Коронавирусът не се превръща във различни форми като грипния вирус. С течение на времето той може да стане устойчив на ваксини. Това кара изследователите да настояват за бдителност, пише авторитетният The New York Times в свой материал под заглавие "Вирусът няма да спре да се развива, когато ваксината пристигне".
В есе от 1988 г. за пандемиите Джошуа Ледерберг, нобелов лауреат и президент на университета "Рокфелер", напомни на медицинската общност, че що се отнася до инфекциозните заболявания, законите на Дарвин са толкова важни, колкото ваксините на Пастьор.
Докато медицината се бори с бактериите и вирусите, тези организми продължават да претърпяват мутации и да развиват нови характеристики. Ледерберг препоръчва бдителност: „Нямаме гаранция, че естествената еволюционна конкуренция на вирусите с човешкия вид винаги ще се окаже победител“.
С появата на ефективни кандидати за ваксина, изглежда, че този път човечеството може и да надделее, макар и със цената на загубите на много животи. Но ваксините няма да сложат край на еволюцията на този коронавирус, както наскоро написаха Дейвид А. Кенеди и Андрю Ф. Рид от Държавния университет в Пенсилвания, специалисти по вирусна резистентност към ваксините. Вместо това ваксините дори биха могли да доведат до нова еволюционна промяна.
Винаги има шанс, макар и малък, пишат авторите, че вирусът може да развие резистентност към ваксина, което изследователите наричат „вирусно бягство“. Те настояват за мониторинг на ваксиналните ефекти и вирусния отговор. Просто за всеки случай. „Нищо, което казваме, не предполага, че забавяме разработването на ваксини“, коментира д-р Кенеди. Ефективната ваксина е от първостепенно значение, казва той и допълва: "Нека се уверим, че тя остава ефективна".
Производителите на ваксини могат да използват резултатите от назални тампони, взети от доброволци по време на опити, за да търсят някакви генетични промени във вируса. Резултатите от тестовете не трябва да спират или забавят разпространението на ваксината, но ако реципиентите на ваксината са имали промени във вируса и ако тези, които са получавали плацебо, не са имали, това би означавало „потенциал за еволюция на резистентност“ - нещо, което изследователите трябва да продължат да наблюдават.
Има няколко причини да бъдем оптимисти, че коронавирусът няма да стане устойчив на ваксини. Преди няколко години д-р Кенеди и д-р Рийд представиха анализ на разликата между резистентността към лекарства и ваксини. Нито бактериите, нито вирусите развиват резистентност към ваксините толкова лесно, колкото към лекарствата, пишат експертите. Ваксината срещу едра шарка никога не е загубила своята ефективност, нито ваксините срещу морбили или полиомиелит, въпреки годините на употреба.
Антибиотиците, от друга страна, могат бързо да станат безполезни, тъй като бактериите и други патогени като вируси и гъбички развиват защитни сили. А устойчивостта се засилва и към други лекарства. Причините са свързани с основните принципи на еволюцията и имунитета. Двете ключови разлики са, че ваксините обикновено действат по-рано от лекарствата и че естественият имунен отговор, който те насърчават, обикновено е по-разнообразен, с повече линии на атака. Лекарството може да бъде тясно насочено, понякога атакува един метаболитен път или биохимичен процес.
Ваксините предлагат на имунната система на организма поглед върху вируса и тогава имунната система изгражда широка атака. Например, след "изстрел" на тетанус, имунната система на човек може да произведе 100 различни антитела.
"При хората вид бактерии, които причиняват пневмония, развиха резистентност към ваксина, когато бактериите се комбинираха в природата със съществуващи щамове, които бяха естествено устойчиви. Ваксина срещу хепатит "В" създава антитела, насочени само към една малка част от един протеин - верига, направена от девет аминокиселини. В същото време изглежда, че ваксината срещу коклюш също води до резистентност. Тя е работила за отблъскване на болестта, но е насочена само към няколко протеина и не е ефективна за спиране на инфекцията и предаването на вируса", отбелязва още американският вестник.
The New York Times пише, че коронавирусните ваксини, които са в процес на разработка, използват различни начини да накарат имунната система да реагира. Някои коронавирусни ваксини, които се разработват или се използват в Русия и Китай, разчитат на цели вирусни частици, инактивирани или атенюирани, за да предизвикат отговор на имунната система да реагира само на част от коронавируса, т.н. наречен 'шипов протеин'.
Кандидати за ваксина като тези от Pfizer и Moderna, които се доближават до тестовете на Агенцията по храните и лекарствата в САЩ за първа употреба още през декември, имат за цел да накарат имунната система да реагира само на част от коронавируса.
Д-р Кенеди казва, че това не е непременно проблем. „Ваксината, базирана само на въпросния протеин, има потенциал да генерира широк имунен отговор, тъй като има множество места на протеина, където могат да се свържат мощни неутрализиращи антитела“.
Въпреки че това са първите ваксини, които използват РНК частици, за да инструктират клетките да произвеждат вирусен протеин, други ваксини използват части от вируса. Досега, споделя д-р Кенеди, няма доказателства, които да показват, че един вид ваксина е по-вероятно да предизвика устойчивост. „Видяхме, че ваксиналната резистентност се развива срещу много различни видове ваксини, но има и много примери за всяка от тях, при които резистентността никога не е възникнала“.
Резистентността може да се развие и по начини, които не се определят от действието на ваксината. Вероятно вече има варианти на коронавируса, които са по-малко податливи на действията на ваксините. Тази загриженост подтикна Дания например да обяви, че ще унищожи огромно количество норки, тъй като се появиха опасения, че вирусът се е появил в във въпросните животни.
Междувременно обаче изследователи от университета в Питсбърг откриха вид мутация, която не е била виждана при коронавирусите преди. Това поражда нови опасения за развитието на ваксиналната резистентност, отбелязва още в своя анализ The New York Times.
Темата продължава и в тези материали.
