Могат ли хората да са сигурни, че са първата цивилизация в историята на Земята, овладяла индустриалния начин на производство? За отговор на този въпрос следва да се обърнем към геоложката история на нашата планета.
Епохата Антропоцен
Климатологът Гавин Шмид от НАСА и астрофизикът Адам Франк от университета в Рочестър (САЩ) имат отговор на този въпрос.
През последните години геолозите говорят много за настъпването на нова геоложка ера в историята на нашата планета. Тази епоха е предложено да се нарече "антропоцен". Тя се отличава от предишните епохи по следи от човешка дейност във всички външни обвивки на Земята – водна, въздушна и каменна.
Ако друга цивилизация е достигнала подобна степен на развитие преди хората, тя също би трябвало да е оставила отпечатък, включително и в литосферата. И такъв има.
Съжителствали ли са нашите предци с динозаврите?
Антропоценът се характеризира с резки и едновременни изменения в химичния състав на скалите. Бързото и глобално затопляне на климата се отразява в изменение в съотношението на кислородните изотопи. Въглеродните изотопи също се преразпределят – поради това, че извличаме въглеводороди от земята и ги изгаряме. Колебанията в разпределението на азотните изотопи в образувалите се в наше време скали отразяват нашето земеделие и производството на азотни торове.
Ерозията на почвите кара реките да отмиват повече пясък в океаните, включително съдържащи тежки метали; водата в океана става по-кисела и карбонатните отлагания по морското дъно се разтварят. Видовете измират по-бързо от обикновено. Новообразуваните скали съдържат неразложени пластмасови частици и изотопи на плутоний и други тежки елементи, паднали след ядрени опити.
Какви следи могат да разкажат за съществуването на друга цивилизация?
Шансовете за намиране на химични „следи“ са много по-големи от шансовете за откриване на древен артефакт. Учените също така взели предвид, че повечето от аналитичните методи дават разминаване в датирането от хиляди години, а промените, които човекът е направил в структурата на литосферата, са настъпили в продължение на някакви си десетки години. Следователно разчитането само на един фактор би било много рисковано, необходимо е няколко маркера едновременно да говорят за дейността на хипотетична древна цивилизация.
В историята на Земята е имало няколко периода на рязко затопляне - например палеоцен-еоценовия топлинен максимум (преди около 55 милиона години). По това време съотношението на въглеродните изотопи в скалите се е променило драстично, изменил се е съставът на седиментните скали, изчезнали са животински и растителни видове, а концентрациите на тежки метали са нараснали. Няколко подобни събития са се случили през периода Креда и Юра. Обикновено тези събития се обясняват с изблици на вулканична активност; освен това те са се случвали бавно - в продължение на хиляди години. Но могат да се направят някои паралели с антропоцена.
Предците ни са имали опашки. А ние защо не?
Учените, разбира се, не твърдят, че термичният максимум на палоцен-еоценовия топлинен максимум е резултат от дейността на предчовешка цивилизация. Нито че примитивните хищни бозайници от късния палеоцен също като нас са получавали енергия чрез изгаряне на нефт.
Ако такава теория се приеме за отправна точка, тя може да се докаже с безброй факти, но проверката на всички тези твърдения ще бъде невъзможна. Следователно версията за предчовешка индустриална цивилизация не трябва да се разглежда, докато не се появят преки доказателства.
Но Шмид и Франк смятат, че все пак е полезно да мислим в този дух, дори само защото сега търсим в древните скали това, което очакваме да намерим. А понякога е полезно да погледнем по-широко.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Вкаменелости от XXI век: какво ще открият археолозите на бъдещето за нас?
