуство е традиция за държавата ни от десетилетия. Защо трябва да я потъпкваме, а държави като Холандия, която никога не е била водеща в цирковото изкуство, но след национално допитване, го вкарва в ЮНЕСКО като национално богатство?
Цирк Балкански е с признат престиж в цял свят, а тук искат да ме накарат да се чувствам престъпник.
Както сам споменахте, вие работите с много чужденци. Как успявате да работите в такъв синхрон, въпреки различните националности и религии?
90% от екипа ни се състои от чужденци. Цял живот съм се гордял, че съм българин, защото сме много толерантни. Сега за съжаление нещата се изкривиха. Чувствам се изцапан. Това е светът, не мога да го променя, колкото и да искам.
Циркът за мен винаги е бил еталон за начин на живот. Хора, животни, мюсюлмани, будисти, християни живеят в обич и хармония. Всеки един помага на другия. Искам нещата да стоят така и извън огражденията на цирка – да живеем в свят без различния и омраза.
Всяка година подбираме един от най-добрите български артисти (независимо от жанра) и успяваме да го привлечем при нас. Редно е да имаме българско присъствие, но за съжаление нашите артисти са огорчени от отношението към тях и бягат в чужбина.
Какво ви сплотява – общата цел или нещо друго?
Изкуството, разбира се! Добрите хора са повече, но доброто се гради по-трудно (трябва да го градиш, пазиш и съхраниш), докато лошото се прави много лесно.
Доброто е като щафета - предава се. За съжаление живеем в един изкривен свят, в който лошото преобладава и ни е много трудно да оценим доброто.
Семенцето на доброто започва да расте в нас още с първото животно, което родителите ни взимат у дома, за да отгледаме заедно. Ти поемаш отговорността и се грижиш за истинско същество, а не за кукла. Отнемайки животните от цирка, децата няма как да разберат, че един лъв не е това, което виждат по телевизията. Там се вижда един монтаж, който може да ви го представи като най-големия звяр или като най-доброто ангелче.
Гледайки други интервюта, направени с Вас и брат Ви Николай, виждам, че той е по-емоционалният, а Вие – здарво стъпилият на земята. В сегашния ни разговор обаче усещам колко романтична личност сте и Вие самият?
Да, той е по-големият творец, а аз гледам по-реално на нещата. За мен 2 и 2 винаги е 4, а за хората на изкуство това не е така. Тези хора със своето въображение, карат нас, стъпилите здраво на земята, да им помагаме те да продължат и да се развият. Те са като едни малки деца, които трябва да бъдат пазени. Те гонят една красива пеперуда, но не виждат, че минават на червено. Аз съм този, който трябва хем да му покаже изящните багри на пепрудата, хем да го спаси.
Винаги съм бил много своенравен и правя само това, което е правилно за мен.
Какво се промени в цирка?
Затвори се устата на коплетиста, нещата преминаха в пантонима.
За съжаление иронията и прекаленото осмиване взеха превес като цяло в обществото. Прекалява се, грозно е. Иска ми се да не е така.
Коя е любимата Ви страна на цирка – веселата или тази, която представя спиращи дъха номера?
Забавната страна свърши за мен в детството ми. Не разбрах кога стана сериозно всичко. Аз виждам удовлетворение след всяко преодоляно предизвикателство. Гордея се, че идеята „Цирк Балкански“ още съществува. Това е един сън и всеки може да стане част от него и да го съпреживее.
Зависим изцяло от зрителите си, ако един ден Ви няма, ще трябва да се събудим от нашия сън и всичко ще свърши.
А за трудностите?
Трудностите и лишенията са много. Защо така се отдръпва държавата? Тя обръща гръб на изкуството и културата. Когато имаме общество, чията култура е в мазето, какво очакваме? Вижте отлива на млади хора от България. Все едно имаме гражданска война.
Възможна ли е любовта между цирков артист и човек от „външния свят“?
Да, разбира се. Женската красота винаги е вдъхновение за мъжа. Любовта изисква жертви. Или единият ще жертва своя начин на живот, или другият (като по-често това е чуждият на цирковото изкуство). Хората, напуснали цирка заради брак, рано или късно се връщат.
Имало ли е момент, в който сте се замислял да се откажете и да правите нещо друго?
О, да, на ден по 10 пъти. Който казва, че не е – лъже. И се ядосвам, и псувам... но това е моят занаят. Лесно няма никъде. Пазя си професията ревностно. Благодарен съм на всички, които са ме учили и изградили като артист. Заради тях ще продължавам. Това е начин на живот, любов. На последно място е професия всъщност.
А имате ли отпуска, почивка?
Толкова приятели ми се обаждат и казват, хайде кога ще ходим на почивка. Човек почива от нещо, което го натоварва и му писва. Как да си почина от нещо, без което не мога?
Въпросите зададе Виктория Пенева. Снимки: Славея Йорданова
