Ако нивото на водата в езерото Бериеса на върха на язовир Монтичело се покачи твърде много, излишната вода започва да се завихря в голяма дупка, сякаш издълбана в повърхността на езерото.
Известна на местните като „Дупката на славата“ (Glory Hole), това всъщност не е адска паст, макар че водовъртежът изглежда именно така. Това е преливник, построен от инженери през 50-те години на миналия век. Отворът е алтернатива на по-класическия страничен улей, който се използва за контролиране на потока на вода от язовир или дига.
Но в тясната пролука между скалите, като Дяволската порта, където се намира язовир Монтичело, страничният улей е нямало къде да отиде. Вместо това строителите се спрели на голям стар канал, точно като този във вашата вана или мивка.
Тази конструкция е известна като „уста на камбана“ (на английски се римува с „адска уста“ - bell-mouth, hell-mouth) и е използвана за контрол на водните нива в няколко други язовира по света.
Но „Дупката на славата“ в Напа е една от най-известните, тъй като води до доста интересно зрелище. В особено дъждовната 2017 г. стотици хора се събрали на бетонния парапет, за да гледат зейналата пропаст, пише ScienceAlert.
През 2019 г., след още един сезон на обилни валежи, „Дупката на славата“ отново заработила, като този път привлякла хиляди любопитни зрители. Същата година зейналата дупка погълнала корморан, заснет на видео и обиколил заглавията на новините (според някои съобщения той оцелял).
За щастие подобен инцидент в наши дни най-вероятно няма да сполети човек плувец. Първо, водоемът е ограден и плуването, както и разходките с лодки са забранени. Второ, повечето хора могат лесно да плуват срещу скоростта и силата на водовъртежа, дори когато той е най-мощен.
Единственият случай на смърт на човек във водоема е регистриран през 1997 г., когато жена доплувала до циментовата конструкция. Тя се вкопчила в ръба в продължение на 20 минути, но спасителите пристигнали твърде късно. Тялото ѝ било открито няколко часа по-късно.
Въпреки че водовъртежът отгоре може да изглежда плашещ, тези, които работят върху него, казват, че скоростта на водата не е толкова голяма, тя просто се стича едновременно.
Всяка секунда канализационната яма, широка 22 метра и дълбока 75 метра, е в състояние да погълне около 1360 кубически метра вода. След като първоначално попадне в дупката, водата навлиза в по-тясна тръба, която след повече от половин километър хоризонтално пътуване се влива в близкия Путах Крийк.
Днес „Дупката на славата“ е добре защитена, така че никой да не пострада случайно. Когато вали, туристите често се редят покрай парапетите, за да наблюдават дупката в действие.
През 50-те години на миналия век, когато инженерите построли дупката, те смятали, че тя ще се използва само веднъж на всеки 50 години в екстремни ситуации. От началото на XXI века обаче водовъртежът се е отварял три пъти.
Това, което било създадено за малко вероятен сценарий, сега се е превърнало в по-скоро сезонна сензация - още едно напомняне, че климатът в света се променя.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-силните урагани, които са връхлитали планетата
