Древни скелети се откриват от археолозите всяка година и по тях могат да обяснят много за техните собственици. Но има, разбира се, и неща, които само едните кости не могат да кажат. В някои култури е съществувала практика за балсамиране на хора, но понякога природата прави това сама. Така например в Северна Европа в торфени залежи са открити останките на „блатните хора“, телата на хора се съхраняват от неподвижни ледници, вечен мраз, сухи ветрове или почви. Благодарение на такива находки може да се оцени (а не да се възстанови) външният вид на хората от миналото, по-добре да се разберат културните обичаи, начинът на живот и по-точно да се назоват причините за смъртта на представители на различни епохи и народи.
Ето и няколко хора от миналото, чиито мумии са се съхранили в естествени условия.
Толундският човек
Един от най-известните „блатни хора“
Sven Rosborn / Public Domain
През май 1950 г. жителите на датското село Толунд откриват тялото на мъж с примка на врата. Радиовъглеродно датиране показва, че той е починал между 405 и 380 г. пр.н.е. Експертиза, проведена в болница в Копенхаген, установява, че шийните прешлени на жертвата не са счупени, но експертите все още остават убедени, че той е обесен и е починал от задушаване. За това допълнително сочи характерен симптом - подут език.
Очевидно Толундският човек е умрял през зимата или ранна пролет. Веднага след обесването някой е затворил очите и устата му и е положил тялото в блатото. Най-вероятно Толундският човек е бил принесен в жертва в знак на благодарност към боговете за изкопания торф - въпреки че не е изключено и убийство, например, извършено от разбойници. Към момента на смъртта той е бил на около 30-40 години.
Tollund Man, 300-400 BC, Bog body. He was hanged to death and then placed in a Danish bog. Reasons for bog bodies are various, but some may have been sacrifices as these liminal wetlands were seen as gateways to supernatural lands. #FearFulFens pic.twitter.com/yA5ondRpe5
— Open Graves & Minds (@OGOMProject) May 16, 2018
Ръстът на Толундския човек е 161 сантиметра, но е много вероятно той да се е смалил за времето, прекарано в блатото. Ръцете и китките на мъжа се оказали почти напълно скелетирани и частично разрушени, но главата се запазила великолепно. Късо подстриганата му коса е боядисана в червено от блатната вода. Главата е покрита с добре изработена заострена шапка от овча кожа, завързана с две тънки кожени каишки на брадичката.
Изследване на останките от стомашно-чревния тракт на Толундския човек установили от какво се е състояло менюто му в последните дни от живота му. Оказало се, че е ял каша, приготвена от ечемичени и ленени семена с примес от плевели и пясък, приготвена в глинен съд с вода от езеро или блато, а също малко риба - може би речна змиорка.
Тялото на Толундския човек в момента се съхранява в музея в Силкеборг.
Мумията от Килакицок
Бебето, станало жертва на традицията
Choffa / Public Domain
През 1972 г. на полуостров Нусуак в Гренландия са открити два гроба под скала. А в тях – осем мумифицирани тела. Студът и сухите ветрове изсушили телата на шест жени и две малки деца, живели преди около 500 години (тоест починали около 1475 г.). Повечето от оцелелите върху тях дрехи са изработени от тюленски кожи.
Най-известна от тях става мумията на шестмесечно момче. Независимо че находките са много добре проучени, въпросът за причината за смъртта на тези инуити остава открит. Местните нямат традиция да погребват жените и децата далеч от мъжете. Първоначално се смята, че и шестимата може да са се удавили при инцидент, но няма доказателства за това. Други версии включват хипотермия, хранително отравяне или заболяване. Няма признаци на недохранване при хората. Има предположение, че бебето е било погребано живо, тъй като според обичая на инуитите племето може да удуши или погребе живо дете без майка, ако не намери жена, която желае да се грижи за сирачето. Второто момче в гроба е на около четири години и е страдало от болест на Петерс (деформирана главичка на бедрената кост).
Пет от жените имали татуировки на лицето, същата била открита и при шестмесечното момче. Всички татуировки представляват сини или черни линии, извити над веждите и бузите, някои дори върху брадичката. Има хипотеза, че някои черти на лицето на бебето могат да сочат синдром на Даун.
