Освен избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС), в правната ни система предстои и друг важен избор - този за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). За бъдещето пред адвокатската професия и за вижданията си какво трябва да се промени говори адвокат Борислав Вълчев, един от най-силните претенденти за председателското място на ВАдС пред DFL.
От това, че влизате в надпреварата за председател на ВАдС, какво ще спечели самата адвокатура? Изобщо трябва ли да се променя нещо в адвокатското представителство, което сега присъства в Конституцията с 4 изрични споменавания?
Адвокатурата има нужда от промяна. Смятам, че имам визията как да стане тази промяна. Промяна към положително отношение на хората към адвокатурата като цяло и към отделните адвокати. По много причини след демократичните промени, отношението на хората към адвокатите и въобще към адвокатурата претърпя едно негативно развитие и това се насложи с годините. Хората реално не знаят какво би трябвало да правим ние, за това че в самата конституция сме посочени като единствен защитник на човешките права, свободи и законни интереси. Въобще, има един негативен образ за нас, който витае, че сме един неизбежен посредник в отношението на гражданите със съдопроизводството, който ако има възможност, трябва да бъде заобиколен. Хората казват: защо да плащам на адвокат, не е ли по-добре да потърся връзки към полицая, към прокурора, към съдията? Сещат се за нас, за това, че бихме могли да им помогнем, в много случаи, когато вече е станало късно, когато са подписали договора, когато са направили някоя сделка и когато се стигне до съда. Трябва да разговаряме с тях, адвокатурата да се открие, да обясни нашето призвание и в крайна сметка да направим така щото, гражданите да разберат, че е по-добре да потърсят съвет, преди да е станало късно, преди да влязат в съда.
Друг въпрос е, че адвокатът може да бъде и медиатор за разрешаването на един спор. Изобщо може ли една, според вас по-активна политика да промени отношението към самата професия? Веднага сравняваме с нотариусите, с частните съдебни изпълнители, които наскоро направиха приемни, организираха дни на отворени врати, обясняваха безплатно, какво да се защитава и за какво се ходи при тях.
Задължително е според мен, адвокатурата да се открие към хората, да разговаря с тях. Трябва да си признаем, че нотариусите и частните съдебни изпълнители вече са напред в сравнение с нас в това отношение, с тяхната политика към гражданите. Разбира се, хубаво е да има дни на отворени врати, хубаво е да има периодични изяви на адвокатите да консултират гражданите про боно, както се казва, в рамките на тези консултации ние бихме могли да включим обяснение за нашата роля, за нашето призвание. Напоследък както ЧСИ, така и нотариусите се прочистиха от така наречените черни овце, спомняме си неприятни истории с нотариуси, които вършеха фалшиви заверки. Имаше частни съдебни изпълнители, които присвояваха пари на взискателя, извършваха и други неприятни неща. Това е постоянен процес, и в момента четем по медиите за съдени ЧСИ, но за деяния от преди години. Не мога да приема това, че нотариусите и частните съдебни изпълнители се ползват с по-високо доверие в обществото от адвокатите. Това трябва да променим.
Освен всичко друго, трябва да има публичност на дисциплинарната практика. В момента ние самите, адвокатите, не знаем случаи в които наши колеги да са дисциплинарно наказани от самата адвокатура за извършени дисциплинарни нарушения, какви наказания са им наложени. Говоря за сериозни нарушения като да петниш името на адвоката, да присвояваш средства по клиентска сметка, да извършваш нелоялна конкуренция и така нататък. С същото време от сайта на Софийска адвокатска колегия е видно, че повече от 90% от всички дисциплинарни производства все още продължават да се водят заради неплатен членски внос към адвокатурата. Това не би трябвало въобще да бъде дисциплинарно нарушение, а условие да адвокатстваш. Изобщо какъв адвокат си ти, ако не си плащаш вноските към собствената организация, към гилдията?! Кипи безсмислен труд – събират се колегите в дисциплинарните състави, за да накажат някого със забележка или предупреждение и то защо - защото адвокатът е забравил или е пропуснал, или не е имал възможност в един момент да си плати вноските. В София говорим за стотици такива дисциплинарни дела. Дисциплинарната политика не трябва да е средство за събиране на вноски, а трябва да е един от начините да прочистим своите редици. Другият е по някакъв начин да селектираме хората, които стават адвокати, защото да си адвокат – това е призвание. Странно е, но в адвокатурата продължават да приемат всеки, който пожелае, всеки, който не е намерил някаква друга професионална реализация, като юрист. Всъщност адвокатурата в един момент става последен пристан на някакви хора, които по една или друга причина вече не са съдии, прокурори или полицаи и каквото и да е друго.
