Американски биолози са установили, че леките форми на коронавирусна инфекция в някои случаи могат да причинят смущения в работата на спомагателните мозъчни клетки. Поради това може да се увреди „изолацията“ на невроните и да се появи аналог на множествена склероза. Изследователите са публикували резултатите от изследването* в bioRxiv.
"Много пациенти, които са прекарали лека форма на COVID-19, често страдат от проблеми с дългосрочната памет. По-конкретно при тях се нарушават вниманието и скоростта на мисленето. Нашите опити с мишки показаха, че всички тези симптоми са свързани с възпаление и аномалии в работата на клетките, които поддържат целостта на миелиновата обвивка на нервите", пишат изследователите.
Коронавирусната инфекция причинява сериозни нарушения в работата на мозъка, включително треска, временно влошаване на паметта и снижаване на умствените способности. Група молекулярни биолози под ръководството на професора от Йейлския университет Акико Ивазаки обърнали внимание, че подобна съвкупност от симптоми често се развива при пациенти с рак, които са преминали тежък курс на химиотерапия.
В техния случай тези неизправности в работата на мозъка са свързани с появата на нарушения в работата на спомагателните мозъчни клетки и с появата на огнища на възпаление в мозъчните тъкани. С подобни съображения Ивазаки и нейните колеги проследили промените в работата на спомагателните мозъчни клетки при генномодифицирани мишки, които имали коронавирусна инфекция в лека форма.
Автоимунни последици от инфекцията
Експериментите показвали, че леките форми на коронавирусна инфекция в някои случаи водят до рязко повишаване на концентрацията на молекулите на сигналния протеин CCL11, което допринася за развитието на възпаление и въздейства по специфичен начин на мозъчната тъкан. Появата на големи количества CCL11 в мозъка на мишките рязко забавило образуването на нови неврони в центъра на паметта на мозъка, а също така нарушило рботата на така наречените олигодендроцити.
Така учените наричат специален клас спомагателни мозъчни клетки, които са отговорни за образуването на миелиновата обвивка на нервите, която изолира нервните окончания от околната среда, обяснява ТАСС. В някои случаи имунните клетки започват да атакуват миелиновата обвивка на нервите, което води до нейното увреждане и развитие на множествена склероза и някои други автоимунни неврофизиологични заболявания.
Подобни увреждания на миелиновата обвивка, както установили учените, присъствали в мозъците на някои мишки в продължение на най-малко седем седмици, след като всички следи от вируса са изчезнали от техния организъм. В резултат на това работата на бялото вещество била нарушена, което очевидно води до развитие на неизправности в работата на мозъка, характерни за пациенти, преболедували COVID-19.
Ивазаки и нейните колеги се надяват, че по-нататъшните експерименти и изучаването на миелинови проби от хора, прекарали леки форми на коронавирусна инфекция, ще им помогнат да разберат как да предотвратят или потиснат появата на аномалии в работата на олигодендроцитите и други мозъчни клетки. Това ще предпази голям брой хора от развитие на постковиден синдром, заключават учените.
* Статията на учените, за която става дума, представлява т.нар. препринт. Това означава, че тя не е рецензирана от независими експерти или проверена от редактори на научни списания, както обикновено в такива случаи. Следователно към заключенията от нея и аналогични статии трябва да се отнасяме предпазливо.
