Преди 75 години, на 28 февруари 1947 г., се случва така нареченият Инцидент 228, или Клането 228: в Тайван е брутално потушено антиправителствено въстание, в резултат на което загиват до 30 хиляди мирни жители и е установен режимът на Белия терор, продължил 38 години, през които десетки хиляди тайванци изчезват безследно, загиват или са прибрани в затворите.
Днес Република Китай (Тайван) се счита за икономически просперираща държава с развита демокрация, но след като островът е освободен от японска окупация през 40-те години на миналия век и предаден на Китай, бъдещият независим Тайван страда от корупция, масово насилие и тоталитаризъм. Най-печалният период според историците започва след показателния Инцидент 228, известен още като Клането 228. Именно след тези събития започва Белият терор – масово насилие от страна на властите, потискането на всякаква гражданска дейност, множество убийства на политически опоненти (главно с лява ориентация), затваряне на политически дисиденти и всеки, когото представителите на Гоминдана – единствената разрешена на острова китайска национална партия – възприемат като заплаха за еднопартийното управление. Военното положение, въведено след инцидента, остава чак до 1987 г.
Предисторията на Инцидент 228, кръстен на деня, когато започва терорът – 28 февруари 1947 г. – започва през октомври 1945 г., почти веднага след края на Втората световна война. След петдесет години японско колониално управление – то продължава от 1895 г. – съюзниците от антихитлеристката коалиция прехвърлят Тайван на Китай и на острова се установява управлението на Гоминдан начело с неговия лидер Чан Кайшъ. Именно Гоминдан поема контрола над острова, докато тази партия продължава гражданската война на континента срещу китайските комунисти и Мао Дзедун.
Първоначално тайванците приветстват началото на китайското управление, въпреки че преди това Япония управлява острова достатъчно разумно, без излишно насилие, а икономиката на Тайван се развива с добри темпове. През следващите 16 месеца у местното население възникват сериозни претенции към Гоминдана и особено към неговия представител на острова – генерал-губернатор Чен И: новото правителство е затънало в шуробаджанащина и корупция; ситуацията се влошава допълнително от икономическата разруха. Това довежда до увеличаване на търканията между жителите на острова, тайванците и администрацията на Чан Кайшъ.
Тълпа пред Службата на тютюневия монопол на 28 февруари 1947 г. Снимка: Public Domain
Самото въстание избухва на 27 февруари след случаен конфликт между продавачка на цигари и шестима служители на надзорните органи. Вечерта на 27 февруари 1947 г. група агенти от правителственото Бюрото за тютюнев монопол в Тайпе провеждат операция за конфискуване на контрабандни цигари и приходите от тях у четиридесетгодишна вдовица на име Лин Джиангмай в нейната чайна. Когато вдовицата се съпротивлява на конфискацията, един от мъжете я удря с приклад по главата, което предизвиква реакцията на събралата се тълпа. Служителите на реда са принудени бързо да се оттеглят, но в процеса на отстъпление един от агентите ранява сериозно случайния минувач Чен Ванси, който умира на следващия ден.
Възмущението от новото правителство от страна на населението на острова, което вече изпитва силно разочарование от първите резултати от управлението на националистите, съпроводено с нарастване на безработицата, инфлацията и корупцията, достига връхната си точка.
На следващата сутрин групи протестиращи, събрани в Тайпе, искат арест и съд за агентите, отговорни за стрелбата от предишния ден. Агентите също така се разправят с двама тютюневи агенти, попаднали в ръцете им, пребиват ги до смърт. Протестиращите стигат до кабинета на генерал-губернатора, където силите за сигурност първоначално неуспешно се опитват да разпръснат събралата се тълпа от няколко хиляди души. Войниците в крайна сметка откриват огън с картечници по невъоръжените демонстранти, убивайки най-малко трима души.
В отговор островитяните започват да превземат административни сгради и военни бази, а на 4 март нахлуват в местната радиостанция, за да излъчат новини за инцидента и да призоват хората към бунт. В резултат на всичко това из целия остров възникват центрове на съпротива срещу новата власт. До вечерта на същия ден са обявени военно положение и полицейски час, чието нарушаване заплашва с арест или дори екзекуция на място за всеки тайванец. Войници, патрулиращи по улиците с коли, веднага откриват огън по нарушителите.
