Почеркът е мистериозно нещо: мнозина са убедени, че човек може да бъде преценен по заврънкулките, които пише. По повод Деня на почерка в САЩ - 23 януари, агенция ТАСС е направила опит да разбере дали това наистина е така.
В училище децата се учат да пишат по един модел, но въпреки всеки пише различно. Тези особености са толкова характерни, че хората и до днес подкрепят споразумения с подписи и представят резултатите от експертизи в съда, за да докажат авторството на ръкописи. Лесно е да се заключи, че тъй като почеркът е индивидуален, той съдържа информация за индивидуалността: не само на кого принадлежи, но и какъв човек е.
Тази идея придобива популярност в ерата на романтизма в края на XVIII и началото на XIX век. Писателят Едгар Алън По, като редактор на списание Graham's Magazine, анализирал почерка на известни писатели и публикувал бележки в списанието със своите заключения. Тиретата и извивките на онези, които не харесвал, били удостоявани с обидни епитети, например „написани от ръцете на най-обикновен чиновник“.
През втората половина на XIX век френският свещеник Жан-Иполит Мишон се опитал да внесе научна основа в тълкуването на почерка. През 1871 г. той започнал да издава списание „Графология“, а по-късно публикувал няколко книги, описващи неговия метод. Идеите на Мишон по-късно били подхванати в Германия. Там те се смесили с теориите на психоаналитиците Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, а след Втората световна война се върнали в Америка и Великобритания, където били доразвити. В днешно време графологията е широко разпространена навсякъде.
Какво търсят графолозите в почерка?
В обикновените представи графолозите определят характера чрез почерка, но тяхната работа не се ограничава само с това. Специалистите в тази област са готови да съдят за темперамента, типа на мислене, нивото на интелигентност и развитие на личността, емоционалната зрялост, характеристиките на нервната система, психическото и физическо здраве, слабостите и силните страни в работата, съвместимостта на съпрузите и много други. Подобна диагностика често се извършва от психолози по време на работа и за кариерно ориентиране.
Снимка: Pixabay
„Чрез почерка може да се анализира как човек живее, възприема, реагира и се адаптира към света около себе си“, казва графологът, кандидат на психологическите науки Лариса Дригвал. Според нея фините двигателни умения зависят от дейността на психиката - поради това възниква своеобразното изписване на символи. "Нелепо е да се отрича връзката между мозъка и фината моторика при писане. Почеркът е израз на микрожестове, характерни за конкретен човек със специфични поведенчески модели", казва друг графолог - Ирина Бухарева.
Графолозите са убедени, че почеркът е самодостатъчен и не са необходими допълнителни наблюдения и тестове за експертизи. Въпреки това Лариса Дригвал при анализа взема предвид и биологичната възраст и пола, за да определи психологическата зрялост и начина на реагиране на света: „мъжки“ или „женски“. Ирина Бухарева също пита за пола и възрастта, а също и с коя ръка пише човекът, какво зрение има, има ли наранявания или заболявания, които могат да повлияят на писането, дали приема силни лекарства. Всичко това се взема предвид при анализа.
Малък експеримент
Оказва се, че в сръчни ръце проверката на почерка е безценен инструмент за разбиране на човека. Не е изненадващо, че ЦРУ се заинтересували от него: сигурността на хората и държавата понякога зависи от заключенията на агенти и анализатори. Вярно е, че в разсекретен доклад, озаглавен „Оценка на графологията“, ефективността му е поставена под въпрос. Говорейки по принцип за всякакви методи за оценка на личността, авторът на доклада Рундквист говори за така наречения ефект на Барнум (известен още като ефект на Форер) - „най-добрият приятел на шарлатаните“.
Същността на ефекта на Барнум е в следното: ако дадете на човек неясно описание на някого, но му кажете, че то е било подготвено именно за него, то такова описание ще изглежда много точно. Веднъж Рундквист демонстрирал този ефект пред дузина европейски разузнавачи. Помолил ги да напишат нещо на хартия, изчакал и след това им дал лични характеристики. Десет от 12 души се съгласили с тях, а след това разбрали, че заключението е било едно и също за всички - Рундквист го взел от германски вестник.