Ще се притесните ли, че в един сайт вече свързват името ви със спор с нотариусите, като сте ги нарекли "печатослагатели"?
Не. Аз нямам такъв спор с нотариусите, уважавам ги. В личен план имам много приятели – нотариуси. Имаше реакция от моя страна, въпреки, че този термин не е мой, аз не съм го измислил. Реакцията беше провокирана от неочакваната и груба атака от страна на нотариусите по законопроекта за ЗИД на ЗА, които твърде агресивно, по всякакъв начин ни обявиха за заплаха на националната сигурност.
Кои нотариуси го казаха това?
Тогавашният председател на Нотариалната камара Красимир Кантарджиев, включително и от националния ефир.
Вие чувствате ли, че част от адвокатите, разчитат един ден да се върнат онези времена, в които адвокатите да поставят заверки на всевъзможни документи? И така да си осигуряват един сигурен доход?
Смятам, че предложението адвокатите да правят нотариални заверки, е трудно осъществимо. Защото това ще изисква допълнителна сериозна организация и финансов ресурс. Ако това се приеме в Закона за адвокатурата (ЗА), със сигурност ще трябва да последва наредба на Министерството на правосъдието за начина по който да се правят такива заверки и държавата ще ни вмени задължения подобни на нотариусите. Първо да имаме кантора с отделно помещение за архив. Да се водят всякакви регистри и което и по-важното - Министерството да има контрол на тези регистри. Не съм сигурен доколко Адвокатурата като свободна и независима професия следва да подлежи на контрол от страна на МП.
Как разчитате да проведете своята кампания, срещате ли се с колегите които, ще очаквате да ви предпочетат?
Тази кампания минава през ежедневни срещи с колеги, редови адвокати, така с ръководни органи в адвокатурата, действащи и такива, които са били председатели и членове на адвокатски съвети, членове на ВАС и др. Аз и хората, които ме подкрепят, сме обявили какво смятаме да променим. Съставил съм програма за промените, които трябва да направим, това е и моето обръщение към всички колеги, като съм се стремил да посоча конкретни неща, защото адвокатите не обичат общи приказки. Ние търсим подкрепа отвсякъде, не затваряме вратите пред никого. Аз съм разговарял и с действащото ръководство на адвокатурата. Стремя се да разговарям с максимален брой колеги и не си поставяме ограничения, защото интересът е общ. Ние трябва да променим имиджа на адвокатурата. Трябва да създадем ясни правила, по които адвокатурата да работи. Да има лоялна конкуренция и да проведем широка дискусия по проблемите на адвокатурата.
Но ако ще ставате председател, трябва да Ви избират адвокатите, по една сложна система от представителства…
Дори и това не е така. Нас, и мен, като кандидат за председател, не ни избират пряко адвокатите, което за мен е един порочен процес. Избират ни адвокати-делегати. Тук се размива тази представителност, защото делегатите за общо събрание на адвокатите от страната се избират на събрание на отделните адвокатски колегии, като правилото е един делегат да се избира на 40 адвокати. Но реално когато тези делегати бъдат избрани, никой не може да каже кои точно 40 адвокати представлява конкретния делегат. Дали те са му гласували доверие – гласувай за г-н Вълчев като председател или гласувай за колегата едикойси. Той представлява някой, но и той не знае кого представлява и гласува, (би трябвало) да гласува по съвест. От известно време в Софийската адвокатска колегия се наложи порочна практика – гласува се анблок, според указанията на определени групи, като аналогията с пропорционалната избирателна система в политиката е неизбежна. И на предстоящите гласувания за висши органи, делегатите няма да гласуват мажоритарно, а ще се гласува съобразно така наречените листи, на партиен принцип – ние сме от тази страна и ще подкрепим тези и тези… А реално, според мен, би трябвало всеки адвокат да упражни индивидуално своя вот. Нещо подобно като добър пример вече имаме в Закона за съдебната власт, самите съдии и прокурори могат да избират индивидуално техните представители в съответната квота във ВСС, нещо което ние – макар и да се водими свободна професия – го нямаме като възможност.