Мумиите на шестмесечното бебе и на три от жените в момента са изложени в Националния музей на Гренландия в Нуук.
Детмолдското дете
Бебе, погубено от сърдечен порок
HimmelrichPR/CC BY-SA 2.0
Детмолдското дете е починало в Перу около 4480 г. пр.н.е. на възраст от осем до десет месеца - една от най-старите мумии, откривани някога. Очите му са затворени, а ръцете и краката са скръстени в погребална поза, характерна за региона и местната култура. Тялото на детето е покрито с ленена тъкан.
Изследване с компютърна томография е установило, че бебето се е родилос порок н сърцето. Най-вероятно това е довело до навлизане на кръв в белите дробове, което в съчетание с белодробна инфекция се е оказало фатално. Детето е страдало и от пневмония и турицефалия, което е довело до деформация на черепа. Компютърната томография е разкрила също малък, плосък правоъгълен предмет, скрит под тъканта около врата на детето. Вероятно е това е бил вид висулка или амулет, изработен от кост.
Мумията на детето в момента се съхранява в музея в Детмолд.
Мумиите от Гуанахуато
Жертви на холера
César Landeros Soriano / Public Domain
Мумиите от Гуанахуато са колекция от мумифицирани тела, погребани по време на епидемия от холера в мексиканския град Гуанахуато през 1833 г. Телата са изкопани от гробищни работници между 1865 и 1958 г., когато местното законодателство изисква от роднините да плащат данък върху гробовете. Ако роднините платели за място в гробището в продължение на три години, тялото бивало ексхумирано и изложено на обществен показ. Комбинацията от подходяща почва и сухия климат на планинската местност води до изсъхване на телата в гробището, преди да започнат да се разлагат. Днес са запазени повече от сто от тези мумии.
За някои от тях се носят градски легенди – че са били заровени живи. Например жена, на която се приписва името Игнация Агилар. Твърди се, че сърцето ѝ е спирало няколко пъти поради болест, била сметната за мъртва и погребана. След ексхумацията се оказва, че още в гроба тя се е обърнала, по лицето ѝ са се появили драскотини, ръката ѝ е ухапана, а в устата ѝ има залепнала кръв, което показва, че се е събудила под земята и се е опитвала да излезе. Подобни истории се приписват и на някои други находки в Гуанахуато. Въпреки това не успяхме да намерим надеждни изследвания в това отношение.
В момента мумиите са изложени в Museo de las Momias.
Девата от Люляйляко
Омагьосаното момиче, принесено в жертва от инките
grooverpedro / CC BY 2.0
През 1999 г. на върха на вулкана Люляйляко, на височина около 6700 метра над морското равнище, на границата на Аржентина и Чили, са открити мумифицираните тела на две малки деца на възраст 4-5 години и девойка на около 13 години. Всички те са били принесени в жертва от инките.
Момичето е намерено в гробница, заобиколена от приношения от четирите краища на Империята на инките - златни и сребърни артефакти, текстил, керамика, морски раковини, птичи пера, кока и царевица. Главата ѝ се е навела, сякаш е заспала, а пронизващият студен и разреден въздух е довел до смърт. Това се е случило около 1500 г. от н.е. По-късно тялото на по-младото момиче е било ударено от мълния, която е причинила изгаряния, особено по рамото и лицето, другите две мумии не са пострадали.
Изследователите са установили, че през последната година от живота си всички деца значително са променили диетата си. Те започнали да консумират големи количества листа от кока и аяуаска, преди да бъдат принесени в жертва. Употребата на тези продукти според учените се е увеличила през последните шест месеца от живота на децата и особено през последните седмици. Липсата на следи от насилие показва, че Девата от Люляйляко е била приспана в момента на смъртта си. Но учените са открили кръв по дрехите на малкото момче, гниди по главата му и също така смятат, че е починало от задушаване.
Учените смятат, че малките деца вероятно са били слуги на момичето. Най-вероятно Девата от Люляйляко е била взета под грижите на жриците в столицата на Империята на инките – град Куско. Около шест месеца преди смъртта е проведена церемония, която включвала ритуално подстригване, което съвпада с увеличената употребата на упойващи вещества. Някои от кичурите коса са открити заедно с мумиите. Очевидно няколко седмици преди смъртта Девата от Люляйляко и двете малки деца са били отведени от Куско до вулкана, спирайки по пътя за ритуални церемонии, придружени с употребата на големи количества кока, чича, и аяуаска.
