Сгушен под криволичещите улици на Истанбул, само на 149 метра от „Света София“, се намира древна цистерна, която може би е била последното място за почивка на горгона Медуза, пише Ancient Origins.
Цистерната на базиликата, известна още като Йеребатан сарнъджъ, е най-голямата от древните цистерни, които се намират под Истанбул, предназначени да улавят и задържат дъждовна вода. Това е една от най-известните и впечатляващи цистерни не само в Турция, но и в целия свят. Но може ли наистина тя да пази саркофага на гръцкото чудовище Медуза?
Произходът на Цистерната
Цистерна на базиликата. Moise Nicu / CC BY 3.0
Цистерна на базиликата е построена през VI век, по време на управлението на византийския император Юстиниан I. По това време градът е бил известен като Константинопол и е бил част от Източната Римска империя. Цистерната е получила името си от базилика-стоа („стоа“ от гр. език означава покрита колонада; по своя замисъл тя трябва да излъчва великолепие – б.р.) или базиликата Илюс, която някога се е намирала над нея. Базиликата стоа е била голям обществен площад в Константинопол между III и IV век, през ранната римска епоха, и е била използвана като търговски, административен и артистичен център. Римският военачалник Флавий Ил Трокунд я реконструира след пожар през 476 г.
Оригиналната базилика е построена още при Константин I (306 – 337), но е възстановена по заповед на Юстиниан I след бунтовете Ника (името идва от паролата „Ника“ – „побеждавай“ – която метежниците давали помежду си) от 532 г., които оставят града в разруха. Базиликата е преустроена, разширена и подобрена, включително и цистерната. Според исторически източници изграждането на тази огромна цистерна е извършено от 7000 роби и тя е осигурявала система за филтриране на водата за Великия дворец на Константинопол.
Цистерната е с правоъгълна форма и размери около 138 x 65 метра. Това ѝ дава капацитет за съхранение на 100 000 тона. Таванът се поддържа от 12 реда от по 28 мраморни колони всеки. Всяка колона е висока 9 метра и е на разстояние 4,8 метра от друга. Основите на тези колони са изработени в различни стилове. Деветдесет и осем от тях са в коринтски стил, а останалите – в дорийски. Но има две колони, оформени като гигантски глави на горгона Медуза, които предизвикали интереса на хората с по-богато въображение.
Колона с главата на Медуза в Цистерната на базиликата. Metuboy / CC BY-SA 4.0
Слуховете за саркофага на Медуза
Двете огромни глави на Медуза са разположени на две колони в северозападния край на цистерната и стават причина за множество слухове. Голяма част от материала, използван за реконструкцията на цистерната, е донесен от другаде след бунтовете Ника. Археолозите са успели да идентифицират произхода на част от материала, но в случая с главите на Медуза не са успели да го направят. Според някои обаче те са били използвани като опори на колони при изграждането на цистерната, а не са добавени на по-късен етап. Също така си струва да се отбележи, че подобна глава, която сега е в Археологическия музеи в Истанбул, е открита на Форума на Константин, което предполага, че тези глави може да произхождат от едно и също място.
Тази ключова каменна глава на горгона Медуза може да принадлежи на голяма арка от Форума на Константин. Днес тя се намира в Археологическия музей в Истанбул. Gryffindor / CC BY-SA 4.0
При изследване на главите на Медуза е открит документ, който вдъхновява фантастични идеи в главите на изследователите. Документът е дневник, воден от султан Абдул Хамид II, който управлява Османската империя от 1876 до 1909 г., и разказва много интересна история. Според този документ през 1456 г. е изпратена делегация от Венеция, за да се срещне с Фатих Султан Мехмет. Тя поискала да се срещне със султана, но той предпочел да изпрати великия везир. Делегацията съобщила на везира за съкровище, намиращо се в Цистерната на базиликата, но отказала да каже на никого освен на султана къде се намира то.
