Библиотеката в тибетския манастир Сакя е открита през 2003 г. Гигантската библиотека съхранява над 84 хил. свитъци. Тя е зазидана в стена висока 60 м и дълга 60 м.
Повечето от свитъците са будистки, но има и литературни произведения, а също и такива, свързани с историята, астрономията, математиката и изкуството.
Смята се, че библиотеката е останала непокътната стотици години. С изследването й се занимава китайската тибетска академия на обществените науки.
Много от томовете са изписани със златно мастило.
Манастирът се намира в местността Сакя, на 130 км от Шигаце. Известен е с дългата си история и силното си влияние. Наричат го още „Вторият Дунхуан” заради безценните културни реликви, които се съхраняват там.
Манастирът е център на будистката секта Сакя. Изграден е през 1073 г. от основателя на сектата Кончок Гелпо, пише mychinesenow.com.
Най-известният възпитаник на манастира Сакя е монахът Пагпа. Toй е бил управник на Тибет през XIII век, повреме на монголската династия в Китай. През 1260 г император Кублай Кан назначил Пагпа за духовен водач на Тибет, по-късно – през 1265 и за държавен управник.
Снимка: Getty Images/Guliver
В архитектурата на манастира се смесват различни стилове – китайски, непалски, индийски, тибетски. Около него е издълбан дълбок ров, който обгръща 45 000 м² площ. Основната сграда в Сакя е Сградата на събранието, която е с площ 6 769 м² и побира 10 000 души. Покривът й се поддържа от 40 дървени стълба. Най-големите са толкова дебели в основата си, че трима души, наредени в кръг и хванати за ръце могат да го обгърнат.
Снимка: Getty Images/Guliver
За един от тях се разказва интересна легенда. Смята се, че стълбът е бил подарен от Кан Кублай на духовникът Пагпа, за да помогне в изграждането на манастира. Но той бил толкова голям, че не могли да го донесат в Тибет. Но когато Пагпа се завърнал в манастира, стълбът магически се появил на сегашното си място.
Манастирът Сакя играе важна роля в историята на Тибет. Тук се решавали религиозните и гражданските въпроси, вземали се решения, които подпомогнали културното развитие на Тибет.