От всички древни календарни системи в света този на маите и другите мезоамерикански системи се явяват най-сложни и заплетени. Изчисленията на 260-дневния и 365-дневния цикъл на маите почти точно съвпадат с действителната слънчева година в тропиците, с грешка от само 19 минути.
Астрономите-жреци на маите се обръщали към небето в търсене на напътствие. Те използвали обсерватории, хвърлящи сенки, и наблюдения на хоризонта, за да проследяват сложните движения на слънцето, звездите и планетите, за да наблюдават, изчисляват и записват тази информация в своите хроники, или „кодекси“. От тези наблюдения маите разработили календари, за да следят небесните движения и хода на времето. Маите правили и подробни записи за Луната, макар че те не се явяват официален лунен календар.
С помощта на раздвоена пръчка астрономите-жреци използвали само невъоръжено око за наблюдения, което им позволявало да изчислят траекторията на Венера и други небесни тела. По записите на наблюденията те били в състояние точно да изчисляват събития като слънчеви затъмнения.
В градовете на маите церемониалните сгради били точно подравнени по посоките на компаса. Например в дните на пролетното и есенното равноденствие лъчите на Слънцето прониквали през малки дупки в обсерваторията на маите, осветявайки вътрешните ѝ стени.
Други подравнявания може да са свързани с външния вид на храмове и дворци. Най-известният пример за такова подравняване може да се наблюдава в Чичен Ица, главния град на маите на полуостров Юкатан, Мексико. Хората все още се събират там всяка година, както от векове, за да наблюдават как Слънцето огрява стъпалата на пирамидата, посветена на Кетцалкоатъл, богът Перната змия. В дните на пролетното и есенното равноденствие Слънцето постепенно осветява стъпалата на пирамидата, създавайки образа на змия, плъзгаща се надолу от свещената планина към Земята.
Защо маите са полагали толкова усилия, за да приведат своите церемониални площади и храмове в съответствие със Слънцето и звездите? Това отчасти е било правено, за да се поклонят на боговете. Гробницата на Пакал в Храма на надписите в Паленке, например, е подравнена по Слънцето. В деня на зимното слънцестоене Слънцето залязва зад високия хребет зад храма, на една линия с центъра на покрива на храма. Когато Слънцето пресича небето, то влиза през процепа на вратата на храма, удря се в задната стена и насочвайки се към хоризонта зад храма, изглежда, че се спуска по храмовата стълба в гробницата на Пакал. Смъртта на Пакал и влизането в подземния свят по такъв начин се приравняват към смъртта на Слънцето и спускането му в гробницата.
Храмът на надписите. Снимка: Lousanroj / CC BY-SA 3.0
Построен в подножието на Сиера Мадре, Храмът на надписите е получил името си от поредица от йероглифи, открити по вътрешните стени на храма, венчаещ пирамидата. В гробницата, разположена на нивото на земята, може да се стигне само от стълбището, започващо от пода на храма.
„Дворецът“ доминира в централния район на Паленке. Необичайна особеност е четириетажна квадратна кула, построена около 721 г. сл.Хр. от сина на Пакал. Изкушаващо е да се мисли, че кулата е била използвана за астрономически наблюдения; разбира се, от нея би се откриваала спираща дъха гледка към залязващото слънце, спускащо се в гробницата на Пакал.
Храмът на надписите (вляво) и Дворецът (вдясно). Снимка: Daniel Armesto / CC BY-SA 3.0
Смята се, че Каракол в Чичен Ица също е служил като обсерватория. Някои от вратите и прозорците му съответстват на различни планетарни орбити.
Маите са построили обсерватории в много от своите градове и са привели важни съоръжения в съответствие с движението на небесните тела. Някои от тях са храмови групи като тази в Уаксактун, която маркира позицията на изгрева в деня на лятното слънцестоене, двете равноденствия и зимното слънцестоене. Архитектура като тази на Каракол в Чичен Ица също е съответствала на външния вид на небесни тела като Плеядите и Венера. Друг храм в Ушмал съдържа стотици символи на Венера.
Обсерваторията Каракол. Снимка: Daniel Schwen / CC BY-SA 4.0
Астрономическите метафори и небесните събития са определяли ритуалния ландшафт за владетелите на маите. Например предването на кралската власт, изглежда, е било привързано към лятното слънцестоене в някои центрове. В надписите в Паленке се отбелязва, че синът на Пакал Чан-Бахлум е посветил групата на Храма на кръста да съвпадне със съединението на Юпитер, Сатурн, Марс и Луната на 23 юли 690 г. За маите това събитие може да е символизирало първоначалното раждане на трите бога-предци от династията Паленке с Първата майка (Луната) и би било точният момент за освещаване на паметника.
Фреските и резбите на маите изобразяват владетели, носещи символи на небесата, включително пояс или небесна лента, състояща се от верига от символи, свързани с Луната, Слънцето, Венера, деня, нощта и небето.
Маите вярвали, че боговете направляват Слънцето и Луната по небето. Дори в тъмнината на нощта маите вярвали, че Слънцето и Луната продължават да пътуват през Подземния свят, като по пътя са заплашени от зли богове, които искат да спрат тяхното придвижване. Поради тази причина маите вярвали, че небесните тела се нуждаят от човешка помощ, която се предоставя чрез свещени ритуали, саморазправи, мъчения и човешки жертвоприношения. За маите предлагането на тази помощ е била просто цена, която трябвало да се плати за по-нататъшното оцеляване на Вселената. Смъртта в такива ритуали била привилегия и дарявала безсмъртие на онзи, който е умрял или се е предложил като жертва.
Повтарящите се цикли на съзидание и разрушение, описани в митологията на маите, са били напомняне за последствията, ако хората пренебрегнат задълженията си към боговете. Хората носели неотменна отговорност пред боговете, които направили възможно по-нататъшното съществуване на човечеството. Според свещения календар на маите всеки 52-годишен период означавал възобновяване на възможността за разрушение на света. Това се разглеждало като плашещо време, когато боговете и другите сили на сътворението и хаоса ще се сражават в царството на смъртните, определяйки съдбата на всички земни същества.
Планетата Венера е била особено важна за маите; важният бог Кетцалкоатъл например се отъждествявал с Венера. Дрезденският кодекс, една от четирите оцелели хроники на маите, съдържа обширна таблица с появи на Венера и се е използвал за предсказване на бъдещето. Маите също встъпили във война, отново провокирана от планетата Венера. Бойните регалии на Венера са видни върху стели и други резби, а набезите и завладяването се свързвали с появата на Венера, особено като вечерна "звезда". Войната, свързана с движението на Венера, всъщност била добре известна в цяла Мезоамерика.
Календарите, митологията и астрологията на маите били обединени в единна система от вярвания. Маите наблюдавали небето и календарите, за да предскажат слънчеви и лунни затъмнения, циклите на планетата Венера и движенията на съзвездията. Тези събития са били много повече от просто механично движение на небесата и се смятало, че това са действия на боговете, възпроизвеждащи митични събития от времената на Сътворението на света.
Календарни жреци все още съществуват в регионите на маите и до днес и водят 260-дневния Свещен цикъл за гадаене и други шамански дейности. Много компоненти на тази система от вярвания са възникнали на небето, но на Земята те са били манипулирани от астрономите-жреци, които са прилагали свещената структура на Космоса към делата на Земята.
Източник: Quora.com