Ако бъда избран за председател, ще работя да се въведе електронна адвокатура, включително изборът за висши органи на адвокатурата да става по електронен път, с пряко избирателно право за всеки един адвокат.
От първо лице за адвокатурата, съдебната система и за себе си:
Адвокатурата има нужда от нови лица, от личности, от активни хора, които имат визия за промяна. Висшите органи на адвокатурата са нейни длъжници, както тя самата е длъжник на обществото. От доста години се наблюдава т.нар. „адвокатска номенклатура“. Едни и същи хора се въртят в различните управителни органи, както в колегията, така и във висшите такива. Изкара два мандата в един орган (толкова е позволено), и след това в някой от висшите органи, после пак обратно в колегията, а за разнообразие – може и в управителния съвет на фондацията „Център за обучение на адвокати“ или пък в Националното бюро за правна помощ. Това са хора, сраснали се със системата, от които не може да очакваме да ни поведат в борбата ни за нормални условия да упражняваме професията си, а още по-малко – да ни върнат уважението на хората. Светът се движи бързо около нас и българската адвокатура не може да избяга от световните тенденции – глобализация и интернет. Да не говорим за българските реалности – нисък стандарт, нелоялна конкуренция, черен пазар на услугите. В тези условия Висшият адвокатски съвет се занимава с „ултра-важни“ въпроси като например дизайна на адвокатския бележник за следващата година. А какво прави по въпроса за електронните платформи за правни услуги в интернет, които ползват гражданите вместо да търсят адвокат? Това е световна тенденция, за пръв път ли чуваме за нея?
Съществена част от системата на съдопроизводството е т.нар. „правна помощ“ – това са служебните адвокати. Проблемът е много болезнен, адвокатите са натикани в ъгъла от държавата, а от това в крайна сметка страдат хората. Първо, няма разяснителна кампания сред гражданите как функционира този институт. Второ, възможни са злоупотреби – в смисъл гражданин да иска служебен адвокат, ама не защото няма средства да си упълномощи, а защото не му се дават. Трето, не са ясни отговорностите на служебния адвокат по граждански дела – докъде се простира неговия ангажимент, как той да осъществява връзка с подзащитния си, може ли да се разпорежда с предмета на делото по своя преценка и т.н. Четвърто, заплащането е не просто ниско, то е унизително! Целият бюджет на Националното бюро за правна помощ(НБПП) за една календарна година, с които пари се заплаща на няколко хиляди служебни адвоката за десетки хиляди дела, е 6 милиона лева – колкото годишния приход на някое голяма адвокатско дружество и 16 /!/ пъти по-нисък от бюджета на прокуратурата?! Как ви се струва адвокат – не секретарка, не студент, не стажант, а адвокат, да прочете стотици страници твърдения и доказателства, да ги осмисли, да намери стратегия по делото, да разговаря с подзащитния си, да се реди на опашки по деловодства, да участва в съдебни заседания, да виси пред залите, да пише отчети, жалби, становища и пр., и да РАБОТИ този квалифициран интелектуален труд много и много дни и часове, срещу 100, или 200 лева? 6 милиона лева годишно за хилядите служебни защитници?! Че те не са дори и 6 милиона, защото не малка част от тях отиват за заплати и осигуровки на държавните служители в НБПП – една паразитна според мен структура. А какво да кажем за мотивацията на служебните защитници? А за самочувствието им? В някои отдалечени краища на страната служебните защити са средство за оцеляване на адвокатите, което е жалко и води до напрежение в адвокатурата. Има и пето, и шесто … Законът за правната помощ в този си вид противоречи на Конституцията, която от една страна говори за правото на защита на всеки гражданин, от друга, че дейността на СВОБОДНАТА, НЕЗАВИСИМА И САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ адвокатура се урежда със закон. Това е Законът за адвокатурата. Питам и ще питам моите колеги-адвокати, откъде накъде някакъв друг закон – Законът за правната помощ – ще създава права и задължения за адвокати?!
