Ние ще завършим годината, при равни други условия, ако се изпълни бюджетът така, както е приет, ще бъдем в условията на свръхдефицит. Което означава, че не само през 2025 г. се отлага влизането в еврозоната, но и 2026-а изглежда нереалистична, защото ако се влезе в процедура на свръхдефицит, тогава нещата коренно се променят и отиват две или три години (да влезем отново в Маастрихтските критерии, бел. ред.). Това каза в седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова“ бившият заместник – министър на финансите и член на фискалния съвет макроикономистът Любомир Дацов:
“Вследствие на това, че системно се правеха на хитри и надуваха макроикономическата прогноза, има огромна разлика между Брутния вътрешен продукт (БВП), който беше като прогноза и взет за основа на бюджета за тази година, и фактическото изпълнение в икономиката. Разликата е приблизително някъде от порядъка на 9-10 млрд. лв. Например за тази година БВП беше прогнозирано, че ще бъде 206 млрд. лв., вследствие на публикуваните данни от статистиката няма да бъде повече от 196-197 млрд. лв.Това е около 10 млрд. по-малко.
Още: Застрашени ли са парите ни от политическата криза: Левон Хампарцумян в “Отговорите“ (ВИДЕО)
Като имате предвид колко е дела на данъчните приходи в консолидираната програма, той е около 28-29% от БВП, т.е. може да се очаква, че само от това нещо в бюджета ще дойдат по-малко от 3 млрд. лв. И бюджетът, едновременно с това, беше направен така, че да няма буфери извън тези разходи, които ги имаме. Той няма макроикономически буфери, тъй като по незнайни причини бе одобрен 3% дефицит от БВП, т.е. това е граничното състояние. Макар че, чисто икономически, аз го твърдя, бюдежетът трябваше да бъде балансиран и със стимулиране на икономиката, а не стагниране.
Още: Световната банка обяви възможно ли е приемането на еврото в България през 2025 г.? (СНИМКИ)
И тъй като в момента върви по-ниска събираемост за първото тримесечие, данъчните приходи са нарастнали едва с 2,5% спрямо същия период с натрупване спрямо миналата година, при 7-8% би трябвало за сравнение. Т.е. ние имаме 300-400 млн. лв. назад за тримесечие, на годишна база ако се запази тази тенденция, няма да има около милиард само за данъчни приходи говоря. Тъй като в момента неданъчните, или грантовете от Европейския съюз (ЕС), също са толкова неясни какво ще се случи, особено с оглед на усвояването на тези пари.
Едновременно имаме и много негъвкава структура, която се получи последните три години в бюджета, тъй като основно бяха увеличавани заплати и пенсии.Това са постоянни разходи и няма как да бъдат свити. Някой да каже как 2% от БВП ще бъдат свити до края на годината.“
Още: Ще обеднеем ли заради еврото: Иванка Шалапатова в “Отговорите“ (ВИДЕО)
От видеоматериала ще научите още:
- Как кризата се отразява на финансовата стабилност и бюджета;
- Какво става, ако останем и без финансов министър и кой е отговорен за изпълнението на бюджета;
- Какво става, ако събираемостта на приходите е по-ниска от заложената;
- Ще вземат ли политиците непопулярното решение за свиване на разходите.
