Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Опровергаха думите на Плутарх, че в Древна Спарта болните деца са хвърляни в пропаст

17 декември 2021, 06:45 часа • 31324 прочитания

В своята биография „Животът на Ликург“, написана около 100 г. н.е., гръцкият философ Плутарх разказва как древните спартанци предавали новородените на съвет на старейшините за проверка. „Здравите и силни“ бебета оцелявали, но тези, за които е установявано, че са „незнатни или деформирани“, били оставяни навън да умрат с основанието, че не е добре нито за тях, нито за града да живеят своя живот непълноценно, пише Science.

През изминалите оттогава близо 2000 години разказът на Плутарх се е превърнал в общоприета представа за древногръцкото общество. Дори съвременните учени приемат думите на философа за истина, повтаряйки идеята на поколения студенти, за да подчертаят разликите между днешното общество и древните.

Сидни Лесли Бомонт казва, че учените просто предполагат, че децата с увреждания са били излагани на опасност или изоставени на открито, или на обществено място.

Това вярване е било използвано и за оправдаване на съвременни зверства. Нацистките евгенисти изтъквали аргументите си за убийството на хора с увреждания, като цитирали например древногръцкия прецедент. Деби Снийд от Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч казва, че думите на Плутарх се използват за някои доста лоши цели.

Но археологическите доказателства и по-внимателният поглед към литературните източници предполагат, че легендата може да е чист мит. В проучване, публикувано в списание Hesperia, Снийд твърди, че изоставянето на бебета с увреждания не е било прието от древногръцката култура, дори и да се е случвало от време на време.

Въпреки че детеубийството се случва от време на време в повечето общества – включително в съвремието – много култури го избягват или пренебрегват. Снийд казва, че няма какво да докаже, че древните гърци са били по-различни.

Но ученият отбелязва още, че Плутарх пише за събития, случили се 700 години преди неговото раждане. А собственият разказ на древния историк споменава друг спартански крал, който е бил необичайно нисък и „увреден в краката“, но все пак добър водач. Анонимен гръцки лекар, който е писал около 400 г. пр.н.е., съветвал съвременниците си как да помогнат на възрастни, които страдали от „невестулкови ръце“ по рождение. Всички тези текстови улики предполагат, че бебетата, родени видимо различно, са живели до зряла възраст като продуктивни членове на обществото.

Снийд допълва, че археологическите доказателства подкрепят тази гледна точка, като показват, че бебетата с тежки здравословни проблеми при раждането са били обгрижвани и дълго след първите седмици от живота си. През 1931 г. например,копачи откриват останките на повече от 400 бебета в кладенец в Атина. В анализ от 2018 г. археолозите установяват, че бебетата са били предимно на възраст от няколко дни и смъртта им е била в съответствие с типичните модели на висока детска смъртност в древния свят, а не на селективно детеубийство.

Един от скелетите принадлежал на 6- до 8-месечно дете с тежка хидроцефалия, при която гръбначната течност бива задържана в черепа и оказва натиск върху мозъка. Състоянието води до видимо аномална форма на черепа и често е фатално, дори и днес. „За това бебе е трябвало да се полагат грижи в значителна степен - казва Снийд. - Хората продължили да полагат грижи, докато детето не починало.“

Междувременно в гробове в цяла Гърция копачи са открили малки сферични керамични бутилки с чучури, някои със следи от млечни зъби, казва Снийд. Тя твърди, че шишетата биха могли да се използват за хранене на бебета с цепнатина на небцето (т.нар. заешка уста или вълча уста) или друго увреждане - особено защото са редки и се намират предимно в гробовете на бебета и деца под 1-годишна възраст и почти никога в гробовете на по-големи деца близо до възрастта на отбиване. Фигурки също така изобразяват възрастни с деформации, включително възрастни с тежки цепнатини на небцето.

Заедно доказателствата показват, че бебетата, родени с аномални крайници или увреждания, са били отглеждани и често са оцелявали до зряла възраст. Снийд заключава, че няма доказателства бебета да са били убивани умишлено.

Други учени не са склонни да направят такова твърдение. Кристиан Лаес от Университета в Манчестър твърди, че не трябва цялото древногръцко и римско общество да се обвинява в освобождаване от слабите бебета. Но също така липсата на доказателства не означава, че самият феномен е отсъствал.

Той твърди, че въз основа на етнографски примери от други общества бебетата са били изоставяни или убивани, ако семействата не са могли да си позволят да ги отглеждат. Срамът може да обясни защо обичайната практика може да не се споменава в по-древни източници, обяснява той.

Бомонт поставя граница между детеубийството и по-пасивното изоставяне, предполагайки, че въпреки че няма доказателства за умишлено убиване на бебета, нежеланите бебета все пак може да са били оставени на обществено място или на открито с надеждата, че ще бъдат взети и отгледани от други. Той казва, че е важно учените да поставят под съмнение своите предложения. Снийд е представила много доказателства, но той не може да съгласи с това, че е било обичайна практика да се отглеждат деца с увреждания.

Тъй като хората днес са склонни да обезценяват хората с увреждания, ние предполагаме, че хората в миналото са правили същото, обяснява Снийд. И добавя, че има много различни доказателства, които показват, че хората са инвестирали време и ресурси в грижи за бебетата, които са били болни или с увреждания.

Яна Михайлова
Яна Михайлова Отговорен редактор
Новините днес