Изследователи са провели „разговори“, включващи нови въпроси и математически проблеми, с хора, които сънуват „осъзнато“, тоест които знаят, че сънуват. Получените резултати свидетелстват, че хората могат да получават и обработват сложна външна информация по време на сън.
Във филма „Генезис“ Леонардо ди Каприо влиза в сънищата на други хора, за да взаимодейства с тях и да открие тайните на тяхното подсъзнание. Изглежда, тази научнофантастична история е с крачка по-близо до реалността. Изследователи са провели „разговори“, включващи нови въпроси и математически проблеми с хора, които сънуват осъзнато, тоест осъзнават, че сънуват. Резултатите, получени от четири лаборатории и 36 участници, свидетелстват, че хората могат да получават и обработват сложна външна информация по време на сън.
„Тази работа хвърля предизвикателство на основните дефиниции на съня“, казва когнитивният невробиолог Бенджамин Бейрд от Университета на Уисконсин-Медисън, който изучава съня и сънищата. Традиционно, казва той, сънят се определя като състояние, при което мозъкът е изключен и не осъзнава външния свят.
Осъзнатите сънища се споменават за първи път в писанията на гръцкия философ Аристотел през четвърти век пр.н.е., а учените ги наблюдават от 70-те години на миналия век в експерименти за фазата на бързо движение на очите (REM), когато се появяват повечето сънища. Всеки втори човек е имал поне един осъзнат сън, около 10% от хората го имат веднъж месечно или по-често. Макар и рядко, тази способност да разпознавате, че сънувате – и дори да контролирате някои аспекти от нея – може да бъде подобрена с обучение. В няколко изследвания са правени опити за общуване с осъзнати сънуващи, използвайки стимули като светлини, удари и звуци, за да „влязат“ в техните сънища. Но те са регистрирали само минимални отговори от спящите и не са включвали сложно предаване на информация.
Тълкуване на сънища от Харвард: Учени обясняват значението на кошмарите и нощните преследвания
Четири независими екипа във Франция, Германия, Нидерландия и САЩ са се опитали да отидат по-далеч и да установят сложна двупосочна комуникация по време на сънища, използвайки реч и задавайки въпроси, които спящите никога не са чували в процеса на обучение. Те изследвали 36 доброволци, сред които имало както опитни в осъзнатото сънуване, така и такива, които никога преди не са имали осъзнати сънища, но помнели поне един сън седмично.
Първоначално изследователите научили участниците да разпознават кога виждат, като им обяснили как работи осъзнатият сън и им демонстрирали сигналите – звуци, светлини или почукване с пръсти – които ще им подават по време на сън. Идеята била тези знаци да сигнализират на участниците, че сънуват.
Сънните сеанси били планирани по различно време: някои – през нощта, когато хората обикновено си лягат да спят, други – рано сутрин. Във всяка лаборатория се използвали различни начини за комуникация със спящите – от устни въпроси до мигащи светлини. Спящите бяха помолени да сигнализират, че са навлезли в осъзнат сън и да отговарят на въпроси, като движат очите и лицето си по определени начини – например, завъртайки очите си наляво три пъти.Докато участниците заспивали, учените наблюдавали мозъчната им активност, движението на очите и съкращаването на лицевите мускули – често срещани индикатори за фазата на REM сън – с помощта на електроенцефалографски шлемове, снабдени с електроди.
От общо 57 сънни сеанси шестима души сигнализирали, че в 15 от тях са сънували осъзнато. В тези тестове изследователите задавали на сънуващите прости въпроси с „да“ или „не“ или математически задачи, например осем минус шест. За да отговорят, сънуващите използвали сигналите, на които били научени преди заспиване: да се усмихнат или намръщят, многократно да движат очи, за да обозначат числото, или да движат очи о модели, съответстващи на морзовата азбука, както направили в немската лаборатория.
Сънищата на човека са свързани с пътуване във времето, твърди сомнолог
Изследователите задали 158 въпроса на сънуващите, които отговорили правилно в 18,6% от случаите, става ясно от публикацията на учените в Current Biology. Сънуващите дали неправилен отговор само на 3,2% от въпросите; 17,7% от отговорите им били неясни, а 60,8% от въпросите останали без отговор. Изследователите казват, че тези числа показват, че комуникацията, дори и да е трудна, е възможна. „Това е доказателство за концепция – казва Бейрд. – И фактът, че различни лаборатории са използвали всички тези различни начини, за да докажат, че тази двупосочна комуникация е възможна... я прави още по-убедителна."
След няколко въпроса сънуващите били събуждани и помолени да опишат сънищата си. Някои си спомнили, че въпросите били част от съня: един от доброволците говорел за математически задачи, идващи от радиото на колата. Друг бил на парти, когато чул изследователя да прекъсва съня му като диктор на филм, за да го попита дали говори испански.
Според водещия автор на експеримента Карън Конколи, когнитивен невролог в Северозападния университет, експериментът позволява по-добро изследване на сънищата. "Почти всичко, което се знае за сънищата, се основава на ретроспективни доклади, получени в будно състояние, и те могат да бъдат изкривени." Конколи се надява, че техниката може да се използва за терапевтични цели в бъдеще, за да повлияе на сънищата на хората с цел по-добре да се справят с травма, тревожност и депресия.
Според Бейрд „разговорите“ насън може също да помогнат на сънуващия да реши проблеми, да усвои нови умения или дори да стигне до творчески идеи: "Сънят е силно асоциативно състояние, което може да има предимства, когато става въпрос за творчество", отбелязва изследователят.
Учени накараха времето да потече едновременно напред и назад
Когнитивният невролог Мишел Кар от университета в Рочестър, която не е участвала в изследването, казва, че е развълнувана от такова бъдещо приложение. Но тя подчертава, че ретроспективните доклади за сънищата не могат да бъдат заменени. „Когато спите, способността ви да докладвате е много ограничена“, казва тя.
Промяната на мислите на хората по време на сън все още е научна фантастика, казва съавторът на изследването, когнитивният невролог Кен Палър, също от Северозападния университет. Въпреки това той смята експеримента за важна стъпка в общуването със сънуващите; той го сравнява с първия разговор по телефон или с разговор с астронавт на друга планета. Сънуващите живеят в „свят, изграден изцяло от спомени, съхранявани в мозъка“, казва той. Сега изследователите, изглежда, са намерили начин да общуват с хората от този свят.
