Веднъж, обяснявайки теорията на относителността, Айнщайн казва: „Подръжте ръката си една минута на гореща плоча и тази минута ще ви се стори безкрайна. А един час, прекаран с мила девойка, ще ви се стори минута.“
Или пък точно по темата за офис ежедневието: „Времето е илюзия. А обедното време – още по-голяма.“ (Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия“).
Но шегите са си шеги, а къде е истината? Добре ли разбираме изобщо що е то време? На вашето внимание – 7 невероятни факта.
Някога една година на Земята траела 486 дни
Това е било преди около 800 милиона години, преди зараждането на древния живот, в епохата на най-голямото вледеняване на Земята. Стотици милиони години по-късно, вече в епохата на динозаврите, годината се съкратила до 370 дни. Сега, както знаем, тя трае 365 дни.
Какво се случва? Ами това, че Земята се върти все по-бавно, тъй като „спирачка“ ѝ действа лунната гравитация. В резултат дните стават по-дълги (с около 1,7 милисекунди за едно хилядолетие), а годината – по-къса.
Моментът „сега“ всъщност не съществува
Това е наша измислица, за да си облекчим възприятието за време. Същият Айнщайн казва: „За нас, убедените физици, разликата между минало, настояще и бъдеще е не повече от илюзия, макар и доста натрапчива.“
Луната, която ние виждаме „сега“, всъщност е изображение на Луната, каквато е била тя преди 11/4 секунди (за толкова време светлината от Луната достига Земята). Слънцето го виждаме такова, каквото е било преди 81/2 минути. А най-близката до Слънцето звездна система Алфа Центавър се вижда от Земята остаряла с 4,3 години!
Времето за всички не е еднакво
Първо, то се изкривява от гравитацията: колкото по-близо е обектът до гравитационния източник (например до центъра на Земята), толкова по-бавно тече времето. Така на най-високия връх Еверест една година е с 15 микросекунди по-къса, отколкото на морското равнище.
Второ, времето зависи от движението на обекта в пространството. Като пример винаги се дава така нареченият парадокс на близнаците: ако единият от братята се отправи в космическо пътешествие, а другият остане на Земята, то за „пътешественика“ времето ще тече по-бавно, отколкото за останалия, а това значи, че първият ще старее по-бавно. Този ефект точно сега проверяват братята астронавти Марк и Скот Кели.
Вярно е, че в техния случай разликата не се хвърля на очи. Но си представете, ако ставаше дума за космически кораб със скоростта на светлината: пътешествието до Сириус и обратно за вас би продължило само 2 години и половина, но когато се върнете, ще откриете, че всичките ви роднини на Земята са остарели със 17 години.
А знаете ли, че човечеството успява да изживее само 0,16 космически секунди? Уникалното обяснение на Карл Сейгън, който свежда цялата история от сътворението на Вселената до наши дни в една календарна година, и илюзията време, в която живее всеки от нас, можете да откриете в Мегавселена.
