Международен екип от археолози, ръководен от Матю Далтън от Университета на Западна Австралия, е изследвал погребения от неолит-халколита (новата каменна ера и медната епоха) в Северозападна Арабия. Те анализирали сателитни и въздушни снимки и ги комбинирали с данните, получени по време на разкопки. Резултатите от изследването са представени в статия за списание The Holocene.
Изследователите са открили почти 18 хиляди погребения с необичайна форма. Авторите ги наричат „окачени“, но не в смисъл на „висящи“, а „под формата на висулка“. Такова погребение се състои от пирамида, образувана от камъни, висока до два метра, от която се отклонява каменна ограда под формата на триъгълник (невинаги пълен).
Но далеч не формата на погребенията представлява най-голям интерес. Оказало се, че 11 000 такива гроба са разположени така, че образуват погребални алеи. Те са разпределени на площ от най-малко 160 000 квадратни километра. Освен това погребенията са подредени както в равнините, покрити с базалтови фрагменти, така и на планинските проходи.
И ако се погледне накъде водят тези „алеи“, се оказва, че свързват древни оазиси и пасища. Погребалните конструкции са датирани по радиовъглероден метод, което дава доста интересен резултат. Първоначално те са били строени между 2600 и 2000 г. пр.н.е., след това са били изоставени и след кратък период от време са започнали да се използват повторно и това завършило около хиляда години пр.н.е.
Районът, на който са работили археолозите, като цяло е много необичаен. Предците на съвременните хора са живели там преди 200 000 години. През епохата на неолита-халколита оазисите Ал-Ула и Хайбар са били доста плътно населени. Максималната плътност на погребенията точно съответства на тези оазиси (около Хайбар се намира един от най-гъстите гробни пейзажи в света) и това е напълно обяснимо. Но защо е било необходимо да се организират погребения по пътищата, свързващи оазисите и пасищата? Въпросът е толкова сложен, че първоначално дори имало предположение, че това са кенотафи, а не истински погребения. Изследванията на гробовете, находките на човешки останки показали, че тази хипотеза е невярна.
Учените предполагат, че подобно подреждане на погребенията показва сложни социално-икономически връзки между жителите на Арабския полуостров.
Ранните царства на Арабия не се появяват от нищото – те са предшествани от дълга и сложна история на обществата през III-I хилядолетие пр.н.е. В Ал-Ула се намират руините на древния град Мадаин Салих, чието строителство датира от началото на нашата ера. Някога се е наричал Хегра и е бил център на Набатейското царство, както и ключов пункт за керванната търговия. В самата Хегра е разкопан комплекс от 111 скални погребения, както и доста сложни хидротехнически съоръжения.
Керванната търговия през Арабия е била преди всичко Пътят на благовонията (или Пътят на тамяна). Доказателствата за използването на благовония в държавите от Междуречието и Средиземноморието се отнасят още към II хилядолетие пр.н.е. Но проблемът е бил в това, че източниците на благовония (ароматни смоли) са се намирали доста далеч от тези места. Основният производител на така необходимите суровини тогава е била Сокотра - това сочат древни източници, преди всичко Диодор Сицилийски.
Основната транспортна артерия за доставка на стоката до мястото на нейното крайно потребление е минавала точно през Арабския полуостров, по-специално през оазисите Ал-Ула и Хайбар. Частично Пътят на тамяна съвпадал с пътищата, маркирани с редици от погребения. Това може да е съвпадение - просто най-удобните места за придвижване. И може би вторичното използване на гробните комплекси, за което споменахме по-горе, е било свързано именно с търговията: в старите гробници са погребвани хората, които са умирали по време на пътя.