Разгневени тайванци щурмуват полицейския участък в Тайпе на 28 февруари 1947 г. Снимка: Public Domain
Въпреки това в продължение на няколко седмици след инцидента на 28 февруари тайвански цивилни контролират по-голямата част от острова. Възникват много спонтанни схватки, понякога доста жестоки, при които островитяните бият и убиват жителите на континентален Китай, заселили се преди това в Тайван. Има и признаци на добра самоорганизация – цивилни доброволци, предимно студенти и безработни бивши войници от японската армия, се опитват да поддържат обществения ред.
Местните лидери сформират комитети за разрешаване на конфликти, които в крайна сметка представят списък с 32 искания на китайската администрация. Наред с други неща, тези искания включват предложения за реформиране на администрацията на Тайван, предоставяне на повече автономия на острова, свободни избори, отчетност на китайската армия пред Комитета за регулиране и предложения за борба с корупцията в правителството.
Впрочем различните тайвански групи сериозно се разминават в своите стремежи: някои от тях искат по-голяма автономия за Тайван в рамките на Китайската република, докато други желаят опеката на ООН над острова или пълна независимост, тъй като прехвърлянето на Тайван под юрисдикцията на Китай никога не е формализирано от каквито и да било международни актове.
Тайванците искат също свое представителство в предстоящите преговори за мирен договор с Япония, надявайки се по този начин да осигурят плебисцит на острова, който може да определи политическото му бъдеще. Сред бунтовниците се открояват и прокомунистически групи, включително партизанската „Бригада 27“, която завзема оръжия, похитени от военни бази в Тайчунг.
Под прикритието на преговори чанкайшистите започват да се събират на континента – в провинция Фудзиен – и да транспортират значителни армейски сили към острова, на 8 март започват решителна офанзива, а към края на март генера-губернаторът Чен И успява да унищожи или арестува почти всички водачи на съпротивата.
„Китайците експлоатират Формоза по-лошо от японците“, новинарска статия, The Washington Daily News, 21 март 1946. Public Domain
По целия остров са екзекутирани 3-4 хиляди бунтовници, много представители на местния тайвански елит и активисти са репресирани. Значителна част от потърпевшите са и студенти и гимназисти, участвали в дейността на правоохранителните групи. Твърди се дори, че войниците на моменти откриват огън по всеки, който носи студентска униформа. Според различни оценки между 18 000 и 30 000 души стават жертви на "клането", продължило от 28 февруари до 8 март.
Ето как жителят на Тайпе Хуанг Шоу-ли описва смъртта на по-големия си брат Шоу-и: „Сутринта на 10-и, по-големият ми брат Шу-и, който беше ученик в средното училище, аз и моят по-малък брат Шоу-чи тръгнахме към училище. По пътя натам срещнахме трима китайски войници, които ограбваха нечий имот. Войниците забелязаха училищната униформа на Шоу-и и му казаха да се приближи. Когато то направи това, един от войниците внезапно откри огън. Хората на местопроизшествието казаха, че всеки войник е стрелял по него, докато се наслаждаваха на убийството на брат ми и се смееха с глас."
„След като изчакахме войниците да си тръгнат – продължил разказа си Хуанг Шоу-ли, – занесохме тялото на брат ми у дома. След като го измихме и го прегледахме, видяхме, че е бил прострелян три пъти от различни посоки. Казаха ни, че това са куршуми дум-дум, забранени от международните стандарти.“
Репресиите продължават и през следващите години, когато Гоминдан, загубил подкрепа на континента, остава единствената управляваща партия на острова и не отменя военното положение чак до 1987 г. Хиляди тайванци са хвърлени в затвори и екзекутирани за несъгласие или просто подозрения в нелоялност.
228 Мемориален парк в Тайджун. Снимка: CC BY 2.0
Целият този период от 1947 до 1987 г. е получил наименованието Бял терор. В продължение на десетилетия „Клане 228“ остава табу в Тайван, но през 1995 г., на поредна годишнина от инцидента, президентът Ли Дънхуей, председател на партия Гоминдан от 1988 до 2000 г., публично изразява съжаление за събитията и оттогава Инцидент 228 открито се изследва и обсъжда, а годишнината му се отбелязва като национален Ден на паметта и мира.
