До скоро се смяташе, че нервната система на бозайниците се състои от два вида клетки - неврони и глиални клетки.
Невроните
Невроните са специални клетки, които приемат и предават електрическите и химични сигнали през целия организъм, както кабелите в електрическа верига. предаването на сигналите между невроните се осъществява с помощта на особени сигнални молекули невромедиатори, като глутамата. Той играе много важна роля в новото изследване, публикувано в сп. Nature на 6 септември.
Още: Ракът се управлява и лекува от мислите: Науката даде някои смайващи отговори (ВИДЕО)
Глиални клетки
Глиалните клетки не предават нервни импулси, но поддържат и защитават невроните, премахвайки "боклука" от средата, в която се намират. Те следят за състоянието на "кабелите" в организма и за това те да отиват на нужното място.
В тези големи групи клетки има подгрупи специални клетки. Една от най-многобройната подгрупа на глиалните клетки в човешкия мозък са клетки във формата на звезда, наречени астроцити. Те имат много функции и една от тях е да ограждат точките на съприкосновение между невроните, които се наричат синапси, а така също и да осигуряват предаването на невромедиаторите между невроните.
Същността на изследването
Още: Металните трактори на Пъркинс: Лекарите смятали, че тези метални пръчки могат да излекуват всичко
В хода на изследването на невробиолозите от университета в Лозана, Швейцария и учени от Центъра по био и невроинженерство в Женева централно място е отделено на въпроса могат ли астроцитите да произвеждат невромедиатори?
"Въз основа на експериментални наблюдения, някои от авторите на настоящето изследване още преди 20 години предполагат, че астроцитите са способни да изработват глутамат", разказва един от ръководителите на изследването Андреа Волтера.
Използвайки един от най-съвременните геномни инструменти и анализирайки какви гени се включват в другите клетки на главния мозък, екипът от учени най-после съумял да постави всичко по местата.
"Установихме подгрупа клетки, отнасяща се до астроцитите, т.е. към главното семейство глиални клетки в централната нервна система, които също имат типичните механизми, използващи невроните за отделяне на глутамата - основния невромедиатор, осигуряващ връзката между невроните в синапсите", обяснява Волтера.
Още: Хора, създадени в епруветка. Опасен пробив и етична дилема.
С други думи те откриват вид хибридни клетки със свойства като невроните и глиалните клетки.
"Хибридният транскрипт на тази клетъчна подгрупа не съответства на нито един от описаните до днес видове клетки.", отбелязва Волтера.
По-нататъшният анализ показва, че тези клетки не се разпределят по мозъка равномерно, а се концентрират в определени участъци. Ясно, че те имат специфична роля в някои области на главния мозък, но каква?
Надежда за нови видове лечение
Още: Митът е развенчан: Червеното месо и сиренето водят към дълголетие
За да се изясни каква е функцията на тези хибридни клетки, учените работили над тях така че да не могат да изработват повече невромедиатора глутамат. При наличието на такива обработени клетки при лабораторните мишки се влошавала възможността да запомнят и да си спомнят, засилвали се гърчовете и се случвали промени в хормоналната система, контролираща движението, която страда при болестта Паркинсон.
"Следователно тези клетки са важни за когнитивната функция, за правилното управление на движенията и помагат да се предотвратят тези епилептични припадъци", разяснява Волтера.
Учените все още не са маркирали тези клетки в целия мозък, така че в по-нататъшни изследвания може да се изясни, че в други точки на главния мозък те имат някакви нови функции.
Откритието може да помогне в разработването и създаването на нови средства, насочени към лечението на мозъчни заболявания.
Още: Учени: Топлият климат увеличава риска за зрението
Това е съвсем друго ниво на сложност и специфичност и сега то трябва да се включи в нашите представи за функционирането и нарушаването на функциите на главния мозък, коментират учените.
В момента те изследват каква роля новооткритите клетки играят за възникването на болестта на Алцхаймер.
Революционна новина за диабетиците: 5 години без инсулин с ново лечение