В момента мумиите са изложени в Музея на високопланинската археология в аржентинския град Салта.
Леденият човек – Йоци
Мъж, бягал от преследвачи в Алпите
120 / CC BY-SA 3.0
През 1991 г. двама германски туристи случайно откриват мумия, замръзнала в леда в Алпите на 3200 метра надморска височина. Днес тя ни е позната под името Йоци. Това е човек, живял преди повече от 5300 години по време на халколита (меднокаменната епоха). Запазеността на тялото е направила възможно извършването на множество анализи, установяване на здравословното състояние, характеристиките на живота и обстоятелствата на смъртта на Йоци.
Йоци е бил много стар за времето си човек – починал е на около 45-годишна възраст. Откритата мумия е била с височина 154 сантиметра и тежала около 13 килограма: следователно приживе височината на този човек е била около 160 сантиметра, а теглото - около 50 килограма. Около мумията археолозите открили множество паднали тъмни коси със средна дължина, чийто анализ разкрил повишено съдържание на арсен. Това показва, че Йоци вероятно е живял в район за добив и обработка на мед с високо съдържание на този примес. Зъбите на Йоци се оказали силно износени, но по тях практически нямало следи от кариес - това означава, че той се е хранел предимно с месо.
Установено е, че Йоци е имал рядка генетична аномалия, изразяваща се в отсъствието на дванадесета двойка ребра. Също така по тялото на мумията са открити 61 татуировки, нанесени с тънки разрези върху кожата и изсипване на прах от въглен в тях.
Обстоятелствата около смъртта на Йоци дълго време остават загадка. Първоначално изследователите смятат, че той е загинал в планината в резултат на нещастен случай. Но през 2001 г. рентгенова снимка показва кремъчен връх от стрела в лявото рамо и дупка с диаметър около два сантиметра на гърба. Съдейки по всичко, стрелата, улучила Йоци, е разкъсала артерия и той е починал от загуба на кръв в рамките на няколко минути. Вероятно по същото време, когато е бил уцелен от стрелата, Йоци е получил и нараняване на главата - било от удар, било просто от падане на земята. Учените смятат, че няколко дни преди смъртта си той е получил дълбока рана на дясната си ръка. Поради това съществува хипотеза, че в дните преди смъртта си Йоци се е намирал в бягство, спасявайки се от един или повече противници.
Йоци е носел сламено наметало, кожено палто, панталони, колан, набедрена превръзка и водонепроницаеми ботуши. На главата си носел шапка от меча кожа с кожена каишка през брадичката. До него с открити много предмети, най-забележителният от които е брадва от почти чиста мед (99,7 процента). Освен това Йоци носел и недовършен лък с дължина 182 сантиметра, изработен от тис, колчан с десет заготовки и две готови стрели и кремъчен нож.
В момента мумията се намира в Археологическия музей на Южен Тирол.
Червеният Франц
Ездачът с прерязано гърло
Axel Hindemith / CC BY 3.0
През 1900 г. в блатото Буртанж Мур близо до град Мепен на границата на Холандия и Германия е открита мумията на млад мъж. Заради цвета на брадата, косата и веждите той е наречен Червеният Франц (известен още като Човека от Ной Ферзен).
Рижият Франц е живял между 220 и 430 г. пр.н.е. Учените са установили, че към момента на смъртта си той е бил на възраст между 25 и 32 години. Структурата на бедрените му кости сочи, че той е имал добре развити мускули на краката - поради продължително яздене. Има предположение, че високият около 180-185 сантиметра може може да е бил професионален конник на римска служба.
Преди смъртта си Червеният Франц е претърпял няколко сериозни (но не фатални) наранявания: счупване на ключицата, дълбока рана на ръката, нанесена от копие или стрела. Смъртта е причинена от друга травма - гърлото на Франц е било прерязано, което се е съхранило добре в резултат на естествената мумификация.
Учените издигат две хипотези за причините за смъртта на Франц. Според първата той е бил заклан по време на ритуално жертвоприношение. Според втората е бил убит от разбойници. В полза на второто говори това, че по тялото на Франц няма дрехи, както и произволното положение, в което се е намирала мумията.
