Дълго време изкуствоведите смятаха, че скулптурите, взети от британците от главния храм на Атина, не са имали цвят. Авторите на ново изследване са доказали, че това изобщо не е било така.
Мнението, че скулптурите на класическа Гърция са били монохромни, е изключително разпространено. Междувременно още през XVIII век, при разкопки в Помпей и Херкулан, от слоя пепел била извадена статуя на Артемида със запазени следи от боя.
Най-вероятно митът за белотата на гръцките статуи се дължи на това, че интересът към тях е бил доста непостоянен. Много гръцки статуи са ни известни от римски копия, но скулпторите в Рим не са обичали оцветяването. А и това не е лесна задача – боята не прилепва добре към мрамора. След падането на Рим гръцката (и римската) култура, да го кажем направо, била забравена.
В епохата на на Проторенесанса наследството на класическа Гърция отново идва на мода и се появява своеобразно разделение: живописта е полихромна, скулптурата – монохромна. Сега ни е известно, че дори статуите от архаичния период на Гърция са били полихромни. И е напълно неразбираемо защо по време на разцвета на Атина скулпторите могат да загубят уменията си за оцветяване.
Още повече скулптурите на боговете и богините от Партенона, сега в колекцията на Британския музей, все още се считат за монохромни – върху тях не са открити следи от бои. Сега ситуацията се е променила.
Фидий показва фриза на Партенона на приятелите си, картина от 1868 г. на Лорънс Алма-Тадема. Birmingham Museums / Public Domain
Д-р Джовани Вери от Института по изкуствата в Чикаго (САЩ) и колегите му изследвали скулптурите от Партенона с помощта на оптично индуцирана луминесценция, оптична спектроскопия и рентгенова флуоресцентна спектроскопия, както и химичен анализ и открили върху тях фрагменти от бои с различни цветове. Работата е публикувана в списание Antiquity.
Учените са изследвали фриз, на който е изобразена процесия в чест на рождения ден на Атина, панели с фигури на сражаващи се кентаври, както и статуи на някои гръцки богове. На някои от тях, по-специално върху дрехите на Атина, са открити следи от пигмент, наречен египетско синьо.
ОЩЕ: Храм на Посейдон бил изграден сред крайбрежни блата
Египетското синьо се състои от калций, мед и силиций и е най-древният синтетичен пигмент в света: най-ранните следи от него са открити в Египет и са най-малко на пет хиляди години. Освен този пигмент върху скулптурите са открити фрагменти от цинково бяло и лилаво.
Пурпурът, който в гръцките източници се нарича тирийски, е бил високо ценен в древния свят поради високата цена на производството. Той бил извличан от някои миди, като от килограм суровина можело да се получат само 60 грама от багрилото.
Д-р Вери обаче открил, че лилавото на Партенона не е получено от миди. Тези статуи, изглежда, са боядисани с лилаво, направено от така наречените тайни рецепти без миди. Има препратки към такива рецепти в гръцки източници, според които красотата на това лилаво е „отвъд всякакво описание“.
Основната част от оцветяването на статуята очевидно е била изпълнена в египетско синьо и „лилаво без миди“. На първо място това е оцветяването на дрехите на богове и богини. Върху роклята на Атина например е „разгледан“ сложен, изискан флорален орнамент.
Авторите на изследването обръщат внимание на това, че скулптурите не може да са били боядисани по-късно от построяването на самия Партенон. Следи от боя се откриват и върху онези части, които при поставянето на статуите и паната в храмовата композиция са били недостъпни (притиснати към стената).
Колкото и да е странно, учените не са успели да открият следи от каквато и да е подготовка на мрамора преди нанасянето на боята: той не е бил грундиран или грапав, за да се увеличи нивото на сцепление с пигмента. Всичко, което е направено от ръката на скулптора, е свързано с цялостната композиция на всяка от скулптурите.
ОЩЕ: Гръцка куртизанка придружавала армията на Александър Македонски
Партенонът е построен през 447 – 438 г. пр.н.е. и е украсен със скулптури през 438 – 431 г. пр.н.е. Строителството е ръководено от архитекта Каликрат, а процесът на украса е ръководен от великия Фидий. Известно е, че последният лично е създал от злато, слонова кост и дърво главната скулптура на храма – Атина Партенос, която ни е известна само от копия и описания, както и бронзовата Атина Промахос (сега в колекцията на Лувъра). Не знаем точно авторите на мраморните скулптури.
Днес Гърция все по-често повдига въпроса за връщането на скулптурите от Партенона в Атина. Те са пренесени във Великобритания в самото начало на XIX век от английския посланик в Константинопол лорд Елджин. Смята се, че той е успял да получи писмено разрешение за износ от султана на Османската империя. Съвременниците на лорд Елджин обаче отбелязват, че така нареченото спасяване повече прилича на откровено ограбване на древния паметник.
