Паразитните нематоди, проникващи в тялото на бръмбарите-рогачи, правят тези насекоми апатични и пасивни, притъпяват инстинктите им и "помагат" на хищниците да ги изядат. Описанието на тези "невидими кукловоди" е публикувано в списание PLoS One, предаде БГНЕС.
"Ние показахме, че дори и паразитът да не убие временния си гостоприемник, той значително намалява неговата способност или склонност към самозащита и към отблъскване на атаките на конкурентите. Нито едно животно не би искало да загуби способността си да се защитава в момент, когато бъде атакувано от хищник", казва Андрю Дейвис от Университета в Джорджия.
През последните години биолозите са открили десетки примери, че паразитите могат директно да контролират поведението на "домакините си". Например LdMNPV вирусът кара гъсениците да се изкачват до върховете на дърветата и да се превръщат във "вирусна бомба". Котешкият паразит Toxoplasma е в състояние да "препрограмира" съзнанието на хората и мишките, като прави първите склонни към самоубийство, а вторите - безстрашни.
Най-развиващият се и интересен пример за такива паразити "кукловоди" са гъби от рода Ophiocordyceps, засягащи мравки, живеещи в тропическите гори на Южна и Централна Америка. Когато тази "зомби" гъбичка влезе в телата им, тя радикално променя поведението на насекомото, като го заставя да се прикрепя към клоните и листата на дърветата над мравуняка и над пътеките, по които обитателите му търсят храна в гората.
По-нататъшни наблюдения върху поведението на заразените мравки и самите гъби показват, че Ophiocordyceps действа изключително селективно, като изпробва мозъка им за съвместимост преди "зомбификацията". Ако тези гъби сами по себе си не страдат от паразити, те лесно и много бързо могат да унищожат почти всички колонии на мравки в Новия свят.
Дейвис и колегите му са открили друг любопитен пример за това как един паразит може да контролира или просто да повлияе на поведението на своя домакин, наблюдавайки живота на няколкостотин бръмбари от вида Odontotaenius disjunctus. Тези насекоми се срещат навсякъде в горите на Съединените щати, където живеят в изгнили храсталаци, пънове и други фрагменти от разлагаща се дървесина. Като правило, въпросните насекоми живеят в доста големи колонии, активно общуват със своите себеподобни, като използват сложна система от сигнали, предупреждавайки ги за нападения от хищници или други събития, използвайки почукване.
Тези бръмбари, както е отбелязано от Дейвис, много често стават жертви на паразитни червеи нематоди от вида Chondronema passali, хиляди от които могат да живеят в коремната кухина на стози бръмбар. Въпросните паразити, за разлика от зомби-гъбите при мравките или вируса на гъсеницата, не убиват насекомите и не ги лишават от способността им да се възпроизвеждат и като цяло почти не се проявяват.
Учените се интересуват дали тези червеи по някакъв начин могат да повлияят на поведението на бръмбарите и да манипулират техните действия. За да проверят тази идея, те отгледали няколкостотин здрави бръмбари-рогачи, заразили някои от тях с нематоди и започнали да следят живота им. Понякога Дейвис и колегите му имитирали нападения от хищници, бутайки или щипвайки бръмбарите с пинсети. Биолозите наблюдавали как работата на техните тела се променя по време на подобна стресова ситуация и сравнили тези изследвания с това, което се случва със здрави бръмбари.
Оказало се, че когато се появи заплаха за живота им, носителите на червеите ѝ се съпротивлявали много по-малко активно, по-рядко се опитвали да избягат от пинсетите или да атакуват, но в същото време излъчвали сигнал за опасност. С други думи, появата на паразити оказва значително влияние върху поведението на бръмбарите, което ги прави по-пасивни и податливи на атаки от хищници.
Защо червеите правят това? Както предполагат учените, такова "препрограмиране" кара бръмбарите да изразходват по-малко енергия в нормални и критични ситуации, позволявайки на нематодите да извличат повече хранителни вещества от тях.
Дейвис вярва, че други паразити могат да повлияят поведението на жертвите си по подобен начин, променяйки начина, по който те реагират на стреса и други стимули. Това може да обясни защо много други живи същества умират много по-често, ако в тях проникнат паразити, заключават учените.