Първоначално тялото на Червения Франц било препогребано в градското гробище. Пет месеца по-късно учените осъзнали неговата стойност и го извадили. Днес останките на Червения Франц са изложени в историческия музей в Хановер.
Джон Торингтън
Полярен огняр, повален от туберкулоза
John Torrington died at 21 in 1846, an early victim of the Franklin Arctic expedition. This is him 138 years on. pic.twitter.com/SMO9WERGaM
— Victorian House 💙 🇺🇦 (@18ClarendonSq) April 15, 2016
Учените рядко могат с точност да идентифицират самоличността на открита мумия, но такива случаи са известни. Един от тях е мумията на Джон Торингтън, член на изгубената арктична експедиция на Франклин от 1845-1847 г. Британските власти интензивно търсят експедицията през 1850-те – така на остров Бичи е открито мястото, където експедицията на Франклин е зимувала през 1845-1846 г., е намерено на остров Бийчи. Там са открити и три гроба на моряци.
Трите смъртни случая, настъпили малко след началото на пътуването, не са били нормални дори за арктическите експедиции от XIX век. Археолозите предположили, че телата на моряците трябва добре да са се запазили във вечната замръзналост – и през 1984 г. отворили гроба на Джон Торингтън, първият починал от това трио. Учените се оказали прави: тялото и дори дрехите на младия мъж, служил като огняр на един от корабите на Франклин, били невероятно добре запазени.
Към момента на смъртта си морякът е бил тежко болен – тежал е около 38,5 килограма при ръст 162,5 сантиметра. По ръцете му нямало мазоли, което показва, че дълго време преди смъртта си не е могъл да работи. Аутопсията и проведените анализи установили, че Торингтън е страдал от туберкулоза и вероятно е починал от пневмония. Учените са открили в останките му и повишено съдържание на олово, отравяне с което може допълнително да е отслабило неговия организъм. Разлагането на клетки и тъкани сочело, че когато Торингтън е починал, тялото му за известно време е било държано на борда на кораба.
След изследването тялото на Джон Торингтън е препогребано.
Джон Хартнел
Полярен старшина, починал от недостиг на цинк и недохранване
John Hartnell, seaman (c. 1820-1846).
— Fake History Hunter (@fakehistoryhunt) November 25, 2021
Died of suspected zinc deficiency and malnourishment.
One of Hartnell's distant relatives, Hartnell's great-great-nephew, physics professor Brian Spenceley, was the 1980s expedition's photographer. pic.twitter.com/uiMziN1gEm
Друг член на изгубената арктическа експедиция на Франклин е Джон Хартнел, 25-годишният старишина от „Еребус“, загинал на 4 януари 1846 г., само шест месеца след началото на пътешествието. Аутопсия и последващ анализ на останките му през 1986 г. показали пневмония, причинена от туберкулоза, какъвто е случаят с Джон Торингтън. Изследователите не открили доказателства за скорбут, но било установено, че нивата на олово в косата и ноктите му са високи. По-нови проучвания поставили под въпрос отравянето с олово, вместо това посочили липсата на цинк поради недохранване, което довело до отслабена имунна система и увеличило риска от развитие на туберкулоза.
Ковчегът на Хартнел бил покрит с тъмносиня тъкан. Върху ризата му са били бродирани инициалите „Т. H." Според учените това означава, че преди смъртта си той е бил облечен в ризата на по-малкия си брат Томас Хартнел, който също участвал в експедицията. Главата му била положена върху възглавница с пълнеж от дървени стърготини. Изглежда, че едното му око е било повредено от членове на издирвателната група, ексхумирала тялото през 1850-те. Лицето на Хартнел било покрито с яркочервена носна кърпа. Също така изследователите с изненада открили, че лявата му ръка е била ампутирана и поставена под тялото, а по раменете и други части от тялото му са останали множество следи от зъби – преди Хартнел да бъде погребан, плъховете са успели да го изгризат.
След като свалили дрехите от тялото на Джон Хартнел, учените установили, че преди погребението на моряка корабният лекар Хари Гудзър го е отворил, вероятно нодоумявайки защо екипажът е започнал да умира толкова рано.
Тялото на Джон Хартнел също е препогребано след изследванията.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Изобретенията, които убиха своите създатели