Подобен експеримент бил проведен и в редакцията на ТАСС. Десет журналисти предоставили образци от почерка си. На следващия ден получили резултатите от две „експертизи“ и оценили доколко са точни. Всяка съдържала 12 твърдения. Едната „експертиза“ била взета от сайта на графолог от доклад за някакъв объркан мъж, другата – от хороскоп за Водолеите в астрологичен сайт. Колегите не знаели за уловката – смятали, че експерти ще анализират почерка им.
Снимка: iStock
В първото заключение всичките десет души били напълно или частично съгласни с две твърдения: смятат се за педантични изпълнители, смятат, че приемат живота сериозно, отговорни са и организирани, но не са лишени от слабости. Вероятно можете да кажете същото за себе си. От останалите десет твърдения мнозинството не били съгласни само с едно. С хороскопа се получила същата картина, само че всички журналисти напълно или частично се съгласили не с две, а с четири твърдения за себе си.
Разбира се, експериментът не отговаря на строгите научни стандарти и резултатите трябва да се тълкуват с повишено внимание. Може би просто журналистите не познават добре себе си и са приели мнението на "авторитети". Или може би наистина си приличат и това е просто съвпадение.
Случайни изводи
Надеждността на графологичните методи също от време на време се проверява и от учените. Графолозите обичат да казват, че множеството изследвания трябва да разсеят съмненията на скептиците относно точността на анализа на почерка. Това е преувеличение. Психолозите Карла Даци и Луиджи Педрабиси от университета в Падуа пишат, че няма съгласие в научната общност относно графологията. Повечето научни статии, които се застъпват за анализа на почерка, са от 70-те и 90-те години на миналия век или дори по-рано. В тях става дума основно за изследвания, в които се проверява способността на графолозите да прогнозират успеха на хората в работа и обучение.
Но дори и по отношение на подбора на персонал резултатите са нееднозначни. Психолозите Ефрат Нетер и Гершон Бен-Шахар от Еврейския университет в Йерусалим обработили резултатите от 17 изследвания. Общо в тях са участвали 63 графолози и 51 души без специална подготовка, на които също били дадени ръкописни текстове за проверка. Оказало се, че лаиците предсказвали бъдещия успех на кандидатите за работа дори по-добре от графолозите, особено когато текстът съдържал биографична информация.
Анализът на почерка бил още по-малко полезен за определяне на личностните черти и нивото на интелект. Учени от Лондонския университетски колеж провели два експеримента, в които студентите изпълнявали психологически тестове за оценка на тяхната личност и интелигентност. Резултатите били сравнени със заключенията на графолози, които проверявали само ръкописите. Специалистите по почерк се провалили: техните заключения се оказали верни не по-често, отколкото това става по случайност. Споменатите по-горе Даци и Педрабиси провели подобни експерименти и също не намерили доказателства, че графологичният анализ може да каже нещо за личността. Не е изненадващо, че Британското психологическо дружество поставя графологията на едно ниво с астрологията по отношение на надеждността на резултатите.
Снимка: iStock
Може в почерка наистина е скрита някаква информация за човека. Тази хипотеза не е опровергана и при писането наистина участват области на мозъка, които освен всичко друго влияят на личността и интелигентността. Но, съдейки по всичко, ако нещо важно е скрито в заврънкулките върху хартията, то графолозите не са в състояние да го разпознаят. Те просто творчески обясняват това, което виждат, с помощта на метафори, аналогии и символи.
Простотата може да бъде измамна
Като предимство на анализа на почерка Лариса Дригвал и Ирина Бухарева сочат простотата: за да се проведе графологична експертиза, от човек се изисква само да седне, да се отпусне и да напише половин страница текст - не е необходимо да ходи някъде, а специалистът не се нуждае от скъпо оборудване - освен може би микроскопа, използван от графолозите за надникване в линиите на хартията. Но простотата може да бъде измамна.
Анализаторът на ЦРУ Рундквист съветва за оценка на човека да се разгледат неговата биография, образование, работните места, социалният статус, доходите и други подобни. Психолозите използват въпросници със стотици въпроси и провеждат дълги интервюта, понякога по няколко пъти, за да определят личностни черти, проблеми и наклонности, а за измерване на интелигентността са разработени специални тестове.
Тези методи отнемат много усилия, време и позволяват да се направят само приблизителни заключения, но нищо по-добро все още не е измислено. Като цяло имаме малко точни отговори за себе си и един за друг, но от това простотата не става по-добра.