Когато научил това, султанът пожелал да се срещне с член на делегацията. На тази среща научил, че съкровището, намиращо се в цистерната, не е нещо материално, а по-скоро труп. Абдул Хамид II проявява силен интерес към потенциалния саркофаг на Медуза.
Пренасянето на саркофага
Султанът поискал да бъдат направени изследвания и след като получил резултатите, решил саркофагът да бъде отстранен. Предполага се, че саркофагът е открит в един от коридорите на Цистерната на базиликата. Според легендата, когато саркофагът бил отворен, се разкрила мумията на ужасяващо създание. То имало човешка глава, но цялото му тяло било увито като гигантска змия.
Главата на горгона Медуза. Caravaggio / Public Domain
Според някои създанието не е било Медуза, а митичната Шахмаран. Шахмаран произхожда от Иран, но е популярно митологично същество в Турция. Подобно на Медуза, тя е наполовина човек, наполовина змия. Някои дори спекулират, че Медуза и Шахмаран всъщност са една и съща жена.
Днес Цистерната на базиликата е една от най-популярните туристически атракции в Истанбул, въпреки че беше затворена между 2017 и 2021 г. за реставрация. Това било необходимо, за да се разширят тесните входни и изходни зони и да се намалят дългите опашки от туристи, чакащи да влязат.
Истинската история на горгона Медуза
В древногръцката митология Медуза („страж, защитничка, повелителка“) е най-известната от трите сестри чудовища, известни като горгоните. Най-ранният известен запис за историята на Медуза и горгоните може да се намери в Теогонията на Хезиод. Според този древен автор трите сестри – Стено, Евриала и Медуза, били деца на Форкис и Кето и живели „отвъд прочутия Океан на ръба на света“. От трите само Медуза била смъртна. Но тя е и най-известната и митът за нейната смърт от ръцете на Персей често се разказва.
Персей с главата на горгона Медуза, статуя на Бенвенуто Челини. Maksim / CC BY-SA 3.0
Защо Медуза е била прокълната?
Въпреки че Хезиод разказва за произхода на Медуза и смъртта ѝ от ръката на Персей, той не казва повече за горгоната. По-изчерпателно описание на Персей и Медуза може да се намери в Метаморфозите на Овидий. В това произведение Овидий описва Медуза като първоначално красива девойка. Красотата ѝ привлякла погледа на Посейдон, който я пожелал и я насилвал в светилището на Атина. Когато Атина научила това, тя потърсила отмъщение, като превърнала косата на Медуза в змии, така че всеки, който я погледне, да бъде превърнат в камък.
… Била най-прочута по хубост
и за безброя женихи завидна надежда Медуза,
но най-красивото нещо у нея били са косите.
Сам разговарях с човека, видял ги с очите си лично.
Тя била опозорена — разказват — от морския властник
в храма Минервин. Лика си извила, с егидата скрила
строга Минерва. Това безнаказано да не остане,
преобразила на гадни змии на Горгона косите…
Овидий, „Метаморфози“, превод Георги Батаклиев, 1974
Според други вариации на мита Медуза и другите горгони винаги са били отвратителни чудовища, покрити със змии.
Легендата за Медуза и Персей
Митът за Персей и Медуза започва години преди той да я убие. Персей бил син на Даная, дъщеря на Акрисий, царя на Аргос, и на Зевс. Принцесата забременяла от олимпийския бог под формата на златен дъжд, след като баща ѝ я заключил, понеже научил от оракул, че ще бъде убит от своя внук. Акрисий се страхувал от детето, но искал да избегне гнева на Зевс, така че вместо да убие Персей, той изпратил бебето и Даная в морето в дървен сандък.
