Нашите сънища може да са истински ключ към пътуването във времето - както към миналото, така и към бъдещето. Това твърди руският сомнолог Игор Литовцев.
Още в древни времена хората са вярвали, че с помощта на сънищата може да се предскажете бъдещето. Някои съвременни хора продължават да вярват в чудодейното пророчество на съновиденията.
Изследвания сочат, че човешкият мозък е способен да управлява сънищата, които виждаме. Учени са установили, че преди началото на съновиденията пулсът на човек рязко се повишава и след това се връща към нормалното. Това може да свидетелства, че мозъкът "предсказва" бъдещето с помощта на сънищата.
Някои специалисти смятат, че явленията, които се случват в сънищата, могат да помогнат за развитието на квантовата физика и да дадат разбиране за това, как е устроен светът. Например могат да помогнат за обяснението на квантовата обратна причинност* и квантовото заплитане, тоест когато следствието предхожда причината за събитието. От своя страна, квантовата обратна причинност може да е ключът към пътуването във времето, тъй като се отнася до връзката между минало и бъдеще.
По такъв начин човешкият мозък може да се сравни с "машина на времето". Той помни събития от миналото и е в състояние да „пренесе“ човек там с помощта на спомените. Освен това споменът за миналото също може да помогне да се предскаже бъдещето. Не бива да се забравя, че повторението на едно и също действие при същите условия води до същия резултат. Тази предсказваща способност помага за освобождаване на човешкия мозък от ненужния стрес и му позволява да функционира нормално.
В същото време Литовцев отбеляза, че експертите все още не са успели да се доближат до определяне на това, какво представлява човешкото съзнание. Възможно е естеството му да е свързано с квантовата физика. Все още няма доказателства за тази гледна точка. Но ако вземем предвид, че квантовата физика и невропсихологията са млади науки, то по-скоро всички глобални открития тепърва предстоят.
* Според идеята за обратна причинност, наричана също ретропричинност, времевият ред на причината и следствието е обърнат по отношение на нормалната причинно-следствена връзка, т.е. може да има случаи, когато ефектът времево, но не причинно, предхожда причината.
Идеята за обратната причинност не трябва да се бърка с тази за пътуване във времето. Тези две понятия са свързани дотолкова, доколкото и двете са съгласни, че е възможно да се повлияе причинно на миналото. Разликата обаче е, че пътуването във времето включва причинно-следствена връзка, докато обратната причинност не го прави. Причинните връзки от своя страна могат да се появят само във вселена, в която човек има затворени времеподобни криви. За разлика от тях обратната причинност може да се случи в свят, в който няма такива затворени времеподобни криви.
С други думи, обикновена система S, участваща в пътуване във времето, би запазила времевия си ред по време на цялото си пътуване (часовник, измерващ правилното време на S, ще продължи да се движи по часовниковата стрелка); но ако същата система S се включи в процес на обратна причинност, редът на правилното ѝ време ще трябва да се обърне, в смисъл че усещането за времето на системата ще стане противоположно на това, което е било преди пътуването ѝ назад (часовникът ще започне да се движи обратно на часовниковата стрелка). Така че обратната причинност и пътуването във времето логически не се пораждат взаимно и пътуването във времето се различава от пътуването назад във времето.
