Забележителното избухване на морското биоразнообразие преди 471 милиона години не е предизвикано от метеоритния порой, залял Земята. До този извод стига проучване, което поставя под съмнение днешното разбиране за причините за бързото развитие и разпространение на живота в някогашните морета и океани, пише БГНЕС.
Средата на периода Ордовик от Палеозойската ера е белязана от грандиозната експлозия на разнообразието от морски организми. Събитието се нарича "Голямото биоразнообразие от Ордовик”. За обяснението на явлението са предложени няколко хипотези, сред които и тежка ”бомбардировка” на Земята от метеорити през същия период.
Но екип от изследователи от Швеция и Дания е установил, че скалните тела, дошли от небето, са започнали да падат „само” пред 468 милиона години. Това е най-малко два милиона години след началото на "Голямото биоразнообразие от Ордовик”.
Учените са стигнали до това заключение като датират с помощта на модерна техника зърна от минерала цирконий от седиментния слой, съдържащ метеоритите. Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.
"Нашата работа помита „модерния мит”, че "Голямото биоразнообразие от Ордовик” започва заради метеоритния обстрел. Тя ни връща на Земята и буквално, и в преносен смисъл!", каза за АФП Андерс Линдског, изследовател в Геологическия факултет на университета в Лунд (Швеция).
"Голямото биоразнообразие от Ордовик” започва около 70 милиона години след големия взрив на живота на земната суша, случил се в периода Камбрий 540 милиона години преди наши дни. Въпросът е какво може да е довело до този забележителен ръст на морския живот преди 471 милиона години.
"Логично е да се мисли, че много високото морско равнище, преобладаващо по време на Ордовик, допринася значително за развитието на биологичното разнообразие", казва Линдског.
Глобалното изменение на климата може да обясни избухването на морското биоразнообразие през този период. В началото на Ордовик температурата на водата е твърде висока (около 45 градуса по Целзий) за развитието на сложни организми.
Но след това настъпва постепенно охлаждане на температурата на океанската вода, която става сравнима с тази на сегашните екваториални води, сочи проучване на френски и австралийски изследователи, публикувано през 2008 г. в списание Science.