Даная зачева Персей от златния дъжд. Tiziano Vecellio / Public Domain
Рибарят Диктис от остров Серифос спасил двамата и отгледал Персей като свой син. Имало обаче други, които не били толкова мили с момчето. В мита за Персей героят бил изпратен от Полидект, брат на Диктис и цар на Серифос, да му донесе главата на Медуза. Всъщност Полидект желаел майката на Персей и искал да се отърве от сина ѝ, който бил против връзката между двамата. Подобна мисия би била равна на самоубийство за Персей и Полидект не очаквал той някога да се завърне в Серифос.
Тъй като Персей бил син на Зевс, той бил подпомаган от боговете. Героят получил шапка невидимка от Хадес, чифт крилати сандали от Хермес, отразяващ бронзов щит от Атина и меч от Хефест. С тези божествени дарове Персей потърсил Медуза и я обезглавил, докато тя спи.
Смъртта на горгона Медуза. Edward Burne-Jones / Public Domain
Веднага след като горгоната била обезглавена, от кръвта ѝ се родил крилатият кон Пегас. В Теогонията Хезиод също споменава, че златният гигант Хризаор, който се е родил със златен меч в ръка, също се родил от обезглавеното тяло на Медуза. Сестрите на Медуза пристигнали на мястото приблизително по същото време и преследвали Персей. Но героят избягал, използвайки шапката невидимка. Някои версии на мита разказват, че той е взел и Пегас със себе си.
След това Персей отлетял със сандалите на Хермес или Пегас към Серифос. Но му се случват и няколко други вълнуващи събития, преди да се върне на острова. Въпреки че Персей може да е в центъра на тези истории, може да се твърди, че трансформиращите сили на отсечената глава на Медуза са изиграли ключова роля в последващите приключения на героя.
Силата на главата на Медуза
Отрязаната глава на горгона Медуза. Peter Paul Rubens / Public Domain
Когато кръвта капела от главата на Медуза върху равнините на Либия, всяка капка кръв се превръщала в отровна змия. Силата на главата на Медуза се проявила отново, когато Персей се сблъскал с титана Атлас. Когато Персей поискал от Атлас място за почивка за кратко, молбата му била отказана. Знаейки, че няма да може да победи титана само с груба сила, той извадил главата на Медуза и Атлас се превърнал в планина.
Персей освобождава Андромеда, от Пиеро ди Козимо. Public Domain
Персей освободил и Андромеда, дъщерята на етиопския цар Цефей, и съпругата му Касиопея. Използвайки главата на Медуза, Персей успял да спаси принцесата, която била принесена в жертва на Кет, морско чудовище, изпратено от Посейдон да накаже Касиопея, задето се хвалела, че дъщеря ѝ е по-красива от Нереидите. Вкаменяващата сила на Медуза била използвана и върху Финей, чичото на Андромеда, за когото тя е била сгодена, Проет, узурпатора на трона на Аргос, и накрая върху самия Полидект. Приятелят на Персей Диктис заел трона, а Персей дал главата на Медуза на Атина, която я носила на егидата си, когато влизала в битка.
Митът за Медуза е жив
Въпреки че Медуза обикновено се смята за чудовище, главата ѝ често се разглежда като защитен амулет, който държи злото далеч. Всъщност името на Медуза идва от древногръцки глагол, означаващ „да пазя или защитавам“.
Персей се изправя срещу Финей с главата на Медуза. Sebastiano Ricci / Public Domain
Изображение на главата на Медуза може да се види в множество гръцки и последващи римски артефакти като щитове, нагръдници и мозайки. Един такъв пример за защитна висулка - глава на Медуза, се появява под формата на римски артефакт от края на II до IV век, открит в Кеймбриджшир. Мраморна глава на Медуза на 2000 години е открита в бивш римски търговски център в Турция. Има и множество монети, които носят не само изображението на Персей, държащ главата на Медуза, но и самата глава.
Днес най-известният образ на главата на Медуза може би е на логото на италианската модна компания Versace.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 2500-годишна мистерия: чудото на Висящите градини на Вавилон
