На 14 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война /1914-1918 г./.
„България е най-търсена по време на война, когато геополитическите интереси на Великите сили се кръстосват на Балканите. През 1915 г. за нея се борят и двете воюващи коалиции – Централните сили в състав Германия, Австро-Унгария и Османската империя, и Антантата, включваща Великобритания, Царска Русия и Франция“. Това заяви в интервю за БГНЕС акад. Георги Марков.
Той напомни, че преди включването ни в световния конфликт Германия и Австро-Унгария са се намирали в континентална блокада.
„С включването на България на страната на Централните сили се пробива континенталната блокада. Отваря се път към Османската империя и Близкия изток, разширява са достъпа до суровини, които въпреки всичко не са достатъчни. След провалянето на Галиполската операция през 1915 г. силите на Антантата се насочват към Солун, където отварят нов фронт – Солунски. Една част от техните сили трайно се обосновават на Балканите, а не отиват на Западния фронт, което е едно предимство за Берлин“, отбеляза историкът.
Но най-голямото предимство е, че „Германия получава в лицето на България един съюзник на Балканите, който държи в шах останалите съседи“, подчерта акад. Марков.
„Докато България воюва, началникът на германския Генерален щаб генерал Ерих фон Фалкенхайн /1914-1916 г./ нарича България „стратегическият ключ на Балканите“. Той смята, че е много важно този „стратегически ключ“ да бъде в ръцете на Берлин. По тази причина Германия е щедра откъм обещания на територии, включително и на Македония. Антантата не може да направи насрещно предложение, защото Сърбия и Гърция, които са си поделили Македония след Балканските войни, са нейни съюзници“, добави той.
Германското разочарование?
Интересуваме се доколко са верни твърденията за така нареченото германско разочарование от България.
„Ако можем да говорим за разочарование от България в Берлин, то то настъпва сред пробива при Добро поле през септември 1918 г., но тогава войната вече е била загубена на най-важния и решаващ Западен фронт. Генерал-полковник Ерих Лудендорф, авторът на концепцията за тоталната война и фактическият ръководител на германската имперска армия, губи Първата световна война. В спомените си, които излизат още през 1920 г., той се опитва да се оправдае, заявявайки, че българите първи били изпуснали фронта на нашия Четворен съюз, българите са виновни. Генерал Стефан Тошев отговаря достойно на Лудендорф, доказвайки, че много преди съглашенския пробив на Добро поле германската армия е загубила“, заяви акад. Марков.
Германия наистина побеждава на Източния фронт и има голяма надежда да спечели и на Западния, но тя не разполага с ресурси. И в двете световни войни Германия има най-дисциплинираната и добра армия, но липсата не ресурси я превръщат в губеща. И двата големи конфликта са „войни на моторите“, а Германия не разполага с петрол. Тя е принудена да произвежда синтетичен бензин.
„По случай 100-годишнината на Първата световна война в Германия излязоха много научни трудове и в тях германската историография обективно признава, че обвиненията на Лудендорф срещу България са неоснователни“, подчерта историкът и напомни, че самата България също изнемогва поради липсата на ресурси, води война на два фронта. От 1916 г. нашите се сражават срещу Румъния, която предателски удря в гръб Централните сили.
„Златото“ на Фердинанд I
Един от най-големите митове е свързан с ролята на българския цар Фердинанд I /1887-1918 г./, който заради участието ни във войната бе наричан „германски агент“, щедро платен със златни райхсмарки.
Акад. Марков напомня, че преди българският владетел да вземе пари от германците, той постъпва по същия начин с руския император Николай II /1894-1917 г./, от който получава 3 милиона златни франка. Тази щедра инжекция е добър стимул за него да ни включи в Балканския съюз.
„Фердинанд I взима пари отвсякъде, няма задръжки в това отношение. Но отрицателната му постъпка е друга. Когато издава Манифеста за включването ни във войната, той заявява, че победата клони на страната на мощните ни съюзници, а в същото време подписва споразумение с кайзер Вилхелм II /1888-1918 г./, ако България загуби войната, да му се даде политическо убежище и пожизнена пенсия. Това не може да се прости“, коментира акад. Марков и добави:
„Но в никакъв случай българският владетел не е германски агент и не се продава. Той идва на Балканите с мисията на последния кръстоносец, иска да влезе в Цариград и да върне кръста над купола на „Света София“.
Акад. Марков е категоричен: цар Фердинанд I не бива да бъде жигосван.
“Да, той има грехове, за разлика от сина си цар Борис III. Докато Борис е умерен и въздържан политик, Фердинанд е хазартен политик. Той иска България да е велико царство, с което обединява всички срещу себе си. Така се стига до краха през 1913 г.“
Ехото на победите
В широката общественост Първата световна война се свързва най-вече с прословутата Дойранска епопея, където българите удържат и нанасят тежко поражение на британските войски. Но по време на войната има и други не по-малко значими сражения.
На първо място акад. Марков посочва мощното настъпление срещу Сърбия, с което започва и самата война за нас.
„Сърбите са вярвали, че ще удържат на българския удар, както са удържали на австро-унгарския. Тук трябва да се направи едно малко отклонение, че за Виена основният фронт е бил руският, а не сръбският. Бързият разгром на Сърбия, принуждава Антантата да прекрати Галиполската операция и да открие новия Солунски фронт. Така ние помагаме на Германия, но Вилхелм II е доста неблагодарен. Вместо да позволи на нашите войски да продължат настъплението към Солун и да изхвърлят в морето британците и французите, кайзерът възлага по-големи надежди на своя зет – гръцкия крал Константинос I, който е женен за неговата сестра София. Надеждите му не се оправдават. Така българите не успяват да превземат Солун през есента на 1915 г.“
Други големи сражения са битката при Криволак и завоя на Черна, където побеждаваме съглашенските сили. Съотношението между българската артилерия и англо-френската е 1:4, въпреки това ние удържаме Солунския фронт цели две години и половина, където се сражаваме срещу 6 държави – Великобритания, Франция, Русия, Италия, Сърбия и Гърция.
Когато през 1916 г. откриваме северния фронт срещу Румъния, също постигаме бързи победи.
„Румънците наричат Тутракан „румънския Вердюн“, смятайки, че той ще удържи както истинския Вердюн на Западния фронт, но българите освобождават Тутракан за две денонощия. Следва бързо настъпление в Добруджа, където разгромяваме руснаците. Смятало се е, че българите няма да воюват срещу своите освободители. Ген. Колев издава заповед „Войници, с болка на сърцето ви заповядвам да воюваме срещу нашите освободители“. Тази война не се изучаваше през социализма“, заяви историкът.
„За шест години България води три войни, това говори за много високия боен дух на нашата армия. Един изключителен подвиг. Военната история не трябва да се пренебрегва, а да се изучава. Войната е едно съдбоносно изпитание, тогава проличава кой народ има качества да пребъде“, подчерта акад. Георги Марков.