Адвокатите трябва да разберат, че успехът се гради на три ключови думи: квалификация, специализация, сдружаване. Висшите органи на адвокатурата трябва да помогнат на всички колеги в прилагането на тези принципи. Да осигурят европейско финансиране чрез разработване на проекти по тези теми. Трябва ясно да признаем пред себе си, че времето на класическия общопрактикуващ адвокат, който работи сам и очаква клиенти в кантората си, отминава. Виждаме, че опитите ни да запазим „територия“ само за адвокати чрез дефиниране на адвокатската работа, срещат огромна съпротива сред останалите професии и бизнеса. Затова ни е необходима комуникационна стратегия, ние трябва да разговаряме с хората, а не да им налагаме правила. Трябва първо да обясним защо е важно правните услуги да се извършват само от адвокати, да го обсъдим заедно с колегите нотариуси, ЧСИ, юрисконсулти. Висшият адвокатски съвет трябва да води активна медийна политика, като в това отношение вземе пример от останалите свободни професии и съсловни организации.
Категорично смятам, че Законът за адвокатурата има нужда от съществени изменения. Ние ще предложим такива на депутатите, които предстои да бъдат избрани в новия парламент, като ще възприемем доста от идеите, заложени в неуспелия ЗИДЗА. Адвокатите трябва да работят при ясни правила и конкурентна среда, като се изключи възможността правни услуги по занятие да извършват неадвокати. Няма логика, не е справедливо и оправдано една и съща юридическа услуга да се извършва от квалифициран юрист, положил адвокатски изпит, адвокатска клетва, застрахован за професионална отговорност, с всички многобройни задължения към клиента си и обществото, посочени в закона и в Етичния ни кодекс, заради които той носи дисциплинарна отговорност, един от стълбовете на осигурителната система като самоосигуряващ се, и същата тази юридическа услуга, да бъде оказвана от лице, което няма нито едно от тези задължения и тежести. Но освен че не е справедливо към адвоката, поел цялата тази отговорност, това е и вредно за гражданина, ползващ услуга от неадвокат, защото спестявайки такса, той носи голям риск от некомпетентно или небрежно консултиране. Но трябва да се намери точния баланс при общественото обсъждане, да се съобразим с мненията на останалите професии и бизнеса, за да не се разпространяват сред хората откровени глупости от сорта на това, че в НАП и в другите държавни и общински администрации всеки задължително трябва да ходи „за ръчичка“ с адвокат.
Най-после, според мен адвокатурата трябва активно да участва в съдебната реформа, никой не познава проблемите на съдопроизводството така добре, както ги знаем ние, адвокатите. Но за да получим общественото доверие, трябва да се отворим към гражданите и да им покажем, че ние сме единствените им защитници.
В личен план, изпитвам удовлетворение, когато работя и създавам продукт. Имам самочувствието на добър мениджър и амбицията да приложа моите умения в управлението на адвокатурата. Създал съм работещо предприятие, адвокатското дружество, което управлявам, ежегодно плаща над 100 000 лева данъци и осигуровки, умея да работя с хора, екипен играч съм. Мога да си позволя да посветя времето и енергията си за пълноценна работа на обществени начала. Семейството ми е свикнало да работя по 12 часа на ден, и това ще продължи и в бъдеще, докато мога и мотивацията ми не е променена.
Отстрани
Името на адвокат Борислав Вълчев се върти сравнително отскоро в публичното пространство. След дипломирането в СУ работи известно време като юрист в застрахователна компания, а от 1999 до момента е адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2009 година насам е управляващ съдружник в Адвокатско дружество Вълчев и Борисов – средно по габарити, номинирано за Кантора на годината 2014 в Годишните награди за правосъдие. Специализира търговско право. Две години подред през 2015 и 2016 е избиран за основен член на Софийския адвокатски съвет, но поради обжалвания не може да встъпи в длъжност и до момента. Има пръв публичен сблъсък с официалното становище на Висшия адвокатски съвет за правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека. Учредител на Инициативния комитет за адвокатска реформа – ИКАР. Участник в редица публични инициативи в адвокатурата и относно съдебната реформа.
