Да работиш извънредно, през отпуската, независимо от това, че си болен – всичко това се нарича презентеизъм. Защо това състояние е опасно и как да бъде преодоляно?
В основата на феномена презентеизъм (от англ. present – присъстващ) стои разривът между времето, проведено на работното място и качеството на извършената работа. За този проблем икономистите заговориха, когато изясниха, че ниската производителност на един служители, който ходи на работа, когато не се чувства добре, струва на компанията 60% от общите й разходи за грижата за здравето на служителите. Постепенно се изяснява, че проблемът с презентизма е много по-голям и той се корени в самото отношение към работата.
Работи,докато си жив!
През 2013 г. светът бе потресен от историята на стажант в голяма банка, който почина след непрекъсната тридневна работа. Оказва се, че извънредната работа е нещо съвсем „нормално” в елитните финансови кръгове. Натоварената работа, с кратки почивки за сън, а понякога и без тях, се превръща в своеобразна проверка за издръжливост. Конкуренцията в този сектор е изключително голяма, но голямото възнаграждение получават малцина.
Практиката, поощряващата презентеизма е свойствена за западната делова култура, която е насочена към резултата. Смята се, че тялото на служителя няма отношение към бизнеса, пише Джим Лоър, американски психолог, директор на Института по производителността, САЩ. Повечето компании не разглеждат като физически фактор, това че хората може да бъдат физически изтощени и че това може да се отрази на продуктивността.
Има ли смисъл да се работи извънредно?
След два часа непрекъсната работа нашата ефективност се понижава, предупреждава френският лекар Филип Роде. Възникват проблеми с концентрацията, започваме да правим грешки, понижава се продуктивността. Когато започнем да усещаме умората да се натрупва, най-добре е да направим пауза, да се разходим навън около 15 мин. Но дори, правейки почивки, не бива да се работи по 15 часа на ден. Всеки от нас има своя собствен ритъм на активност и рецепти няма. Важното е да се открие тази схема на разпределение на времето и енергията, която подхожда именно на вас.
Освен това в стремежа, независимо от всичко да работим, игнорираме някои тревожни сигнали, които биха могли да свидетелстват за сериозни психологически проблеми. Според американския психолог Ерик Берн, усърдната работа без почивка е част от жизнения сценарий, формиран в детството, под влияние на родителските забрани и препоръки. В този случай често наред с конструктивното (Работи усърдно!) предписание детето получава и десткруктивно (Не се отпускай!), а също така и по примера на родителите, намира начин да се освободи от работата (получавайки инфаркт или придобивайки инвалидност.)
Как да не допуснем презентеизъм?
Осъзнайте мярката на отговорността си. Никой няма право да ви вменява чувство на вина, най-малко вашите колеги. Не си струва да се оправдавате или да се опитвате да си тръгнете незабелязано. Помнете, че не сте малко дете, което се опитва да се измъкне при всеки удобен случай. Вашето присъствие в работата се определя от трудовия кодекс, задълженията ви и от собственото ви самочувствие. Последното е особено важно.
Определете границите. Може да обясните на шефа си, че оставайки след 20 ч. в офиса, напр., не успявате да се възстановите силите си и не се справяте толкова добре със задълженията си.
Организирайте се. Липсата на баланс между работата и личния живот води до обща неудовлетвореност от живота, появата на депресия и тревожност. В края на краищата това не е изгодно и за самия работодател. За да имате пълноценен живот е важно да отделяте време за хоби, приятели, спортуване. За целта трябва да се научите да управлявате времето си, не взимайте допълнителна работа и да разпределяте задълженията си. Ръководството, от своя страна, е добре да създаде такава работна атмосфера, в която презентеизмът да не се счита за норма.
