Еркюл Поаро, белгийският детектив с пищни мустаци и остро око за детайлите, е един от най-обичаните герои в криминалната литература. Той е създаден от британската писателка Агата Кристи и за първи път се появява по книжните рафтове през 1920 г. Оттогава се появява в 33 романа, 51 разказа и две пиеси.
Поаро е изобразяван във филми от редица актьори, като премиерата на най-новия филм – „Призраци във Венеция“ на Кенет Брана, е през септември 2023 г.
Характеристиките на Поаро предполагат, че той може да е аутист, въпреки че Кристи никога не е казвала изрично това, пише The Conversation.
Когато публиката „хедканонира“ герой, това означава, че той е интерпретиран по начин, който не е открито заявен във филма, в който участва. Тъй като медийните портрети на хора с аутизъм са редки и често нереалистични, общностите с аутизъм и по-широките невродивергентни общности понякога представят герои, които не са изрично потвърдени като невродивергенти (ND).
Как работи мозъкът на хората с аутизъм?
Създаването на хедканон обаче може да предизвика противоречия. Те са субективни и някои хора вярват, че процесът на идентифициране на характер като ND е прекалено опростяване на сложността на аутизма и други невротипове.
Детективът
Детективите често са определяни с ND в криминални истории. Техните действия и различни мисловни модели обикновено не се разбират от хората около тях. И така, техните личности са етикетирани като „различни“ или маниерите им са класифицирани като странни или ексцентрични.
Някои определено са ND, като Ейдриън Монк в американския сериал „Монк“ и Сага Норен в скандинавския сериал „Мостът“. Други са определяни като ND – най-често Шерлок Холмс в различните му прояви.
Ето седем причини, поради които Еркюл Поаро също се смята за невродивергент:
1. Социално изключване
Поаро редовно се възприема като „различен“ от хората около него. Често тази му странност е приписвана на това, че е белгиец, като други герои привличат вниманието към „странното“ му поведение. Той също така е описван като „положително екзотичен“ в „Тъп свидетел“ от 1937 г. и редовно е наричан французин, нещо, което ядосва Поаро.
2. Скриптиране
Поаро пише сценарии за разговори, преди да ги проведе, като планира какво ще каже и как ще се държи с хората, подобно на това, което често правят хората с аутизъм.
3. Маскиране
Той също така маскира, което е феномен, за който често се съобщава от аутисти, при който те крият или намаляват елементи от себе си. Поаро прави това, като поставя своя „чужд щит от преувеличени маниери“ – понякога се възползва от своята уникалност, знаейки как ще го видят другите.
4. Психология
Поаро се интересува от психология, общ специален интерес за хората с аутизъм, които често искат да имат задълбочено разбиране за хората.
Той заявява, че мозъкът и умът му работят по различен начин от другите и вероятно цени своя вечен спътник Хейстингс за неговите „невротипични“ прозрения, като му казва: „В теб, Хейстингс, намирам нормалния ум почти идеално илюстриран.“
5. Взаимодействие
Поаро също показва уникален стил на взаимодействие, който другите герои често не разбират или определят като странен. Това отразява разликите в комуникационните предпочитания и недоразуменията, до които това може да доведе, между невротипичните и ND хората.
Поаро слабо се поддава на социалните норми и обичаи, разглеждайки всеки герой като индивид, независимо от неговата възраст, пол или социално-икономически статус. Кристи често си играе с предразсъдъците на читателите, като детективът е длъжен да види отвъд това.
6. Рутина
Поаро е много особен в начина, по който разрешава престъпления, чрез неговия стил и методи. Той обича да поддържа рутина, която обикновено се върти около храненето му, към което също е много внимателен: „За закуска имам само препечени филийки, нарязани на спретнати малки квадратчета.“
Хората с аутизъм често намират утеха в познаването и в консумирането на едни и същи или безопасни храни.
7. Сензорна регулация
Поаро носи тесни лачени обувки, както е описано в „Празникът на вси светии“ (1969): „Той беше неподходящо облечен, що се отнася до краката в лачени обувки, които бяха, както г-н Фулъртън уместно предположи, твърде тесни за него.“
Този навик може да се дължи на сензорни причини, които са много важни за хората с аутизъм и тяхното благосъстояние.
Поаро се нуждае от специална сетивна среда, за да мисли правилно, и цени времето си сам, за да обработи наученото. Той също така обича да поддържа непосредственото си обкръжение, включително приятеля си Хейстингс, чисто и подредено.
Признаци на аутизъм при малките деца
Въпреки че невротипът на Поаро никога не е изрично описан в творбите на Кристи, колегите и читателите на ND, които разбират и разпознават тези кодове, могат да определят Поаро като част от своята общност.
